понеделник, 22 февруари 2010 г.

приказка за зодиака



Едно време, когато Космосът бил още млад, Звездите често се събирали в някой мотел край Млечния път и се взирали надолу към света на хората. Гледали и се забавлявали – то си било направо космическо риалити шоу. Най-интересни им били сцените с човешки проблеми. И като всички зрители, Звездите коментирали:
- Гледай ги колко са интересни тези хора - като имат проблем, чакат небето да им даде знак.
- Пък то им дава озонови дупки!
- Ех, едно време не беше така - небето беше щедро – въздъхнала една супер-стар-а звезда - Е, не даваше салам, за луканка да не говорим, обаче знаци даваше колкото щеш.
- Пък сега ги дават по вестниците! – изхилила се една нова звезда.
- Кое бе!? – недочула една залязваща звезда.
- Ами знаците.
- Кои знаци?
- Знаците на Зодиака, кои!
- А! Знаем ги ние тия знаци - казала една свръх-нова звезда - Мен друго ми е интересно - кой стои най-отгоре на Небето да ги дава тия знаци от Зодиака точно на ОНЕЗИ звезди? Щото небето е пълно с какво ли не – метеорити, ангели, сателити, НЛО, прогнози за времето, Слънце, Луна, други звезди като нас….
- Кто НАС!?!?!? – потръпнала супер-стар-ата звезда – Още не им дошъл протуберансът и вече звезди! Пфу!
- Мене ако питаш, - казала една още безименна звезда - живот си живеят там в истинското Небе истинските звезди - Космос широк, дълбок … пък ние се тъпчем из мъглявините като сардели!
- Ти пък! – оптимистично се опълчила свръх-новата звезда - Представяш ли си каква къща му трябва на едно истинско Слънце, например!?
- Слънчева, каква!? – казала старата залязваща звезда.
- Не бе, огнеупорна! – развикали се разните звезди:
- Облаконепропускаща!
- Прозрачна!
- Противослънчевоударна!
- Със зайчарници за слънчевите зайчета!
- С триста шейсет и пет стаи за всеки ден от годината!
- И една високосна!
- Щото на Слънцето му висят косите! Ха-ха!
- Глупости! Във високосната стая живее Олимпиадата!
- Олимпиадата не живее - тя гори!
- Да-да! Гори ти на тебе …
- Кой бе! На мене ли!? Аз да не съм комета…
Ей така се препирали звездите. Препирали се, значи те, препирали се… Звездите са много шантаво племе, да знаете! Ако не вярвате, идете в Холивуд да проверите. Ако една звезда каже: "Така", то 1500 ще кажат … “Онака”! За останалите да не говорим. Независимо за какво става въпрос!
А тогава, когато Космосът бил млад, ставало въпрос каква да бъде къщата на Слънцето, което другите звездите даже не познавали лично, но ужасно му завиждали, че си има фен-клуб от планети, които неотлъчно се въртели около него. Пък били много чувствителни на тема кой къде живее … и защото всяка що годе успяла звезда се била уредила в някоя от приличните звездни кооперации …
- Казва се Съзвездия, моля! – веднага щяха да се развикат звездите, ако ни чуят… та звездите много се дразнели от този блестящ скитник Слънцето.
- Свети, значи, като златен долар, пък си няма къща и хайманосва по цял ден из небето като някой просяк! – казвали. Затова звездите от най-престижните звездни кооперации … добре де, Съзвездия... особено пристрастени към земята - Дева, Козирог и Телец, твърдели, че след като на Слънцето работата му е да огрява Земята, там и трябва да живее - на Земята!
- Най-добре е да го настаним на Огнена земя. – казали звездите от Дева.
- Мене, ако питате - по-добре на Слънчев ден – опонирали онези от Козирог.
- Слънчев ДЕН!? Ами през нощта? – контрирали от Дева.
- Е, тогава - на Слънчев бряг – компромисно предложили от Козирог.
- Като сте почнали с курортите - може би в Акапулко?! – включили се звездите от съзвездие Телец.
- Ох! – с досада реагирали от Дева.
- Да бе, на Мачу Пикчу у царевицата не щеш ли!? – изгаврили се от Козирог.
- Може! Те и в Перу Слънцето си го почитат като Бог, нали се сещате - обяснили от Телец - инките …
- Аха, инките! И буболечките и калинките … - изхилили се звездите от Козирог - Слънцето и на Слънчев бряг си го почитат като … като … Абе като спонсор го почитат направо!
- Да го почитат, та да го почитат! Все пак не говорим за храм, а за дом. – рекли звездите от Дева – Дом, това е там, където се чувстваш най-добре и всичко е подредено по твой вкус. Затова на огненото Слънце ако ще му е добре някъде на Земята, това ще да е в Огнена Земя.
- Тъй! – озъбили се накрая звездите от Телец - Ами тогава защо не в Сахара или Каракум?
- О, но в пустинята няма общество!
- Ех, това е то - да си имаш работа с Деви и Телци! – смръщили се звездите на Козирога.
- Ах, колко мило … И кой ни го казва – някакви си от Козирог!
- В Акапулко, и това е!
- Бре!
- Моля, моля!

Какво да слушаме по-нататък? Скандалът и звезден да е, си остава скандал като този, който се чува всеки ден през панела и на най-обикновеното земно жилище. И докато звездите от съзвездията Дева, Телец и Козирог прекроявали със зъби и нокти атласа в търсене на място за Слънчовата къща, звездите от три други съзвездия обединени от водата - Рак, Риби и Скорпион зяпали отраженията си във водната повърхност и въобще не се съмнявали, че след жаркия работен ден Слънцето трябва да отморява на хладно. Къде ли? Ами естествено – във водата! Да де, обаче по Земята вода мно-ого!
- Ще ви кажа как ще стане, уважаеми. - Най-добре е наш Слънчо да живее в някой огромен язовир с ТЕЦ - хем да си спи, хем да дава ток и топла вода. – предложили практично звездите от Рака.
- Разрешавам си да ви попитам - вмъкнали се дипломатичните Скорпиони - къде според вашия идеен проект ще живее Слънцето, ако хората още не са открили топлата вода !?
- Освен това в дома работят само … е-е … у дома по принцип не
се работи – сетили се звездите на Рака - У дома се почива. А за да си почива като бяла звезда, Слънцето трябва да живее в морето покрай Хавайските острови!
- Ще ми позволите ли, уважаеми Риби, да се разгранича от вашето предложение. На Хаваите след време ще се напълни с досадни туристи, които гуляят по цели нощи, пък и водата е прекалено солена …
- Супер! Значи можем да отворим солници! Ще ви кажа как ще стане - нощем Слънцето докато спи, изпарява водата, сутрин като излезе ние изгребваме солта, след обед пускаме нова
вода …

М-да-а! И тези трите съзвездия - Рак, Риби и Скорпион не успели да се справят с въпроса за Слънчовия дом … А може би решението витаело някъде из въздуха - третата природна стихия? С нея са свързани Везни, Близнаци и Водолей. Познайте до три пъти къде са решили те да настанят небесния пътник - Слънцето!? Тъй, тъ-ъй … във въздуха-ха-ха-ха-ха ….
- Както е известно, от една страна Слънцето има много пламенен характер - огън момче! – заколебали се звездите от Везни - От друга страна обаче на всеки огън, за да гори му трябва въздух, нали така, Водолейчета и Близначета!?
- Точно така! - рекли звездните Близнаци. - Най-добре ще е на Слънчо да му построим една въздушна кула и готово!
- Ха! Въздушна кула - въздух под налягане! Близнаците пак не са разбрали! Не къща ОТ въздух, а къща ВЪВ въздуха – сопнали се онези от Водолея - Схващате ли разликата или да повторим? Из главата ни се върти едно гнездо от перата на Жар-птица, закрепено над най-големия вулкан …
- Ах, колко приказно! Обаче - от една страна добре - хем във въздуха, хем над огъня, но от друга страна - приказно, приказно, ама приказките са в книжки, нали!? А книжките са от хартия, нали… Пък ние, доколкото разбираме, книжки и огън на едно място си е жива беля!?

Ох, И тези са ясни … Обаче, забелязахте ли, всички съзвездия
споменавали огъня!? И ето .. в огнена колесница препуснали съзвездията на огъня - Овен, Лъв и Стрелец. Препускали и не си играели на "Дай, бабо, огънче", ами чертаели огнени планове за Слънчовия дом и тутакси ги изгаряли.
- Огнена къща звучи добре – викнали звездите от съзвездието Лъв.
- Не можем да не се подпалим от тази идея - въодушевили се звездите от Стрелец - но огнен дворец звучи още по добре!
- Скромността краси звездите! – викнали скромните звезди от Овен - Стига му и малка огнена къщурка с две свещи отпред!
- Две свещи!? Това да не е торта, бе !? За Слънцето става въпрос, ей!
- Ами да! Значи трябва да има размах - огнен дворец с огнен
фонтан в централната зала, огнени кортове и ….
- Огнени глупости!
- Сетихме се! Много е просто - хващаме десетина комети и му
изплитаме на Слънцето един огнен хамак, най-добре в някоя черна дупка, че да си почива на спокойствие!
- Ха! Спокойствие! Слънцето какъвто е Пантелей Пътник … Да вземем вместо мляко да пуснем по Млечния път нафта и да я запалим! Така Слънцето навсякъде ще се чувства у дома си!

Видяхте ли!? Чухте ли!? Разправях ви аз какви са звездите … пък за съзвездията по-добре да не говорим… И от много галактически проекти, астрални предложения, мъглявинни мнения, кометни реплики и черни дуплики... Слънцето останало без покрив над главата!
Тогава-а-а… Тогава Небесният Мъдрец, когото някои наричат Великия Дух, други Кецалкоатл, трети Усмипули-Ули-Мазинга-У, четвърти Маниту, пети Йехова или просто Дядо Боже, та на Небесния Мъдрец Му дошло до гуша, където и да се намира гушата на един Небесен Мъдрец, защото от караниците на съзвездията вече пропищяла цялата Галактика! И Той излязъл от хиперсуперсвръх незнайните си покои и казал
- АБЕ, ГОЛЕМИ СТЕ ЗОДИИ, ЗНАЧИ!
На малките звездни кооперации… съзвездия де, чак им прекъснал токът от страх, та и до днес, ако погледнете небето, ще видите, че примигват на габарити. А големите съзвездия направо замръзнали по местата си в Небето и от тогава насам почти не са мръднали!

Небесният Мъдрец взел един крайпътен камък от Млечния път и
начертал един голя-а-а-м Небесен Кръг около къщите на замръзналите по местата си големи съзвездия, които най-много напирали да задомят Слънцето. После разделил този Небесен Кръг на дванадесет равни части и защотопонежеобаче бил много мъдър, станало така, че във всяка част имало точно по един Звезден Дом! И казал
- Нека бъде така - ще живеете в този Кръг. И понежезащотообаче за хората ще бъдат много актуални зодиите, ще го наречем Зодиак. Вие сте дванадесет. Дванадесет зодии от Зодиака. И годината има дванадесет месеца. Щом толкова сте загрижени за бездомното Слънце - то ще гостува по един месец в годината на всеки от вас! Коя дата сме днес?
- 23 март … - прошепнали респектирани звездите.
- Какво пък … - почесал се Небесният Мъдрец по космическата брада - няма да чакаме края на месеца, та Слънчо да остане още цяла седмица без подслон. Започваме още днес! Нека да гостува най-напред на Овена! КАЗАХ.
Ето така било. Ако не вярвате, питайте. Кого да питате ли? Ами Небесния Мъдрец питайте. С питане, нали знаете …
Така или иначе, и до днес около седмица преди края на всеки месец Слънцето си събира багажа и се мести от съзвездие в съзвездие, или като ги знаете вече звездите какви са зодии – може спокойно да се каже - от зодия в зодия. И през годината по поръка на Небесния Мъдрец Слънцето редува гостоприемството на четирите природни стихии - Земята, Водата, Въздуха и Огъня …
От Овена у Телеца, от Телеца у Близнаците, после Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и накрая Риби. Е, при кого ден повече, при кого ден по-малко - знаете как е по гости. Важното е, че от Тогава, когато на Земята се роди бебе, мама и татко веднага поглеждат при кое съзвездие е на гости Слънцето в този момент и по неговото име определят зодията на човечето. И тази зодия залепва за всеки по-здраво от собственото име дори! И чрез нейния знак Човекът къде успешно, къде не, гадае криволиците на този живот … а кой знае, може би и на другия …

петък, 19 февруари 2010 г.

приключения чудати с фигури познати

група за плосък театър КАМИЛА представя

ПРИКЛЮЧЕНИЯ ЧУДАТИ С ФИГУРИ ПОЗНАТИ
от Росица Миновска-Деведжиева

Куклена пиеса за деца от детската градина и малки ученици



едно рисувано човече – “точка-точка-запетайка, тире-минус-обиколка” ...



... тръгва на пътешествие в страната Геометрия по поръка на професор Матю – владетел и пазител на планетата Математика.




Най-напред Рисуваното Човече попада в Кръглия град и среща Кръгчо.



После двамата стигат до Квадратния град, където към тях се присъединява Квадратко.



В Триъгълния град пътешествениците срещат Триъгълчо и неговия динозавър.



А в Правоъгълния град ги чака Правоъгълчо със своя верен кон-вихрогон.



По време на пътешествието, в поредица от приключения, Човечето намира верни приятели. Заедно с малките зрители те откриват многообразието на страната Геометрия.






Представлението е мобилно – групата пътува и играе на място – в детските градини, във физкултурни салони или аули в училищата.

продължителност 45 минути
адрес детска градина
І – ІV клас


Режисьор Росица Миновска-Девежиева
Композитор Пламен Мирчев – Мирона
Художник Огнян Балканджиев

Участват
Илия Деведжиев
Анелия Пейчева
Росица Миновска-Девежиева


за контакти
Илия Деведжиев
0889225319,
0894603005
kamila_id@abv.bg

четвъртък, 18 февруари 2010 г.

солена приказка




В един кротък следобед с дъх на крокан две кресливи ноти изскочиха от носа на дремещия в креслото Татко, кривнаха край Масата и важно-влажно заключиха Солницата с ключ сол. После заминаха на солфеж и забравиха да се върнат.
Солницата обичаше да соли соло и за това не се надяваше на солидарност нито от Мелничката за Черен Пипер, нито от Захарницата, а за Оцетницата и Оливерницата да не говорим! Щом дойдеше време за вечеря, те спокойно щяха изпълнят задълженията си, без въобще да ги е грижа, че Солницата е заключена с ключ сол от някакви си палави ноти и не може да изръси нито зрънце сол.
- Трябва да уловя звук със същия тон и да се отключа! – трескаво си мислеше Солницата. – Или да хвана солариума!
Да, една слънчева баня можеше да направи ключалката на нотите толкова крехка, че две три тръсвания лесно да я счупят, но беше два без пет и Слънцето вече грееше в Другия Прозорец.
На всичкото отгоре Татко се събуди. Издуха носа си и затвори останалите сънливи ноти в салфетка на безгрижни оражеви цветя. И замина на работа. Трагедия! На Печката тихо вреше вечерята без прашинка сол. А за солта, ако искате да знаете, са се водили войни! Дори семейни! Всяка Майка знае, че една безсолна манджа може да й излезе солено!
- Солени Боже! – молеше се Солницата. – Изпрати ми една единствена нотичка!
Но в Кухнята цареше необичайна тишина. Солницата усети, че от притеснение ще се изпоти отвътре, но си стегна капачката – само вътрешна влага и липсваше сега – запушена Солница с влажна сол – представяте ли си!?
- Влезте ми в положението, изсвирете нота две! – молеше се безгласно Солницата, но Канарчето спеше, пъхнало глава под крилото си, Радиото мълчеше, все едно си е глътнало батериите, колите като никога минаваха под прозореца без нито веднъж да надуят клаксона, а всички аларми сякаш нарочно бяха изключени. Не звънваше ни телефон, ни gsm, никой не си подсвиркваше ... и нито нотичка не се вясваше наоколо, та да врътне обратно проклетия ключ сол! Само Часовникът на стената безучастно потракваше и придърпваше към Кухнята времето за вечеря.
Необичайната кухненска тишина бавно се превръщаше в обичайна и Солницата съвсем се отчая.
И точно тогава на Мама случайно й се припи чай, а не кафе! Тя влезе в кухнята и сложи Малкия Пеещ Чайник на най-малкия Котлон с червената точка.
- Ча-кай! Ча-кай! – отчетливо зачатка Часовникът и Солницата затаи дъх ... Но Мама сякаш не го чуваше! Тя вдигна капака на задрямалата Тенджера, взе Дървената Лъжица, гребна, духна, опита, намръщи се и взе заключената Солница.
Край! Срам и позор! Толкова години вярна служба без нито едно запушване и овлажняване на солта, а сега ...
Мама наведе Солницата над Тендежерата и тръсна ... Ах!
И в този миг от чучура на Малкия Пеещ Чайник се понесе весел чист тон, направи закачлив пирует над печката и небрежно врътна ключ сол в дупките на Солницата!
-Сол-сол-сол! – понесоха се над Тенджерата малките
бели кристали. Честта на Солницата беше спасена!
- Йе-йе-йе! – танцуваше тя в ръката на Мама и въпреки че беше с главата надолу, крещеше на всички в Кухнята – Хей, разбрахте ли? Музиката е солта на Живота!


http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=34929