сряда, 25 април 2012 г.

Направи си приказка БЯЛАТА МЕЧКА И ПЕПЕРУДАТА

посрещнахме децата от училище АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ в библиотеката на читалище БЕНКОВСКИ, една изключително богата на детски книжки библиотека
После се преместихме в уютната малка зала на читалището и им разказахме приказка
и започнахме да измисляме наша приказка - БЯЛАТА МЕЧКА И ПЕПЕРУДАТА Веднъж на северния полюс попаднала една пеперуда. Циклон ли я завлякъл там, зъл магьосник ли я телепортирал – не се знае. Но вместо да замръзне в леден клистал, пеперудата полетяла над ледената пустиня и от студа точките й започнали да се отлепят. Където попаднели – ледът започвал да се топи. Там живеела една бяла мечка. Скоро накъдето и да се обърнела – виждала големи езера от разтопени ледове, нямало къде да си почине. Бялата мечка едвам доплувала до двореца на Ледената Кралица. Там два тюлена ловко улавяли летящите точки на пеперудата върху носовете си и пазели двореца от разтопяване. Ледената Кралица казала на Бялата Мечка, че само Вледененият Камък на полюса, допрян до Огнения Камък на топлите страни могат да спрат пеперудата. В този момент лавина от разтопени ледени късове от близкия айсберг се изсипали върху мечката и я понесли към дълбините на ледения океан. На дъното му тя видяла да блести Вледененият камък на полюса. Грабнала го и се отправила на пътешествие към топлите страни да търси Огнения Камък. Дълго плувала, водите ставали все по-топли и малко преди да стигне до екватора, пред нея се изплувало Ужасното Топлолюбиво Чудовище. Лапите му били от топки лава, главата му била огнедишащ сешоар, а опашката му – шнура на сешоара. Мечката се гмурнала дълбоко в топлите води, видяла, че опашката-шнур е включена в един подводен вулкан и я изтеглила от кратера му! В този миг главата на Топлолюбивото Чудовище се изключила. Мечката изплувала и насочила Вледедения камък към огнените му лапи. От камъка излезли струи лед и ги угасили. Топлолюбивото чудовище издъхнало и от него изскочило сърцето му – Огнения камък. Бялата мечка го грабнала и в този миг се озовала отново на северния полюс. Там бил останал лед само около двореца на Ледената Кралица, а пингвините с последни сили, като уморени жонгльори от цирка, отбивали цял облак от пеперудени точки. А над тях пеперудата махала неуморно с криле. Тогава Бялата мечка допряла Огнения камък на топлите страни до Вледененият камък на полюса. Пеперудата замряла във въздуха и цопнала във водата. Около нея изведнъж започнало да се образува ледено поле, а тя се превърнала във пингвин. - Олеле! – викнал пингвинът. – Какво правя на северния полюс!? Та пингвините живеят на южния! Метнал се пингвинът към Бялата мечка, грабнала двата вълшебни камъка и ги сложила под крилете си. И за първи път в света се появил летящ пингвин. Полетял той и казват, че скоро го видели чааак на южния полюс. А Бялата мечка се превернала в хубав леден момък, който се оженил за Ледената Кралица и двамата зацарували над ледената пустиня на Северния Полюс. накрая се разделихме така:

вторник, 24 април 2012 г.

Направи си приказка МРЪСНИЯТ ЧОРАП

По проекта ПРИКАЗКИ В БИБЛИОТЕКАТА - отворени врати на читалищните библиотеки, реализиран с финансовата подкрепа на Национален Фонд Култура, в читалище ХРИСТО БОТЕВ Русе ГРУПА ЗА ДЕТСКИ ТЕАТЪР КАМИЛА разказа на деца от училище БРАТЯ МИЛАДИНОВИ за пътешествето на едно Градче. После децата измислиха своя приказка:
МРЪСНИЯТ ЧОРАП Един чорап бил толкова голям приятел с крака, на който бил обут, че никога не се резделял с него. Разбира се, с времето чорапът доста се вмирисал, но кракът го успокоявал: – Много си си добре така. Освен това, на кого миришеш? На онзи префърцунен друг чорап от чифта ти, който след най-малката разходка навън тича в пералнята! Хич не ти и трябва да го слушаш. Мене ако питаш – най-добре въобще повече да не се виждаш с него! Всъщност самият крак бил миризлив, но защото никак не обичал да се мие, прехвърлял вината върху чорапа. Един ден майката на детето, чиито били кракът и чорапът, влязла в стаята и казала: - Тук вече не може да се диша! Веднага сваляй този чорап да го пусна в пералнята! Що за глупост е да даваш за пране само единия си чорап! Детето дълго се инатило и молило майка си да не се мие поне до другия ден. Накрая майката се съгласила, но понеже на всичкото отгоре детето било много злоядо, поставила условие – или изяжда голямата пица от хладилника, или сваля чорапа за пране и хубавичко си измива крака! Детето се чудело какво да прави, но тогава дошла котката и обещала тя да изяде пицата вместо момчето, ако то й позволи да излиза и се прибира през неговия прозорец. Речено-сторено – момчето изтичало до хладилника, извадило пицата и котката й видяла сметката за нула време. Обаче по кабелите пералнята разбрала от хладилника за измамата и се заканила на другия ден всичко да разкаже на майката. Даже когато детето заспало с един обут крак, чорапът чувал под завивката как заканително вие центрофугата й. Най-накрая се решил, смъкнал се от глезена на крака, внимателно, та да не го събуди, се разлепил от ходилото му и се замъкнал до чекмеджито с чистите чорапи да търси еша си. Другият чорап му казал, че след като е вичи тоооолкова мръсен, дори пералнята не може да го изпере и сигурно майката ще ги изхвърли и двамата. Само Феята на Чистница, която живее в страната на Чистите Чорапи може да помогне. И мръсният чорап тръгнал на път. От нощната лампа по кабелите пералнята разбрала за това и се опитала да убеди входния звънец да събуди всички, но в този момент изгаснал токът и чорапът се измъкнал. В страната на чистите чорапи, която се намирала през две улици на трета, на номер четири, на петия етаж във витрината на седмия щанд, Феята Чистница запушила носа си и повела чорапа към съседния щанд. Взела от там един Вълшебен сапун, който изпирал и измивал завинаги и го научила какво да направи. Чорапът пуснал Вълшебния сапун в дупката си и се върнал вкъщи. Там извикал на помощ другите чорапи, отметнали завивката и полели крака с малко вълшебен сапун. Докато се усети – кракът бил вече завинаги чист! После чорапите заедно с миризливия си събрат насипали в пералнята останалия сапун и всички заедно се метнали в нея. В този момент дошъл токът, пералнята весело се завъртяла и след края на програмата от нея изскочили сума ти завинаги чисти чорапи – мечтата на всяко момче.

сряда, 18 април 2012 г.

направи си приказка - ЖЕРАВЪТ И ГРИВНАТА

По проект ПРИКАЗКИ В БИБЛИОТЕКАТА - отворени врати на читалищните библиотеки (осъществяван със субсидия от Национален фонд КУЛТУРА), Група за детски театър КАМИЛА провокира децата сами да съчинят приказка. Използваме наш вариант на приказните карти на Проп. Това например е нашата карта за СТРАШИЛИЩЕ НЕВИЖДАНО. Нарисува я художникът Огнян Балканджиев.



Днес с децата от русенското училище "Ангел Кънчев" съчинихме тази приказка

ЖЕРАВЪТ И ГРИВНАТА


Жеравът и вълшебната гривна

Имало едно врема един жерав. Като се върал от топлите страни той започнал да поправя старото си гнездо – мъкнал клонки и треви и ги подреждал. Веднъж забелязал на брега някакво блестящо колело – това била гривната на принцесата на тази страна. Жеравът много я харесал и я занесъл в гнездото си, за да го украси.
А в кралството всички търсели гривната – любимият накит на принцесата - и тя направо се разболяла от мъка. Кралят обещал голяма награда.
В двореца живеел един папагал, който уж бил приятел на жерава, но всъщност му завиждал за свободния живот и за това, че може всяка година да отлита на юг.
Веднъж, когато били пуснали папагала да полети с вързан за крака му копринен конец, той се отбил до гнездото на жерава и видял гривната. Веднага я познал, но не казал на жерава, а побързал да се върне в двореца и да докладва на краля. Не му стигнала наградата, ами разказал, че жеравът знае, че без гривната принцесата ще умре и нарочно я откраднал.
Кралят имал един ужасен сфинкс – той имал тяло на лъв, глава на жена с ужасна човка и железни криле. “Иди да убиеш жерава и да върнеш гривната на принцесата!” заповядал му кралят.
В това време жеравът, без нищо да подозира, ловял риба в реката. Хванал една рибка и тъкмо да я погълне тя му казала:
- Пощади ме и ще ти открия страшна тайна! - и рибката разказала на жерава за гривната, коварството на папагала и ужасния сфинкс. – Можеш да победиш чудовището само с вълшебния меч на краля, който е скрит в подводното царство – в тайните тунели на изненадите. Следвай ме и ще ти ги покажа.
В тайните тунели на изненадите жеравът намерил вълшебния меч и много се зарадвал, но в момента, в който го мушнал под крилото си – изведнъж разбрал, че вълшебната му сила е изчезнала – ето това била изненадата на тунелите!
Навън рибката отново помогнала на жерава – казала му да носи на крилото си гривната, когато тръгне на бой със сфинкса.
Когато сфинксът срещнал жерава, той видял вълшебния меч и се изплашил – не знаел, че силата му е изчезнала – и предложил на жерава да премерят сили на канадска борба. Жеравът приел и подал крилото с гривната – то изглеждало като перце пред могъщото желязно крило на сфинкса. Но тогава гривната изведнъж придала страшна сила на жерава и той победил!
Добрият жерав разбрал, че без гривната принцесата може да умре и отлетял към двореца. Върнал гривната на принцесата и тя веднага оздравяла!
А дали жеръвът се превернал в красив принц и се оженил за принцесата !? Или тя му подарила скъпоценния накит и чрез него той намерил най-прекрасната жеравка...???
Не знаем – доизфантазирайте си вие.