tag:blogger.com,1999:blog-13161976823582205772024-02-19T03:06:05.667-08:00чело котеbay Iliahttp://www.blogger.com/profile/06216481817562450701noreply@blogger.comBlogger18125tag:blogger.com,1999:blog-1316197682358220577.post-23131526948713082002019-07-22T03:32:00.000-07:002019-07-22T03:32:53.014-07:00Забравената четка<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjl_q6SEmoSJCOwR7xfnL1xjpU4DkAiQNm1F6pQbo_ZFs-K-stlWVcN2nAK6Osk2jo9TDMtgnkedJ3mI-NdHKgUE72UT3_Zeb91CtmAwB-axsFFwOW1O4iDPfh2RVQV1glk-62tNZbsHoY/s1600/%25D1%2587%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25BA%25D0%25B0.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="500" data-original-width="350" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjl_q6SEmoSJCOwR7xfnL1xjpU4DkAiQNm1F6pQbo_ZFs-K-stlWVcN2nAK6Osk2jo9TDMtgnkedJ3mI-NdHKgUE72UT3_Zeb91CtmAwB-axsFFwOW1O4iDPfh2RVQV1glk-62tNZbsHoY/s320/%25D1%2587%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25BA%25D0%25B0.png" width="224" /></a></div>
<br />
<div class="MsoNormal">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Веднъж
един турист, който прекарал нощта в палатка край гората, се спуснал до потока
да си измие зъбите и се захласнал по красивия изгрев, ех... защото:<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">небето
се пропукало, прободено от масленозелените триони на боровете, <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">изпод
копринената му завивка се подала първо портокаловата петичка на слънцето, <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">после
розови пръстенца повдигнали дантелката на полуздрача, <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">в
пролуката надникнало едно златно слънчево оченце, <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">после
над поръбената с росни бисери гора се сипнала широка слъчева усмивка и извикала
на утрото <o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Ойларипииии...<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">...
та както казахме – туристът се захласнал, омаял се...<span style="mso-spacerun: yes;"> </span>и забравил четката си за зъби на един объл камък край потока.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">И
тананикайки сгънал палатката, метнал раницата на гръб и хукнал да търси нови
красви места. А четката за зъби така си и останала на облия камък край
поточето.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">От
водата се подала Любопитна рибка:<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Хей,
ти какво си?<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Четка
за зъби – отговорила Четката за зъби. – А от няколко минути – Ничия четка за
зъби.<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">О,
наистина ли? – зяпнала Рибката – А искаш ли да станеш моя!<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Ако
имаш зъби – защо не?<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">О,
аз... май нямам. Да не съм щука?<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Ако
щуката има, можеш да ме подариш на нея.<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">На
щуката от Долния вир? Шегуваш ли се? – ужасила се Рибката – за нищо в потока не
бих се приближила до нея! Ха, сама си я търси! – рибката плеснала с опашка и се
гмурнала, та се не видела.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="margin-left: 18.0pt;">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Тогава до Четката изпълзяла една
Стоножка:<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Яааа,
четка! Хей, не искаш ли чистиш обувките ми? Аз имам 50 чифта обувки, а си нямам
четка да ги лъска.<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Ха,
да чистя обувки? За нищо в банята! – сопнала се Четката – Аз съм четка за зъби!<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Няма
какво да ми се зъбиш! – сопнала се и Стоножката, но точно в този момент на
облия камък кацнало едно Птиче и безцеремонно я клъвнало. Четата за зъби се
сепнала, но все пак попитала:<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Закуси
ли? Значи е време да си измиеш зъбите!<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Птичето
килнало главица и я стрелнало заядливо с лъскаво черно оче. После
най-неочаквано я клъвнало, но косъмчетата на Четката го погъделичкали под
човката и то сърдито хвръкнало нанякъде.<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Глупаво
хвъркато! – казал един Охлюв, който се спускал тържествено по листа на близкия
репей – Клъв и хврък, а после –цвък. А аз, уважаема, съм сериозен биднесмен.
Разправят че само се лигавя, но аз всъщност поставям пързалки за калинките.
Понякога обаче се увличам и разхищавам доста материал. Ти би могла да събираш
излишната слуз за рециклиране. Ще бъдем супер успешни съдружници.<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Благодаря
за предложението, но аз съм... ммм... специалист в друга област – миене на
зъби. Имам договор с Пастата.<a href="https://www.blogger.com/null" name="_GoBack"></a> – отговорила Четката.<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Жалко,
жалко... – свил антенки Охлювът – Е, какво пък, весело прекарване в Гората.
Само имай предвид, уважаема – тук повечето притежатели на зъби не са много
приятна компания. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="margin-left: 18.0pt;">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">И Охлювът се заел да изчислява сложен
вираж, с който да избегне една твърде изпъкнала жила на репеевия лист. А над
Четката за зъби паднала нечия сянка. <o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Ау,
каква изненада! Ама точно това ми трябваше! – над Четката се надвесила лисича
муцунка – Чудна четчица за разресване на връхчета на лисичи опашки и четкане на
бели лапички – това си ти, нали миличка? О, трябва да си моя!<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Да,
аз съм четка, но служа за друго. Ако искате да си миете зъбите, с удоволствие
ще стана Ваша.<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";"> </span></span><span style="font-size: 18.6667px;">–</span><span style="font-size: 18.6667px;"> </span><span style="font-size: 14pt; text-indent: -18pt;">От
какво да си мия зъбите, скъпа? – зачудила се Лисицата.</span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";"> </span></span><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;"><span style="font-size: 18.6667px;">– </span>О
това, което ядете. Вие с какво се храните?<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";"> </span></span><span style="font-size: 18.6667px;">–</span><span style="font-size: 18.6667px;"> </span><span style="font-size: 14pt; text-indent: -18pt;">С
месо, душичко.</span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Ето,
значи с мен ще си чистите зъбите от месото, което е останало по тях.<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Шегуваш
ли се, миличка? – изкискала се Лисицата – Месото по зъбите се чисти най-добре
със следващото месо!<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Точно
така, рижа ми приятелко! – изръмжал от близките сенките Вълкът – Искаш ли да
обсъдим тази терапия в храсталака?<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="margin-left: 18.0pt;">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Лисицата изпищяла и хукнала, Вълкът
заръмжал и затракал със съби:<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Давам
ти преднина, защото са ти къси крачката! Едно... две... трииии! Лисицата хваниииии!
Аууууууу...<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="margin-left: 18.0pt;">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">И гората запращяла от тяхната гоненица, а
виковете им се заудряли в околните хълмове в страшно ехо. Тогава една кафява
купчина в коренищата голямо сухо дърво се раздвижила и започнала да расте, все
едно някой я надува, от нея се посипали сухи листа и накрая тя се превърнала
в... Мечка.<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Каква
е тази олелия? Една кротка и почтена Мечка не може да си доспи зимния сън от
кресливи досадници!... А ти какво си?<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Четка
за зъби. – малко стреснато отговорила Четката за зъби.<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">За
зъби? – озъбила се Мечката – и какво им правиш на зъбите? Четкаш ги?<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Д-да...
хората си изплакват устата с вода, после слагат на космите ми Паста за зъби,
лапват ме и започват да търкат зъбите си нагоре-надолу – първо от външната
страна, после от вътрешната.<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Защо?
– зяпнала Мечката.<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Защото
след ядене между зъбите остават мънички парченца храна. Докато спиш, те
започват да се развалят точно както се разваля храната, ако не я поставим в
хладилника. И тогава се появяват лошите микроби. И зъбите ти се разболяват, а в
устата ти се появява неприятен дъх.<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Така
ли? – попитала плахо Мечката и закрила муцуната си с лапа – Олеле, аз както спя
по няколко месеца, някой път ще се събудя без зъби... Искаш ли... да станеш моя
Четка? <o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Ако
наистина искаш да имаш чисти зъби – с удоволствие. Ще бъда първата Мечешка
четка зъби!<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">А
аз – първата Мечка, която си мие зъбите. – казала Мечката и внимателно вдигнала
Четка от облия камък, но изведнъж се сетила<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">Ей,
ами Паста за зъби?<o:p></o:p></span></div>
<div class="ListParagraph" style="mso-list: l0 level1 lfo2; text-indent: -18.0pt;">
<!--[if !supportLists]--><span lang="BG" style="font-size: 14.0pt;">-<span style="font: 7.0pt "Times New Roman";">
</span></span><!--[endif]--><span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">О,
ако помолиш правилно някой турист, не вярвам да ти откаже. – усмихнала се четката.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="margin-left: 18.0pt;">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">И Мечката и Четката за зъби поели по една
горска пътечка, която със сигурност не водела към зъболекарски кабинет.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal" style="margin-left: 18.0pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal" style="margin-left: 18.0pt;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">по
идея на дечицата от детското отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив
(7.12.2018) по време на коледната кампания на МАРГАРИТКА и ПРИКАЗКИ БЕЗ КРАЙ<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span lang="BG" style="font-family: "Times New Roman"; font-size: 14.0pt;">преразказа
Илия Деведжиев<o:p></o:p></span></div>
<br />Unknownnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1316197682358220577.post-63801672105407431652018-05-28T13:30:00.000-07:002018-05-28T13:30:57.125-07:00песничка без думи<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiSx-qJ1rplUlitbIzZM3z1aSOfAOO9CKWeR-etnYfynPtcvIpHivYATf-OsA_PE8vx773rNFLjJH1rOlv7FlWT1_-IA5A8qQh_w-TamFdbRgBeKKCJpk8yulJmZDPG7ywKnVVdp5EdZ8Y/s1600/Untitled-1+copy.jpg" imageanchor="1" ><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiSx-qJ1rplUlitbIzZM3z1aSOfAOO9CKWeR-etnYfynPtcvIpHivYATf-OsA_PE8vx773rNFLjJH1rOlv7FlWT1_-IA5A8qQh_w-TamFdbRgBeKKCJpk8yulJmZDPG7ywKnVVdp5EdZ8Y/s320/Untitled-1+copy.jpg" width="320" height="252" data-original-width="400" data-original-height="315" /></a>
<i>Тази приказка е написана специално за МАРГАРИТКА и ПРИКАЗКИ БЕЗ КРАЙ и в първото тяхно приказно аудио издание е прочетена от Христо Мутафчиев.....................
</i>
Веднъж една Песничка си забрави думичките. Беше хубава песничка и всички я харесваха, но когато се опитваха да я запеят, само тананикаха: “На-на-на, на-на-на...”
- Приятна мелодия – казваха хората – но друго щеше да е да знаем и думичките.
Песничката тъгуваше, песничката страдаше, песничката място не можеше да си намери от неудобство, че е толкова разсеяна – имаше да помни само два куплета и припев, а пък на – забрави ги!
И една сутрин тя се повдигна на пръсти, прекрачи от капака на пианото до перваза на прозореца и скочи в началото на деня да си търси думичките.
По клоните на дърветата в захлас пееха птички. Песните им се преплитаха като невидимо въже от мелодии, а думите... уж се чуваше само чик-чирик, пи-пи-пиу и фиу-фит, но Песничката усещаше, че птичките пеят за розовия шал на слънцето, за перлите в тревата на зазоряване, за изумрудените лабиринти на листата и рошавата свобода на полета в теменуженото небе.
Но колкото и да се стараеше, Песничката не успя да открие тук своите думички. Тя въздъхна горчиво, избърса очи с измачкано листче от нотна тетрадка и продължи нататък.
Нататък имаше градинка, а в средата на градинката имаше фонтанче. Наричаха го Пеещото фонтанче, защото капките падаха отвисоко във водата и пееха “Пинг-пльонг-плинг!”.
И в песента им се усещаха хиляди гейзерчета от чиста радост, ментовата прохлада на водните недра и закачливите отблясъци на банда слънчеви зайчета.
Ах, и тук Песничката не намери своите думички.
И минорно отмина.
Привлече я шарена детска площадка. Там две момченца се люлееха на пощуряла люлка.
Люлката се мяташе от ляво надясно и от дясно наляво, от долу до горе и от горе до долу.
Децата крещяха с пълно гърло: “Па-пам-парам, тирим-ти-тим!” а люлката старателно скърцаше в такт.
Още една песен без думи, каза си Песничката, но прекрасно усещаше, че те пеят за безгрижния летен ден по къси панталонки, за стипчиви зелени сливи в джобовете и за играта, сладка като захаросан бадем с шоколадова черупка!
Ах, нашата Песничка чувстваше всичко това, но думичките ѝ, подредени в куплетчета и припев като войници на ритъма и хармонията, ги нямаше...
Тя съвсем се натъжи и преглътна сълза, солена като последния фъстък от кесийката. После се врътна на петичката на рефрена си и се стрелна право нагоре в небето.
Спря чак на последния етаж на един висооок-висок блок – по-висок от оглушалите от птичи песни дървета, по-висок от пóлета на детската люлка, по-висок от най-високия тон на нашата отчаяна Песничка.
- Ето тук ще си поплача на спокойствие - помисли Песничката и кацна на терасата. Едва тогава забеляза, че на парапета се е опряло едно хубаво момиче. То гледаше издигащото се слънце, пиеше чай от голяма чаша и бързо драскаше нещо в един красив бележник.
Песничката се промъкна зад гърба му и любопитно надникна. Моливът на момичето тичаше по бледожълтия лист:
Слънцето нали е птица
с розови крила?
То е ласкава зеница,
полет на пчела.
Цвете огнено в косата
на усмихнат ден,
отражение в реката
на листо от клен.
Слънцето е златна песен
на небесен хор
от концерт чудесен
в синия простор...................................
- Хей, хей, хей! – възкликна Песничката – това са точно моите думички!
А момичето се усмихна, без да я забелязва и започна да си тактува с молива:
- На-на-на, на-на-на...
Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1316197682358220577.post-19216764624136488772018-04-14T14:54:00.001-07:002018-04-14T14:54:37.137-07:00защо морето е солено
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjvD4pWwZkyseTFopo-u2Cp6QGVreDVC6RhIUWJJv9fXqBziXNbL0FQ-kkUo4NQBlxBHQpezl2JOvPCGw_7ss71ODOOd7cp_SHtmEbohSaxsGnLx47c2F3rt7oLeBHtzSyDZpQG32LDacc/s1600/ggg.jpg" imageanchor="1" ><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjvD4pWwZkyseTFopo-u2Cp6QGVreDVC6RhIUWJJv9fXqBziXNbL0FQ-kkUo4NQBlxBHQpezl2JOvPCGw_7ss71ODOOd7cp_SHtmEbohSaxsGnLx47c2F3rt7oLeBHtzSyDZpQG32LDacc/s320/ggg.jpg" width="320" height="209" data-original-width="894" data-original-height="585" /></a>
Стара магьосница с кърпена шапка прочела в опърпана стара тетрадка,
че няма по-вкусен от морския чай изпит не на бряг, а сред морски безкрай.
Веднага замислила чайна разходка сред водната шир със чайник и лодка.
Здраво излъскала стария чайник, на морския бряг сбрала биле-омайник,
после от рафтчето смъкнала тя чаша на ярки засмени цветя,
лодка избрала удобна и лека и по сребристата лунна пътека
стигнала чак до открито море.
Край мачтата се настанила добре, запарила чая и в чаша отляла,
мириса вдъхнала тръпнеща цяла и тъкмо да сръбне от топлата сладост
глътка ухаеща билкова радост, съдбата по свой неочакван каприз
ѝ пратила палав предутринен бриз.
Той грабнал ѝ островърхата шапка, кърпена като панаирджийска палатка,
високо над лодката я завъртял, на пумпал със нея си поиграл,
после надул я като фуния, носил я като летяща чиния
първо наблизо, после далече, така че почти не се виждала вече.
Магьосницата се видяла във чудо – дали да преследва ветрището лудо или все пак да си пийне от чая?
Мигала, мислила ама накрая ядосана грабнала свойта метла
и под облещена пълна луна в нощта се понесла героинята наша,
зарязала в лодката чайник и чаша, своята кърпена шапка да гони –
по скъпа била ѝ от шапки милиони.
Пък бризът със шапката спрял да лудува, духнал далече платна да надува
и шапката взела да пада сама към морската синя студена вода.
Първо си гребнала мъничко пяна от гребена на вълничка засмяна,
глътка по-дълга после отпила, накрая, останала сякаш без сила,
се потопила на бърза ръка в тъмната бездна без вест и следа!
Онази магьосница се разбесняла, викала плакала, страшно крещяла,
обаче уви – и с магична метла не може да се лети под вода.
Но тя тъй си искала старата шапка с кръпки като катунарска палатка,
която ѝ носела черен късмет, че свикала мигом магичен съвет.
На него дошли черна котка и бухал и чули от нея как бризът задухал,
как шапката грабнал и как на игра я потопил във дълбока вода.
Бухалът мигнал с големи очища, позавъртял се като пате в кълчища,
но полезен съвет така и не дал. Магьосницата се потопила в печал,
ала тогава черната котка се поразтъпкала с черна походка,
извила пред бухала котешки гръб, сиреч – Приятелю, много си тъп!
И мигом предложила просто решение за отмъщение и шапкоспасение:
- С магия в гърне, търкулено по склона да се извикат сто хиляди слона,
които да топнат хоботи в морето и да засмучат от него додето
там не остане и капка вода и всичко пресъхне. Така
на магьосницата ни ще остане на дъното своята шапка да хване.
Речено-сторено! Абра кадабра, миши мустачки, стъклена брадва,
кравешка торта, пух от соколи, пуешка човка, лъвски сополи,
семки от диня, ръждива корона – елате при мене сто хиляди слона!
Докато мигнали – ето ги, ето – слоновете обградили морето,
смукали жадно и ето на – морето останало без вода – слоновете я изпили до капка.
Магьосницата грабнала своята шапка и на метлата си отлетяла.
А морската менажерия цяла на сухо запляскала
– Ще се мре, без вода щом остана наш’то мило море!
О, ужас, катастрофа, мор! Спасение не види взор!
Какъв трагичен жален край заради малка чаша чай....
Ах, чакайте, каква находка! Забравихме онази лодка,
в която чайникът изстина, магьосницата щом замина!
Когато морският покой бил нарушен от слонопой,
надолу заедно с водата потъвала и тя, горката
и най накрай с последен плясък, полегнала на мокър пясък,
се наклонила настрана. В тоз миг от чайника вода
започнала да се излива на струйка тънка, слаба, крива,
но непрекъсната.
- Магия! – би казал някой достелия и няма да сгреши ни грам,
защото онзи чайник там магьоснически бил все пак!
Той текъл от зори до мрак дорде напълнил пак морето
чак до ръба на бреговете.
Ах, радост, рибешки възторг! И рибите запели в хор –
акули, попчета, хамсии, делфини, скатове, скумрии,
калкани, златоперки, раци, и карагьози и лавраци,
змиорки, мрени и мерлузи, и октоподи и медузи,
и морски кончета и миди – възторг окото ти да види!
Ще питате – Как риби пеят? Та всички знаят – те немеят!
Но вижте – ноти те издишат – с мехурчетата песен пишат!
А всеки музикален ред с какво започват най отпред?
С ключ сол започват – то се знае!
Солта в морето от това е.
Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1316197682358220577.post-28761223731806081772018-03-10T13:52:00.001-08:002018-03-10T13:53:27.127-08:00бялата мечка и пеперудата (ММ)<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjBpNfrg9bWYpT_bpYkuKByzWvbB40LnVbK0NFZqrdAEYQpQEL7ns39jrw_55KqRNYJUrwBi-iNGBOXiiqr40QqkcjAXhxLKT4L4yu_mpzQ8-5Aw5Ej1xHleXiUDgZAGvSJ1euK0Npskms/s1600/zz.jpg" imageanchor="1" ><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjBpNfrg9bWYpT_bpYkuKByzWvbB40LnVbK0NFZqrdAEYQpQEL7ns39jrw_55KqRNYJUrwBi-iNGBOXiiqr40QqkcjAXhxLKT4L4yu_mpzQ8-5Aw5Ej1xHleXiUDgZAGvSJ1euK0Npskms/s320/zz.jpg" width="146" height="320" data-original-width="506" data-original-height="1112" /></a>
Приказка, създадена на 25 април 2012 с децата от училище АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ, пресъздадена с Оги Балканджиев и децата от Ателие ММ в МОЛ Русе на 10 март 2018.
,
,
Веднъж на северния полюс попаднала една пеперуда. Циклон ли я завлякъл там, зъл магьосник ли я телепортирал – не се знае. Знаем само, че:
над прозрачни диамантни ледове и равнини смразени с векове, над щърбави като триони диви зъбери с наточени като ками пиратски ръбове, където в сивата камбана на небето единствен северният вятър шета, където на пръсти (дори без кутрето) броят се вяло избелели цветовете, се случило неслучвало се чудо – във полет шарен затрептяла пеперуда!
Но вместо в миг да се превърне в леден пашкул, пеперудата полетяла над смразената бяла пустиня, като безгрижно махала с обагрените си с разноцветни точки крилца. И дали от свирепия студ или от проклетия, точките й започнали да се отлепят и да се реят с поривите на северния вятър като оцветени снежинки.
Момент, снежинки ли? О не, ярките пеперудени точки съвсем не били безопасни за полярния пейзаж като снежинки! Където попаднели – ледът започвал да се топи. Навсякъде, където преминела пеперудата, задимявали малки ледени кратери, които постепенно се разширявали, допирали се един до друг и превръщали цели айсберги в парчета швейцарско сирене.
Един бял мечок, който цял ден преследвал тюлени под дебелите ледове на северното море, изскочил през една от тези пеперудени дупки, точно когато си мислел, че въздухът няма да му стигне. Като си поел дъх, се огледал наоколо и ахнал - навсякъде виждал големи езера от разтопени ледове. Заплувал към къщи, но съвсем се изтощил – с труд намирал по някое парче лед, на което да си почине. Едвам стигнал до двореца на Ледената Кралица.
А там два тюлена ловко улавяли върху носовете си шарените пеперудени точки и пазели двореца от разтопяване, без да знаят откъде се е появило това бедствие. Ах каква беда на точки гадни полюса ни бял нападна!
Като циркови артисти пазим бели, хладни, чисти на двореца бреговете. Но кажете ни, кажете, докога да продължаваме? Взехме да се изморяваме!
Белият мечок се втурнал в двореца и се поклонил на Ледената кралица:
- Ваше превъзходителство, какво става? Цял живот съм ви пазил от какви ли не беди, но сега не знам кого да захапят зъбите ми, кого да разкъсат ноктите ми!
- Мили мой мечо, Магьосникът със снежната брада разбра откъде идва бедата. Пеперудата, чиито точки топят ледовете ни, е въздушна магия, създадена за да погуби Северната земя. Могат да я спрат само останалите два елемента – лед и огън. Трябва да се допре Вледененият Камък на полюса до Огнения Камък на топлите страни.
- Кралице моя, Вледененият Камък на полюса е на дъното на Ледовития океан, дори аз не мога да стигна до там и да се върна жив. А за Огнения Камък на топлите страни за първи път чувам.
В този момент лавина разтопени ледени късове от покрива на двореца се изсипала върху мечока и го понесла към дълбините на Ледовития океан. На дъното му той видяла да блести Вледененият камък на полюса. Грабнал го и докато се чудел как ще изплува обратно, околните скали се раздвижили, подели го, от заоблените им гърбове бликнали струи спасителен въздух и докато се усети, мечокът изплувал на повърхността. Скалите се оказали два прастари кита – пазители на Вледенения камък. Те запели Великата песен на китовете и от всички страни към тях заплували кашалоти, сини китове, бели китове, косатки, нарвали и белуги.
Белият мечок се почувствал като пинчер на събор на санбернари. Към тях се приближил един огромен кит, целият обрасъл с раковини и водорасли, под които прозирали безброй белези. Той издухал в ледения въздух такъв гейзер, че над тях се образувал чадър, който ги пазил от падащите пеперудени точки, докато той говорел:
- Към Екватора с градус висок плувай смело, ти славен мечок! Мисия имаш страшна, опасна. Чака те битка със напаст ужасна, но ти си надеждата наша последна -иначе край със страната ни ледна!
И всички китове издухали грандиозни фонтани. Те издигнали Белия мечок високо над пеперудата, която продължавала да ръси полюса със своите размразяващи точки. Пренесли го заедно с Вледенения камък чак до Нюфаундленд, където течението Гълфстрийм започва своя път на юг. Белият мечок се понесъл с мощните му струи към топлите страни да търси Огнения Камък. Дълго плувал, водите ставали все по-топли, из тях щъкали морски създания, каквито той никога не бил виждал, но определено ставали за похапване, та не умрял от глад. Най-после наближил Екватора. Разбира се, във водата нямало червена панделка, която да показва къде минава той, но всички морски създания много добре знаят кога преминават през невидимите линии на земята, наречени Полярна окръжност, Гринуички меридиан или Екватор.
Тъкмо започнал Белият мечок да се чуди как ли ще разбере къде да търси Огнения камък и някой се нахвърлил върху него. Ах, какво страшилище бил неочакваният нападател - лапите му били от топки лава, главата му била огнедишащ сешоар, а опашката му – шнурът на сешоара. Това било Ужасното Топлолюбиво Чудовище!
- Я, каква е таз къделя от изпрана бяла вълна? Като торта от “Неделя” ей сега ще я погълна. Нищо, че вместо черешка носи нещо ледно, тежко!
И Ужасното Топлолюбиво Чудовище посегнало с огнените си лапи към Вледенения камък. Мечокът се замятал, като че ли играе ръгби и успял да го опази, но тогава Чудовището започнало да нагрява и без това топлата за Белия мечок вода с главата си – сешоар. Мечокът се гмурнал за да потърси прохладата на дълбочините и забелязал, че опашката-шнур на Топлолюбивото Чудовище се проточва до един подводен вулкан и е включена в кратера му. Той хванал щепсела и го изтеглил! В този миг главата на Топлолюбивото Чудовище се изключила. Мечокът изплувал и насочил Вледедения камък към огнените му лапи. От камъка излезли струи лед и ги угасили. Топлолюбивото чудовище издъхнало и от него изскочило сърцето му – това бил Огнения камък на топлите страни!
Белият мечок го грабнал и в този миг водата около него се завихрила в торнадо! То го засмукало и го завъртяло! И вихри водни и въздушни като пелерини плюшени Белия мечок обвили! Чудните стихийни сили като полудял циклон, като луднал тирбушон на възбог го завъртяли, песни елфски му запяли и докато разбере кой, какво и накъде, двата камъка подбрал, в Арктика се озовал!
Ах, а на полюса бил останал лед само около двореца на Ледената Кралица! Тюлените с последни сили, като уморени жонгльори от цирка, отбивали цял облак от пеперудени точки. А над тях пеперудата махала неуморно с криле.
- О, мой Мечо, ти се връщаш! – извикала Ледената кралица, точно когато една червена пеперудена точка кацнала като испанска роза на прекрасната й рокля от скрежни дантели. Белият мечок захвърлил двата камъка и хукнал да ѝ помага. Огнения камък на топлите страни и Вледененият камък на полюса се търкулнали в един леден улей и се допрели един до друг. В този миг Пеперудата замряла и цопнала във водата. Около нея започнало да се образува ледено поле, а тя се превърнала във пингвин.
- Олеле! – викнал пингвинът. – Какво правя на северния полюс!? Та пингвините живеят на южния!
Метнал се пингвинът към двата вълшебни камъка и ги сложила под крилете си. И за първи път в света се появил летящ пингвин. Полетял той и казват, че скоро го видели чак на Южния полюс.
А какво станало с Белия Мечок? Ами щом вълшебните камъни се докоснали, Белият мечок се превърнал в хубав леден момък. И той се оженил за Ледената Кралица, и двамата царували над ледената пустиня на Северния Полюс чааак до глобалното затопляне.
Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1316197682358220577.post-29379725957741559102018-02-28T12:01:00.000-08:002018-02-28T12:01:26.963-08:00уж-легенда за Пижо и Пенда<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjDfg-fTlNz7uKTm0eREJJEqluQy_y6pW9Q8LhPSyevOYhIcEfv28EXQo-ag3xQx1DY4-adqaOV8Yl6L5zgv9Q8Kk-H2c8zF2_3SfsiTobvNEdjUs-BSWLomWg5XiUd8aotsd-18CyVZXI/s1600/pp.jpg" imageanchor="1" ><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjDfg-fTlNz7uKTm0eREJJEqluQy_y6pW9Q8LhPSyevOYhIcEfv28EXQo-ag3xQx1DY4-adqaOV8Yl6L5zgv9Q8Kk-H2c8zF2_3SfsiTobvNEdjUs-BSWLomWg5XiUd8aotsd-18CyVZXI/s320/pp.jpg" width="240" height="320" data-original-width="981" data-original-height="1308" /></a>
Вярно или не, легендата разказва, че от тази страна на Витоша живеела мома с ненагледна хубост – Пенда!
Плитките – черни въжета, веждите – вити змийчета, очите – нощни опали, с пламъци луди горяли, бузите – ружи червени, с малки трапчинки засмени, устата – розова пъпка, имала лека стъпка, снагата – сърна чевръста, кръстът й – само два пръста, гласът й – славей на клонче, в пазвата - две буйни кончета, ръцете – полет на птица, душата – ясна зорница...
Ей такава била Пенда!
Отсам и оттатък Витоша се носели приказки за нейната хубост, отсам и оттатък Витоша сватовници и годежари стягали дарове и благи думи – надявали се да я измолят от родителите й за момци, пленени от Пендината прелест без даже да са я виждали.
Но баща й бил казал – дорде Пенда не навърти осемнайсет лазарника – сватовници да не вижда!
Вярно или не, легендата разказва, че от онази страна на Витоша живеел един момък –
с ясна хубост, юнашка сила и благо сърце – Пижо!
Косата му – жълта коприна, очите – синя ранина, устата му – все засмяна, зъбите – морска пяна, плещите – два козунака, носещи леко кривака, а пък гърди му юнашки – два меха мощни ковашки... челик му сякаш ръцете – трошат подкови и двете, където му стъпят краката, дупки оставят в земята - юнак над всички юнаци, носили нявга калпаци!
Ей такъв бил Пижо!
Отсам и оттатък Витоша се носели легенди за неговата хубост и юначество, отсам и оттатък Витоша момите въздишали по него без даже да са го виждали – само по хорските приказки.
Въздишала по него и Пенда.
Въздишал по нея и Пижо.
Ей тъй се влюбили без да са се виждали даже.
Ама и то се случило - видели се!
Всяка есен на софийското равно поле се правел панаир – всеки да покаже какъв му е дамазлъкът, да продаде, да купи, а после да се повесели от душа, защото - кой ли ще се откаже във един тъжен ден даже да иде на панаира, де без умора и спира пискаща въртележка се върти като смешка, гдето каручка полита сред възторг и възхита и стрелбището тряска, фойерверк гдето бляска и сиропи се леят, и латерните пеят,
свирят луди тромбони, кукли черпят с бонбони... и нали, въобще, си прекарваш добре!?...
Те на този панаир Пижо и Пенда най-сетне се видели. Че се били влюбили един в друг по хорските приказки само – били. Ама като се видели – ей на това му се вика любов от пръв поглед – все едно всичко наоколо спряло, розови листи се посипали от небето, гъдулки заплакали с нежна струна, а невидим тъпан сякаш удрял ведно с примрелите им сърца – дум-дум... дум-дум...
Сърце в сърце.... очи в очи.
Видели се Пижо и Пенда, ама и всички наоколо видели че се видели! И се спогледали родителите им.... и Пендиният баща рекъл уж само на Пендина майка:
- Че то зимъс нашата мома май навърта 18 лазарника, а стопанке!? Да ми дойдат на онзи русия левент сватовниците, хич и няма да чакам други!....
Ама го рекъл тъй, че и Пижо, и Пенда, и пижовите родители, а че и всички наоколо го чули.
Да ви разправяме ли как трепнали двамата млади. Как след панаира и ден, какъв ти ден – и миг не минавало да не мислят един за друг?
А имало да се чака – зимата да мине, да се засее, да се ожъне, да се овършее, зимнина да се прави, лозя да се оберат, добитък да се зазими, Димитров ден да мине, та чак тогаз сватба да се прави!
Че кое сърце младо толкоз може да чака?
И ей на – още не грейнало първото мартенско слънчице, нашите и двамата се грабнали по снега нагоре по Витоша – единият отсам, другият оттам – любовта сякаш с въже ги дърпала. Толкоз напирали барем отдалече да се видят.
Ама нали думат хората – любовта е сляпа – от бързане объркали пътеките, дето от деца ги знаели и на – чак под страшния Черни връх се озовали, под най-острата му и стръмна канара – единият отсам, другият от там – не могат да се видят, поне гласовете си чуват
- Пендо, сърце мое!
- Пижо, севдо моя!
- Гургулице ненагледна!
- Соколе ясен!....
Измамно е мартенското слънце насред полето, а на връх планина да не говорим.
Тъмен облак се спуснал над върха, посипала се суграшица, зъл вятър забрулил – ама къде на голата канара да се скриеш? Понечила Пенда надолу да тръгне – суграшицата като стъкло била покрила скала – аха да се хлъзне в бездната.
- Пижо, помощ! – викнала тя!
И Пижо разпасал аления си пояс и го метнал през зъбера, хванала се Пенда, та се задържала.... Ама гледа Пижо – трие се червеният пояс на острия като нож ръб – аха-аха да се скъса! Па викнал –
- Пендо, сърце мое, поясът се къса, дръж се!
И Пенда дръпнала бялата си шамия и я метнала през зъбера, хванал краят й Пижо и го стиснал заедно с края на пояса. Оттатък скалата Пенда стискала другите два края.
А ветрилникът, сякаш ядосан, така задухал, такива вихри завихрил, че вдигнал двамата млади във въздуха и ги въртял, и ги въртял... червеният пояс и бялата шамия се усуквали и усуквали, ама не се късали – май по-здрави само ставали от туй, дето един в друг се били вплели.
А и двамата млади не пускали – държали здраво краищата, въртели се с вихрушката и си подвиквали за кураж
- Пендо, сърце мое!
- Пижо, севдо моя!
- Гургулице ненагледна!
- Соколе ясен!....
Вихрушката си отишла както дошла – изведнъж. По пресуканото червено и бяло Пижо се прехвърлил при Пенда и стигнали някак до селото й без да пускат пояса и шамията.
Веднага ли вдигнали сватба, после ли, легендата не казва. Казва само, че нямало човек из шоплука да не разказва тая история.
Разправят даже, че самата баба Марта пратила злата вихрушка на Черни връх, пък после, трогната от любовта на младите, я спряла, спасила ги, та чак и фигурките им – белият Пижо и червената Пенда, свързани с пресукано бяло и червено, на мартеничка направила.
Тъй ли било всичко с Пежо и Пенда – не знаем. Така е с всички легенди – или ще да е било, или не.
Ама на – и до ден днешен наближи ли първият мартенски ден – мартеничките с Пижо и Пенда най се харесват, най се купуват и най се носят.
Unknownnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1316197682358220577.post-56505999490149795422018-02-05T05:02:00.000-08:002018-02-05T05:02:02.120-08:00Сребърната риба<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgWKTM7Pu345HxwduMgA7mInQTwSJma2PxHgyERby1rIjgaeVjkw53Ktcuyi4ZXJVD_nfbYdH1BkYh-HUAxXWziu1jiJnxTAhmWtBntLu1M3aTTs_VLsVFgcxkKx6InUDWlItTtgBuTU6A/s1600/Srebyrna+riba.jpg" imageanchor="1" ><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgWKTM7Pu345HxwduMgA7mInQTwSJma2PxHgyERby1rIjgaeVjkw53Ktcuyi4ZXJVD_nfbYdH1BkYh-HUAxXWziu1jiJnxTAhmWtBntLu1M3aTTs_VLsVFgcxkKx6InUDWlItTtgBuTU6A/s320/Srebyrna+riba.jpg" width="320" height="320" data-original-width="600" data-original-height="600" /></a>
Ах, знаете ли, някога преди безброй лета,
толкова отдавна, че чак не знам кога,
някъде далече под синьото небе,
някъде дълбоко в синьото море,
живяла чудна риба със люспи от сребро.
На всички морски твари тя правела добро.
Обичали я кръглите желирани медузи
и рибите-балони с напомпаните бузи,
русалки и сирени със рибешки опашки,
десетокраки раци с мустаците юнашки
и морските звездици, и жабките скокливи,
и китове грамадни, делфините игриви,
ужасните акули и дребните хамсии,
лавраци, сьомги, херинги, опулени скумрии,
заспалият калкан, дошъл от Суринам
и риба-папагал, родена в Сенегал,
ята от морски котки и морските иглички...
Бе, както вече казахме – обичали я всички!
.
А горе под небето си плавали спокойни
изящни бели яхти със дълги мачти стройни,
със въдици и мрежи безброй рибарски лодки,
военни бързи кораби, гемии тежки, кротки
и катери, и скутери, с туристи параходи,
със ветрила издути старинни платноходи.
В един прекрасен ден разчула се мълвата -
вълшебна риба от сребро живее във водата!
И ето че започнала голяма надпревара -
кой рибата ще хване, сребро да натовари?
Матроси, водолази, рибари и моряци,
най-хитрите умници, последните глупаци
излезли във морето със въдици и мрежи,
изпълнени със алчност, кроежи и копнежи.
Морето се напълнило със лодки, яхти, шхуни.
Крещели диво всички като стада маймуни.
И няма как да кажем след седмица ли, две ли,
че там не сме били, не сме сами видели,
един човек изкряскал:
– Ей, вижте, той я хвана!
И всичките се втурнали към лодката огряна
от чудна, ясна, мека сребриста светлина.
И всеки искал рибата да грабне във ръка.
Опрели борд до борд, от алчност запленени
напирали към чудото свирепи, озверени,
пък онзи, що я хванал, от страх се разтреперил,
на мачтата с една ръка едвам се покатерил,
а с другата повдигнал в самото чак небе
безценния си улов...
И някой викнал “Не!”
Но късно, късно... ето – над тъмната вода
рибата заплувала и станала Луна.
Изронените люспи по нейните следи
се пръснали навсякъде и станали звезди...
Виж - със сребро бродирана е всяка ясна нощ
и таз легенда казва отде е тоз разкош.
До днес тъгува горе Рибата-Луна
по времената чудни в дълбоката вода.
Но щом поиска тя да се слезе от небето
съглежда от високо из всичките морета
флотилиите кораби и лодки на човека,
прорязващи бразди по лунната пътека
със тралове, серкмета, таляни, аламани
и всеки само чака среброто ѝ да хване.
И тя горката гасне, линее, изтънява.
Дори ликът ѝ бледен от скърби потъмнява
и само отдалече с лъчи прозрачни гали
вълните кротки, меки, във тъмното заспали.
И тази нежна ласката в съня си доловили,
на пръсти те се вдигат към нея с всички сили.
Но в себе си понесли милиарди раци, риби,
успяват да залеят едвам скалите криви.
Остават там за малко, а после пак се връщат
да си поплачат скришом във морската си къща
Така като навито от някой бог махало,
дали е Черно, Жълто, Червено или Бяло,
люлее се във ритъм морето необятно –
насам му викат прилив, а отлив на обратно.
Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1316197682358220577.post-52319525435999662042017-12-10T03:56:00.000-08:002017-12-10T03:56:12.177-08:00малката елхичка<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi7MG46ZKSRT5gLw4-CG-OoV8CP8r033L2NqXPeN81YL-7yz2O7tVryMHguh-b7UAD3s3sH6TsXAz0luAaYhZu-1TkLwXKFo2YtQEyxk__2EWeXKV-_whMHKXghPZSlhcgm5m46KAXppiE/s1600/malkata+elhi4ka.jpg" imageanchor="1" ><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi7MG46ZKSRT5gLw4-CG-OoV8CP8r033L2NqXPeN81YL-7yz2O7tVryMHguh-b7UAD3s3sH6TsXAz0luAaYhZu-1TkLwXKFo2YtQEyxk__2EWeXKV-_whMHKXghPZSlhcgm5m46KAXppiE/s320/malkata+elhi4ka.jpg" width="220" height="320" data-original-width="393" data-original-height="571" /></a>
<i>
Приказка, създадена по проекта МАРГАРИТКА – ПРИКАЗКИ БЕЗ КРАЙ
на 22 ноември с дечицата и родителите в детското отделение на Клиника по Педиатрия, Пловдив</i> ....................................................
В една далечна гора живеела една прекрасна малка елхичка.
С първия сняг тя получила писмо от Дядо Коледа, в което той я определил за Първата Коледна Елха.
Трябвало да се накичи с най-красивите едновремешни играчки и първа да се яви пред децата за празника.
Това било нещо прекрасно, нещо за което мечтаела всяка малка елхичка, но точно тя, избраната, не се зарадвала. Защото красивите стари играчки били стъклени, а никой не знаел, че тя има алергия към стъклото. Достатъчно било до клончетата ѝ да се докосне и най-малкото стъклено кристалче и тя започвала да киха. От това прекрасните сребърно-зелени иглици започвали да се ронят, а кой би се зарадвал на една проскубана елха?
Малката Елхичка дълго криела своята тайна, но един ден нейната баба Мура решила да я нагизди с най-скъпоценните си старинни стъклени украшения. Още с първото докосване на семейните съкровища Елхичката се разкихала и свежите ѝ иглици се посипали по пода.
Баба Мура веднага записала час в горската елхова клиника и на другия ден двете иглолистни дървета – старото и младото - се отправили на път.
Но старата гора била населена с най-различни същества – някои от тях ги обичали, други само мислели как да им навредят.
Точно по средата на пътя към клиниката, двете дървета били пресрещнати от най-злия си враг – Боромор. На очите си той имал тенекиени очила, за да не вижда красотата на дърветата. Едната му ръка била остра брадва, а другата – ужасна горелка, която можела да изпепели дори най-големия бор само с един дъх.
Боромор усетил приближаването им само по мириса на смола, замахнал с ръката-брадва и посякъл едно огромно дърво. Дебелото му стебло затворило пътя, а в добавка чудовището пуснало в действие и другата си ръка, та подпалило клоните му. Малката елхичка и баба Мура ужасени се дръпнали назад и се зачудили как да достигнат до горската елхова клиника.
В този напрегнат момент от таен подземен проход се показало едно от джуджетата на дядо Коледа и им разкрило тайната на Боромор – той не можел да помръдне от мястото си - преди години бил прикован там от Горската Фея, за да не може да унищожи всички борове в гората.
Баба Мура се замислила и си припомнила всички тайни пътечки, по които като деца се промъквали към света на хората, за да надничат там и преди Коледа.
Повела малката елхичка по една от тях, стигнали благополучно до клиниката и там добрият доктор Боромир написал специална рецепта – малката елхичка трябвало да бъде украсена с играчки, които не са от стъкло.
По тайните пътечки баба Мура върнала внучката си вкъщи, отворила старите ракли и извадила коледната украса. Бързо отделила всички стъклени играчи и оставила само чудни коледни украшения от вълна, дърво, пуканки, конци, перца, сухи цветя и орехови черупки. И започнало Голямото Коледно Украсяване.
Най-добрата им семейна приятелка била една чудна звезда, която всяка Коледа грейвала на върха на елхата. Но никой не подозирал, че тя всъщност ужасно завиждала на иглолистното семейство задето те цяла година се радвали на летните слънчеви ласки, есенната песен на вятъра, зимната феерия на снежинките и пролетния танц на клоните, докато тя имала само десетина празнични дни, след което за цяла година потъвала в тъмата на кутията за коледни играчки.
Тази звезда тайничко скътала в кухината си едно дребно стъклено мънисто и когато баба Мура я взела с треперещи от вълнение клончета и я поставила на върха на нашата малка Елхичка, алергията я нападнала свирепо, тя потръпнала и кихнала толкова силно, че игличките ѝ се стреснали, вместо да паднат, се вопчили по силно в клончетата,
а коварната звезда и скритото в нея стъклено манисто отхвръкнали и се разбили в един камък на малки късчета.
Домашната метла веднага се разшетала, насмела ги върху старата лопатка и тя ги изхвърлила навън, където вече се чувала веселата глъчка на децата.
В този момент нещо в комина изтрополило, вдигнал се облак пепел и... ето ти го дядо Коледа!
- Каква прекрасна елха! – извикали децата.
- Така е! – усмихнал се дядо Коледа – Хо-хо-хо!
Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1316197682358220577.post-64924822088905311022017-11-14T12:47:00.000-08:002017-11-14T12:48:26.572-08:00Феята на неприбраните играчки<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgwExIj6DDsTj_YKA4fNPYyunwvYxJcNmUiXB5fy9onsrfpGoxuMZYgikYszPjI3cktnNiWby2olv5eW-ouWv-x6T3E7vDF0RhdzdUQIasd8SWbmWxSkoSfnHwUnaf-MeWkKDXOSgRKHEs/s1600/feyata+na.jpg" imageanchor="1" ><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgwExIj6DDsTj_YKA4fNPYyunwvYxJcNmUiXB5fy9onsrfpGoxuMZYgikYszPjI3cktnNiWby2olv5eW-ouWv-x6T3E7vDF0RhdzdUQIasd8SWbmWxSkoSfnHwUnaf-MeWkKDXOSgRKHEs/s320/feyata+na.jpg" width="320" height="195" data-original-width="770" data-original-height="470" /></a>
Сигурно не знаете какво може да се случи с играчките, които не сте прибрали, иначе никога нямаше да ги оставяте захвърлени в ъгъла, под леглото, насред килима, зад вратата или провесени между краката на масата за гладене.
Ами че куклите могат да попаднат в лапите на страшилищата Косодръп и Роклокъс!
Камиончетата и количките са заплашени от безмилостните Гумогриз и Катастроф.
А страхотевичните Вънтъркул и Пукоспих дебнат всяка изоставена след игра топка!
Добре, че някога, да речем в сряда, някъде, да речем на четвъртия етаж, едно дете измисли Феята на неприбраните играчки.
Тя намираше нови деца на изоставените играчки, връщаше изгубените у дома, изсушаваше намокрените, зашиваше скъсаните, почистваше изцапаните и винаги опитваше, без да се показва разбира се, да помага на мама и татко да научат детето си да се грижи за играчките. И винаги успяваше!... Е, почти винаги, де.
Например собственото ѝ дете... Ах, да, забравих да кажа, че Феята на неприбраните играчки имаше син на име Фифо, който никак не обичаше да си прибира играчките. Разбира се, за да не натъжи мама, той ги прибираше, но не обичаше.
Веднъж Феята на неприбраните играчки замина в командировка. Ами да, даже на феите им се налага да ходят в командировка – повикаха я да замества Феята на зъбките, на която спешно трябваше да се направи пломба на трети-долен-ляво-кариес.
Та, Феята на неприбраните играчки замина и остави Фифо да се грижи не само за своите играчки, ами и за всички други, които Феята беше прибрала за през нощта.
Момчето си игра безгрижно цял следобед, вечерта похапна фейска франзелка с кашкавал от млякото на Кравата Която Прескочи Луната, после си пусна “Играта на играчките” 4 и накрая заспа с дрехите сред разхвърляните по дебелия мъхест килим кукли, камиончета, мечета, жирафчета, розови понита, пингвини, хиксмени, зетуомъни, хипопотибъри и кабадабъри.
И тогава в средата на нощта, когато щурците забравиха нотите на вечната си песен, когато бухалите избухаха всичките си дрезгави “Буху!”, когато Луната прибра последните си сънени лъчи, в стаята се промъкна...
Похитителят на разхвърляните играчки?
Доброволният Подредител?
Вещицата от последния етаж?...
Не-е-е!
В стаята се промъкна един сън, който се беше родил голям и никога не беше получавал играчки. Затова страшно завиждаше на децата, на които трябваше да се присъни.
Сънят зяпна при вида на купчините играчки по пода и много се ядоса на заспалия сред тях Фифо:
- И това ми било син на Феята на неприбраните играчки! – намуси се той и вместо да присъни на момчето приготвените Голямо Тревотъркаляне, Ухилено Слънчевозайчене и едно Елфско Междуцветно Прехвръкване, отвори една малка кутийка от тъмно като нощта дърво и....
... някой хвана спящия Фифо за ръцете и го издигна във въздуха. Той отвори очи и се видя в лапите на огромен плюшен мечок, който го притисна в такава прегръдка, че го остави без дъх. След като го нагушка здраво, мечокът пъхна Фифо в ученическата си раница, после размисли, извади го, сложи на негово място буркан мед и изскочи навън през прозореца.
Момчето постоя подпряно на сандъка за дърва, потънало в пълна почуда. Накрая реши да отиде до кухнята и да пийне водичка против стресване, както го беше учила баба му – Феята на старите полезни домашни книжки.
И чак тогава се уплаши истински – краката му бяха станали като парцалени и не помръднаха, ръцете му висяха като пришити, не можеше даже да извика, защото устата му беше застинала в глупава вдървена усмивка.
В този момент се чу едно бодро “Би-бииип!” и иззад печката се зададе голям-преголям камион с кран. Кранът провеси кука, закачи Фифо за яката и го метна в каросерията. Камионът даде газ и се юрна из къщата. Блъскаше се в каквото му попадне и на всеки удар весело викаше “Иу-иу-иу, катастрофа с два картофа!”, а Фифо се мяташе из каросерията като чучело, без да може да се хване някъде. Най-накрая камионът направи толкова рязък завой, че момчето изхвръкна и тупна зад панера с прането до една гигантска шарена обувка със звънче на острия нос.
Една грамадна ръка в бяла ръкавица го хвана под мишница и го вдигна на масата. Към него се приближи огромно боядисано лице с червен нос:
- Започва нашето цирково представлениеееее! Аааааплодисменти за палячото Фифонииии! – викна дебело начервосаната уста и Фифо беше понесен по масата, подхвърляха го из въздуха, навеждаха го за поклон и раздаваха въздушни целувки с отпуснатите му като тесто ръце. Накрая на грамаданския клоун това му омръзна и той захвърли момчето на дивана:
- Ти си един много скучен клоун и напускаш шоуто сега!
На дивана, който беше станал твърде висок, още по-твърде дълъг и най-твърде широк, седеше великанска, издокарана в дантели и воали кукла. Тя обърна къдравата си глава към Фифо, мигна с клепачи колкото капаци на прозорци и го взе в скута си.
- Хайде кажи “Ма-ма”! – каза с ужасно глезен глас куклата и го залюля на коленете си като панаирджийска гондола – Кажи “Ма-ма, ма-ма”!
Олеле, помисли си Фифо, играчките си играят с мен! Майчице! Мамо!
И си го помисли толкова силно, че устата му най-после се разлепи и той продума дрезгаво
- Мамоооо...
- Браво! – каза куклата – А сега ще те нахраня.
- Мамичкоооо! Помоооощ! – викна Фифо с пълен глас, ръцете и краката му се раздвижиха, той се отскубна от ръчищата на куклата, скочи на пода и хукна без да гледа накъде.
Бухна се със всичка сила в бюфета, стъклата потрепераха, от най-горната лавица тупна големият будилник с лъскавите камбанки и зазвъня стреснато.
И Фифо се стресна, но най-много се стресна сънят.
Ха, забравихте ли за него? Онзи сън, който се беше родил голям и никога не беше получавал играчки. Същият, който преди малко се промъкна в стаята на Фифо и му присъни всичко това.
Та този сън така се стресна от звъна на будилника, сънищата никак не обичат будилници, че подскочи чак до тавана. А там висеше единствената играчка на Фифо, която беше винаги на мястото си, защото той не можеше да я стигне дори когато се покатери на стола – капанът за сънища.
И хоп – сънят попадна в него!
И Фифо се събуди.
И Феята на неприбраните играчки се върна от командировка.
И разбра всичко само с един поглед.
И утеши Фифо.
И освободи съня.
И те заедно подредиха играчките.
И пиха липов чай с медени бисквитки.
А когато навън разсъмна съвсем и стана време сънят да си ходи, Феята на неприбраните играчки откачи капана за сънища от куката, махна му перцата от кукумявка, изниза огледалните кристали и развърза възелчетата на паяжинката от тънки кончета. На мястото на тези неща закачи два лунни лъча, а между тях – мъничка възглавничка, пълна с междузвездна тишина.
- Какво е това? – попита сънят.
- Играчка за теб – отговори Феята.
Сънят ахна
- Играчка? За мен?
- Надявам се да ти хареса – усмихната се Феята – това е люлка за сънища.
- О, благодаря... благодаря! – прошепна сънят, а усмивката му можеше да накара сто кошмара да се превърнат в розови видения.
Какво се случи после с Феята на неприбраните играчки и Фифо?
Ами не зная...
Но ако някога, да речем в петък, някъде, да речем на детската площадка, срещнете онова дете, което ги измисли – питайте го.
Илия Деведжиев
Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1316197682358220577.post-7933239858905903502012-04-25T12:25:00.000-07:002012-04-25T12:25:21.393-07:00Направи си приказка БЯЛАТА МЕЧКА И ПЕПЕРУДАТА<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiQEj8bqpej0Yxmv-HQXsmiE2rzwRoVUhY5z_eMq_X4ZNnxKKet8TWRy-hgL_xjRNMdyUp7FILYk1EQOaS47BnDT_kznay7gxEYMM4TRWQh2EJca1Qx76ECQNbaKj-5TiaXVJHGFy7V39A/s1600/001.jpg" imageanchor="1" style="margin-left:1em; margin-right:1em"><img border="0" height="239" width="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiQEj8bqpej0Yxmv-HQXsmiE2rzwRoVUhY5z_eMq_X4ZNnxKKet8TWRy-hgL_xjRNMdyUp7FILYk1EQOaS47BnDT_kznay7gxEYMM4TRWQh2EJca1Qx76ECQNbaKj-5TiaXVJHGFy7V39A/s320/001.jpg" /></a></div>
посрещнахме децата от училище АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ в библиотеката на читалище БЕНКОВСКИ, една изключително богата на детски книжки библиотека
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhLoe-eGe4Xp9sgahmNk-UcrZkJznOYFIoUjcQID1ybv34PyTN5b-mbzdNmlg16z03aTctUCUgme6Mm-D0jT5v6g2vhC8F16amKuI6IC1M4QaSEEidGXx9Dnu4rFDlyjtVnVtgaWhoLW_Q/s1600/002.jpg" imageanchor="1" style="margin-left:1em; margin-right:1em"><img border="0" height="290" width="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhLoe-eGe4Xp9sgahmNk-UcrZkJznOYFIoUjcQID1ybv34PyTN5b-mbzdNmlg16z03aTctUCUgme6Mm-D0jT5v6g2vhC8F16amKuI6IC1M4QaSEEidGXx9Dnu4rFDlyjtVnVtgaWhoLW_Q/s320/002.jpg" /></a></div>
После се преместихме в уютната малка зала на читалището и им разказахме приказка
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgArIifgccnTDYUrZpgW0Cs6wtmhzr0vGsHKMvZzjHshzyU_s6qVIp5cFbir8nPNPD4VcOND-Mh_2UF8V65VRB6JgiN49OCudc1WSVbH2yMSC3sPeXYkGP7nUfMPvL2LTdQH3_YEa86XKs/s1600/003.jpg" imageanchor="1" style="margin-left:1em; margin-right:1em"><img border="0" height="303" width="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgArIifgccnTDYUrZpgW0Cs6wtmhzr0vGsHKMvZzjHshzyU_s6qVIp5cFbir8nPNPD4VcOND-Mh_2UF8V65VRB6JgiN49OCudc1WSVbH2yMSC3sPeXYkGP7nUfMPvL2LTdQH3_YEa86XKs/s320/003.jpg" /></a></div>
и започнахме да измисляме наша приказка -
БЯЛАТА МЕЧКА И ПЕПЕРУДАТА
Веднъж на северния полюс попаднала една пеперуда. Циклон ли я завлякъл там, зъл магьосник ли я телепортирал – не се знае. Но вместо да замръзне в леден клистал, пеперудата полетяла над ледената пустиня и от студа точките й започнали да се отлепят. Където попаднели – ледът започвал да се топи.
Там живеела една бяла мечка. Скоро накъдето и да се обърнела – виждала големи езера от разтопени ледове, нямало къде да си почине.
Бялата мечка едвам доплувала до двореца на Ледената Кралица. Там два тюлена ловко улавяли летящите точки на пеперудата върху носовете си и пазели двореца от разтопяване. Ледената Кралица казала на Бялата Мечка, че само Вледененият Камък на полюса, допрян до Огнения Камък на топлите страни могат да спрат пеперудата.
В този момент лавина от разтопени ледени късове от близкия айсберг се изсипали върху мечката и я понесли към дълбините на ледения океан. На дъното му тя видяла да блести Вледененият камък на полюса. Грабнала го и се отправила на пътешествие към топлите страни да търси Огнения Камък.
Дълго плувала, водите ставали все по-топли и малко преди да стигне до екватора, пред нея се изплувало Ужасното Топлолюбиво Чудовище. Лапите му били от топки лава, главата му била огнедишащ сешоар, а опашката му – шнура на сешоара.
Мечката се гмурнала дълбоко в топлите води, видяла, че опашката-шнур е включена в един подводен вулкан и я изтеглила от кратера му! В този миг главата на Топлолюбивото Чудовище се изключила. Мечката изплувала и насочила Вледедения камък към огнените му лапи. От камъка излезли струи лед и ги угасили. Топлолюбивото чудовище издъхнало и от него изскочило сърцето му – Огнения камък.
Бялата мечка го грабнала и в този миг се озовала отново на северния полюс.
Там бил останал лед само около двореца на Ледената Кралица, а пингвините с последни сили, като уморени жонгльори от цирка, отбивали цял облак от пеперудени точки. А над тях пеперудата махала неуморно с криле. Тогава Бялата мечка допряла Огнения камък на топлите страни до Вледененият камък на полюса. Пеперудата замряла във въздуха и цопнала във водата. Около нея изведнъж започнало да се образува ледено поле, а тя се превърнала във пингвин.
- Олеле! – викнал пингвинът. – Какво правя на северния полюс!? Та пингвините живеят на южния!
Метнал се пингвинът към Бялата мечка, грабнала двата вълшебни камъка и ги сложила под крилете си. И за първи път в света се появил летящ пингвин. Полетял той и казват, че скоро го видели чааак на южния полюс.
А Бялата мечка се превернала в хубав леден момък, който се оженил за Ледената Кралица и двамата зацарували над ледената пустиня на Северния Полюс.
накрая се разделихме така:
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgpWXp1Ti0Xd92PNSoOVLiWov_CiUoXcpeUQhf4COI5T7gNjAyUCR3T5A5SSrA8jfahPqq7BMhZ6y2HpCj6IR5W4qq-pZqscGf7CcgenHx1KlPXqqY7p5fUiLuMLV4rrHFcP0lBk6iM7Zo/s1600/004.jpg" imageanchor="1" style="margin-left:1em; margin-right:1em"><img border="0" height="177" width="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgpWXp1Ti0Xd92PNSoOVLiWov_CiUoXcpeUQhf4COI5T7gNjAyUCR3T5A5SSrA8jfahPqq7BMhZ6y2HpCj6IR5W4qq-pZqscGf7CcgenHx1KlPXqqY7p5fUiLuMLV4rrHFcP0lBk6iM7Zo/s320/004.jpg" /></a></div>Unknownnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1316197682358220577.post-63451338218146151752012-04-24T22:43:00.000-07:002012-04-24T22:49:58.982-07:00Направи си приказка МРЪСНИЯТ ЧОРАП<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgdfrSeHGFoeCE-MaXgZ2HSp4YpxVv7CEUteHNv2S8qfQZguU2yFEV0dH4Z1jra7vd5i17M4X8imSOj1Gs6IpQPMxTPupOu50Q5dZoi9kY4hqb0-BesDB6MjhuyxClluHfTLi09tAWfyPA/s1600/grad4eto+hb.jpg" imageanchor="1" style="clear:left; float:left;margin-right:1em; margin-bottom:1em"><img border="0" height="320" width="175" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgdfrSeHGFoeCE-MaXgZ2HSp4YpxVv7CEUteHNv2S8qfQZguU2yFEV0dH4Z1jra7vd5i17M4X8imSOj1Gs6IpQPMxTPupOu50Q5dZoi9kY4hqb0-BesDB6MjhuyxClluHfTLi09tAWfyPA/s320/grad4eto+hb.jpg" /></a></div>
По проекта ПРИКАЗКИ В БИБЛИОТЕКАТА - отворени врати на читалищните библиотеки, реализиран с финансовата подкрепа на Национален Фонд Култура, в читалище ХРИСТО БОТЕВ Русе ГРУПА ЗА ДЕТСКИ ТЕАТЪР КАМИЛА разказа на деца от училище БРАТЯ МИЛАДИНОВИ за пътешествето на едно Градче.
После децата измислиха своя приказка:
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgxeh_iAVyOZ28mjRt0VTQiuyVxSLJjgMQEhZ1hyphenhyphenGpsR72QjSHKx1kmZc5KPEFEhnsRuI-Qomyystvi7lKD1BObqMNypAGzswzAa77IoBeZqWW4XMHoxRfM0iZRgAD5O2Fi18jsWl4y4pw/s1600/sy4inyavame+hb.jpg" imageanchor="1" style="margin-left:1em; margin-right:1em"><img border="0" height="240" width="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgxeh_iAVyOZ28mjRt0VTQiuyVxSLJjgMQEhZ1hyphenhyphenGpsR72QjSHKx1kmZc5KPEFEhnsRuI-Qomyystvi7lKD1BObqMNypAGzswzAa77IoBeZqWW4XMHoxRfM0iZRgAD5O2Fi18jsWl4y4pw/s320/sy4inyavame+hb.jpg" /></a></div>
МРЪСНИЯТ ЧОРАП
Един чорап бил толкова голям приятел с крака, на който бил обут, че никога не се резделял с него. Разбира се, с времето чорапът доста се вмирисал, но кракът го успокоявал:
– Много си си добре така. Освен това, на кого миришеш? На онзи префърцунен друг чорап от чифта ти, който след най-малката разходка навън тича в пералнята! Хич не ти и трябва да го слушаш. Мене ако питаш – най-добре въобще повече да не се виждаш с него!
Всъщност самият крак бил миризлив, но защото никак не обичал да се мие, прехвърлял вината върху чорапа. Един ден майката на детето, чиито били кракът и чорапът, влязла в стаята и казала:
- Тук вече не може да се диша! Веднага сваляй този чорап да го пусна в пералнята! Що за глупост е да даваш за пране само единия си чорап!
Детето дълго се инатило и молило майка си да не се мие поне до другия ден. Накрая майката се съгласила, но понеже на всичкото отгоре детето било много злоядо, поставила условие – или изяжда голямата пица от хладилника, или сваля чорапа за пране и хубавичко си измива крака!
Детето се чудело какво да прави, но тогава дошла котката и обещала тя да изяде пицата вместо момчето, ако то й позволи да излиза и се прибира през неговия прозорец. Речено-сторено – момчето изтичало до хладилника, извадило пицата и котката й видяла сметката за нула време. Обаче по кабелите пералнята разбрала от хладилника за измамата и се заканила на другия ден всичко да разкаже на майката. Даже когато детето заспало с един обут крак, чорапът чувал под завивката как заканително вие центрофугата й. Най-накрая се решил, смъкнал се от глезена на крака, внимателно, та да не го събуди, се разлепил от ходилото му и се замъкнал до чекмеджито с чистите чорапи да търси еша си.
Другият чорап му казал, че след като е вичи тоооолкова мръсен, дори пералнята не може да го изпере и сигурно майката ще ги изхвърли и двамата. Само Феята на Чистница, която живее в страната на Чистите Чорапи може да помогне.
И мръсният чорап тръгнал на път. От нощната лампа по кабелите пералнята разбрала за това и се опитала да убеди входния звънец да събуди всички, но в този момент изгаснал токът и чорапът се измъкнал. В страната на чистите чорапи, която се намирала през две улици на трета, на номер четири, на петия етаж във витрината на седмия щанд, Феята Чистница запушила носа си и повела чорапа към съседния щанд. Взела от там един Вълшебен сапун, който изпирал и измивал завинаги и го научила какво да направи. Чорапът пуснал Вълшебния сапун в дупката си и се върнал вкъщи. Там извикал на помощ другите чорапи, отметнали завивката и полели крака с малко вълшебен сапун. Докато се усети – кракът бил вече завинаги чист! После чорапите заедно с миризливия си събрат насипали в пералнята останалия сапун и всички заедно се метнали в нея. В този момент дошъл токът, пералнята весело се завъртяла и след края на програмата от нея изскочили сума ти завинаги чисти чорапи – мечтата на всяко момче.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1316197682358220577.post-91803217873448128542012-04-18T07:55:00.008-07:002012-04-18T11:50:49.427-07:00направи си приказка - ЖЕРАВЪТ И ГРИВНАТАПо проект ПРИКАЗКИ В БИБЛИОТЕКАТА - отворени врати на читалищните библиотеки (осъществяван със субсидия от Национален фонд КУЛТУРА), Група за детски театър КАМИЛА провокира децата сами да съчинят приказка. Използваме наш вариант на приказните карти на Проп. Това например е нашата карта за СТРАШИЛИЩЕ НЕВИЖДАНО. Нарисува я художникът Огнян Балканджиев.<br /><br /><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiWC_RwIiiDlLQMNQdB-aXfkjsVAN7a32cCsLQDcP-9SyM6cA0CZR0A8lKKkrivOIhuU3Wzvo3lxfnj5btBtuHaEU7xPj9mtamYxRpKZLm3a-j7NSZnL23rc-yXnX0ImL36tseJipg-HJo/s1600/016+nevyobrazimo+strashilishteMini.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 218px; height: 320px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiWC_RwIiiDlLQMNQdB-aXfkjsVAN7a32cCsLQDcP-9SyM6cA0CZR0A8lKKkrivOIhuU3Wzvo3lxfnj5btBtuHaEU7xPj9mtamYxRpKZLm3a-j7NSZnL23rc-yXnX0ImL36tseJipg-HJo/s320/016+nevyobrazimo+strashilishteMini.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5732755983208466066" /></a><br /><br />Днес с децата от русенското училище "Ангел Кънчев" съчинихме тази приказка<br /> <br />ЖЕРАВЪТ И ГРИВНАТА <br /><br /><br />Жеравът и вълшебната гривна<br /><br />Имало едно врема един жерав. Като се върал от топлите страни той започнал да поправя старото си гнездо – мъкнал клонки и треви и ги подреждал. Веднъж забелязал на брега някакво блестящо колело – това била гривната на принцесата на тази страна. Жеравът много я харесал и я занесъл в гнездото си, за да го украси. <br />А в кралството всички търсели гривната – любимият накит на принцесата - и тя направо се разболяла от мъка. Кралят обещал голяма награда.<br />В двореца живеел един папагал, който уж бил приятел на жерава, но всъщност му завиждал за свободния живот и за това, че може всяка година да отлита на юг. <br />Веднъж, когато били пуснали папагала да полети с вързан за крака му копринен конец, той се отбил до гнездото на жерава и видял гривната. Веднага я познал, но не казал на жерава, а побързал да се върне в двореца и да докладва на краля. Не му стигнала наградата, ами разказал, че жеравът знае, че без гривната принцесата ще умре и нарочно я откраднал. <br />Кралят имал един ужасен сфинкс – той имал тяло на лъв, глава на жена с ужасна човка и железни криле. “Иди да убиеш жерава и да върнеш гривната на принцесата!” заповядал му кралят.<br />В това време жеравът, без нищо да подозира, ловял риба в реката. Хванал една рибка и тъкмо да я погълне тя му казала:<br />- Пощади ме и ще ти открия страшна тайна! - и рибката разказала на жерава за гривната, коварството на папагала и ужасния сфинкс. – Можеш да победиш чудовището само с вълшебния меч на краля, който е скрит в подводното царство – в тайните тунели на изненадите. Следвай ме и ще ти ги покажа.<br />В тайните тунели на изненадите жеравът намерил вълшебния меч и много се зарадвал, но в момента, в който го мушнал под крилото си – изведнъж разбрал, че вълшебната му сила е изчезнала – ето това била изненадата на тунелите! <br />Навън рибката отново помогнала на жерава – казала му да носи на крилото си гривната, когато тръгне на бой със сфинкса.<br />Когато сфинксът срещнал жерава, той видял вълшебния меч и се изплашил – не знаел, че силата му е изчезнала – и предложил на жерава да премерят сили на канадска борба. Жеравът приел и подал крилото с гривната – то изглеждало като перце пред могъщото желязно крило на сфинкса. Но тогава гривната изведнъж придала страшна сила на жерава и той победил! <br />Добрият жерав разбрал, че без гривната принцесата може да умре и отлетял към двореца. Върнал гривната на принцесата и тя веднага оздравяла! <br />А дали жеръвът се превернал в красив принц и се оженил за принцесата !? Или тя му подарила скъпоценния накит и чрез него той намерил най-прекрасната жеравка...???<br />Не знаем – доизфантазирайте си вие.Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1316197682358220577.post-38724122894154447252011-04-14T14:46:00.001-07:002011-04-14T15:18:21.065-07:00възхит!преди две седмици, на рождения ден на Андересен, в мола четохме на децата "Палечка"... поканихме едно момиче от училището по изкуствата в Русе да нарисува илюстрация към приказката, докато ние четем... очаквах що годе добра картинка - все пак детето (11 клас) учи рисуване... но още щом видях скиците, разбрах, че имаме откритие! <br />ето ги самите скици<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEivPB3-NtsTsm7nzv4mdx_Pr9Y5R-S_2OJoUf_g6fXN0rU1xAeWU2ML0-5EYSaETsoYrYPKaFMhE1LEIM312Oi4RD9LZz5GzLVzn8dAK60wqn6tJF4LRh8CW9POt6V2Qr6VKLP6nMQ3BLs/s1600/Pale_Pale.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 272px; height: 400px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEivPB3-NtsTsm7nzv4mdx_Pr9Y5R-S_2OJoUf_g6fXN0rU1xAeWU2ML0-5EYSaETsoYrYPKaFMhE1LEIM312Oi4RD9LZz5GzLVzn8dAK60wqn6tJF4LRh8CW9POt6V2Qr6VKLP6nMQ3BLs/s400/Pale_Pale.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5595561921444742898" /></a><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEit_PrruM7YSAX-pBWZ5NsFavmdOSTt3QSbAtbEM4spAUlbrIhVKyxN0DM86SNDu3BPmqjPdmr9vxM6XEPSaoBluuANU9mhOrLONtgbLdxZEvMElBjRNN6xu2q5_hz2oTtmOorfLL4gZQM/s1600/Pale_Mishka.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 291px; height: 400px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEit_PrruM7YSAX-pBWZ5NsFavmdOSTt3QSbAtbEM4spAUlbrIhVKyxN0DM86SNDu3BPmqjPdmr9vxM6XEPSaoBluuANU9mhOrLONtgbLdxZEvMElBjRNN6xu2q5_hz2oTtmOorfLL4gZQM/s400/Pale_Mishka.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5595561836655349522" /></a><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi_R-4G228jJUrUNG2drBkRGJBuYl6dMabdRj4FkEB_yNoFt_fe0Z65EHvaqFJK1rnPz_pW1rcr_afXH_fJ3fL-M9Ofjc3Lrh1-kc-Mm6lqIYAQl6lUl7oq11mWMqLEMo1KEx4HmRTywtk/s1600/Pale_Kyrt.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 251px; height: 400px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi_R-4G228jJUrUNG2drBkRGJBuYl6dMabdRj4FkEB_yNoFt_fe0Z65EHvaqFJK1rnPz_pW1rcr_afXH_fJ3fL-M9Ofjc3Lrh1-kc-Mm6lqIYAQl6lUl7oq11mWMqLEMo1KEx4HmRTywtk/s400/Pale_Kyrt.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5595561678199636002" /></a><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgv4aIeGrfaNE1uxE8N0KBRk1r6ErGYA_LUhedpAUlRufnyRe6IHrhZEScLqoOxf-GF9ULGczyet3XoWAWqStJZw2091WrVSHJPBUAMfhUhttiChdbOtzI7bF8P4WTNIaxVfLm8Xr8QbEU/s1600/Pale_Elf.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 293px; height: 400px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgv4aIeGrfaNE1uxE8N0KBRk1r6ErGYA_LUhedpAUlRufnyRe6IHrhZEScLqoOxf-GF9ULGczyet3XoWAWqStJZw2091WrVSHJPBUAMfhUhttiChdbOtzI7bF8P4WTNIaxVfLm8Xr8QbEU/s400/Pale_Elf.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5595561468128403458" /></a><br /><br />и ето го и резултатът, който Нели постигна за около 50 минути пред най-малко 150 чифта детски и родителски очи<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhtZZqkLcnvUdI8QTtx38xVVWiAAtbAnrjwi6s8MU1YTa13ef_Pv6_B8UsbUWWoZVQNDs7G1ziiz5kjxgHQdVPk3nPD3fSo9MaT1l3_7clBawXPXKgW8roHmLjUAJVnRvqESPYOfN9U3z4/s1600/Pale_kolaj.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 268px; height: 400px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhtZZqkLcnvUdI8QTtx38xVVWiAAtbAnrjwi6s8MU1YTa13ef_Pv6_B8UsbUWWoZVQNDs7G1ziiz5kjxgHQdVPk3nPD3fSo9MaT1l3_7clBawXPXKgW8roHmLjUAJVnRvqESPYOfN9U3z4/s400/Pale_kolaj.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5595561364655357474" /></a><br /><br />щастливи сме, че открихме Нели Друмева! Имаме си млад нов истински илюстратор!<br />пък ето какво нарисува тя като прочете "Краконджул в костюм" - червеното Чудовище, което глътна ключа<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi28uaN3Jk0TPGPxg90a3qBJWYlJYSN-iNMSXdr3UYShh5kDSuhi-lCJGXJozbDYvBJA_yfREJKBxuxyBNEeodtYYcnQRdMjX8f9b48o70UW-oK3J7ULRZs7KmQemVoPfKgv-23_gl4pJo/s1600/KARAKONJOL+4+4udovi6te.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 372px; height: 400px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi28uaN3Jk0TPGPxg90a3qBJWYlJYSN-iNMSXdr3UYShh5kDSuhi-lCJGXJozbDYvBJA_yfREJKBxuxyBNEeodtYYcnQRdMjX8f9b48o70UW-oK3J7ULRZs7KmQemVoPfKgv-23_gl4pJo/s400/KARAKONJOL+4+4udovi6te.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5595563528274060738" /></a><br /><br />и самия караконджул!<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjkwby4p9WqSjMDW_Sd9-l05wy4X3dLKwpaGXHf9cnn60TFsUhHBFRgqYJqZz-4Og2xsFNjO4hak-oIM-JKTn07Cq-VQNAwVuC3yENK6kBHnaK6FXkh5Qb-0eT1LIE0YDGvFKgibGDCxOc/s1600/KARAKONJOL+karakon.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 239px; height: 400px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjkwby4p9WqSjMDW_Sd9-l05wy4X3dLKwpaGXHf9cnn60TFsUhHBFRgqYJqZz-4Og2xsFNjO4hak-oIM-JKTn07Cq-VQNAwVuC3yENK6kBHnaK6FXkh5Qb-0eT1LIE0YDGvFKgibGDCxOc/s400/KARAKONJOL+karakon.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5595563904817691042" /></a><br /><br />веднага ги инплантирам в приказката!Unknownnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1316197682358220577.post-52099578206270639332010-07-19T00:50:00.001-07:002010-07-19T01:13:43.530-07:00хемулът койтотова е една драматизация по разказа на Туве Янсон "Хемулът, който обичаше тишината"<br />тъкстът има награда от конкурса за детски пиеси в Ямбол, не е поставян досега<br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh894ixJ5tCiMZ5LTaAIsRV6xdhhg6GVsHH87JDNVP6AzzCBlu4LfdH3JnI-qlaUGZDh_ax8rPCGlLCp7NITQf3hOWtOCFBwOQS4b7P2sd3WUBOjOZ27vcEHZV_pq_MsnEB_jtgbbHhPRQ/s1600/hemu.php"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 253px; height: 272px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh894ixJ5tCiMZ5LTaAIsRV6xdhhg6GVsHH87JDNVP6AzzCBlu4LfdH3JnI-qlaUGZDh_ax8rPCGlLCp7NITQf3hOWtOCFBwOQS4b7P2sd3WUBOjOZ27vcEHZV_pq_MsnEB_jtgbbHhPRQ/s320/hemu.php" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5495521665016487666" /></a><br /><br /><span style="font-style:italic;">Странична алея на увеселителен парк. Чува се панаирджийска гълчава, шетат отблясъци от светлини. На една пейка старец човърка стара латерна. Към него бавно, предпазливо, плахо и на пръсти, от сянка в сянка, се приближава нещо свито и готово всеки момент да драсне. Това е Хемулът Който Обича Тишината</span><br /><br />СТАРЕЦЪТ Днес е по-смел от всякога. Надявам се, че няма да си отиде...<br />/ по-високо /<br />Обикновено най-малкото колелеце е най-капризно... Май е почти<br />готова... Но ако децата не ми бяха намерили отнякъде тази<br />стара пружина... Децата и старите самотни хора добре се<br />погаждат, не мислиш ли? Само някакси да можеше едните да са<br />малко по-тихи, а другите да си мърморят само насаме...Готово!<br /><br />ХЕМУЛЪТ Извинете...може ли... аз... ъ-ъ-ъ, сигурно вие... но много бих<br />искал...<br /><br />СТАРЕЦЪТ Хайде, приятелче, ти през цялото време беше наоколо като<br />верен помощник и търпелив слушател на скучните ми приказки.<br />Спечели си правото пръв да завъртиш ръчката.<br /><br /><span style="font-style:italic;">Хемулът завърта ръчката, от латерната се разнася музика, която се влива в панаирния фон и го усилва, усилва... и увеселителният парк идва, идва - ето я Въртележкавата Къща и Лудото Влакче, и Къщата на Ужасиите, и кебапчетата, и захарните петлета... и тълпите от странни същества - гафси, мюмли, хомси троли и... хемули, разбира се! Нашият Хемул е като кръпка сред забавляващото се множество, с едната ръка върти латерната, а с другата перфорира билетчета .</span><br /><br /><br />ПАНАИРНА ПЕСЕН<br /><br />Кой ли ще се откаже<br />във един тъжен ден даже<br />да отиде във парка,<br />гдето шарена, ярка,<br />пискаща въртележка<br />се върти като смешка,<br />гдето влакче полита<br />сред възторг и възхита<br />и стрелбището тряска,<br />фойерверк гдето бляска<br />и сиропи се леят,<br />и фонтаните пеят,<br />свирят луди тромбони,<br />кукли черпят с бонбони<br />и нали, въобще,<br />си прекарваш добре!?<br /><br />ХЕМУЛИТЕ Как си, братовчеде!? Ха-ха-ха!<br />Щракаш ли, щракаш ли!? Хо-хо-хо!<br />Голям купон, нали братовчеде!? Ху-ху-ху!<br />Ти братовчеде, защо въртиш тая латерна само от ляво на дясно, ми завърти я малко от дясно наляво да не й се завие свят...<br />Хи-хи-хи! Ха-ха-ха!<br />Давай по живо, братовчеде, гледай да пробиеш всичките билетчета, че довечера да ти ги нанижем на герданче ... Майтап, бе...<br />ХО-ХО-ХО!<br /><br />МЮМЛА Вижте го, вижте го колко е смешен оня хемул с латерната! Хе!<br /><br />ГАФСА Ма не ме гледай така тъпо, моля ти се, че ми се разваля настроението, де-е...<br />ХОМСЧЕ У-а-а-а-а! Искам на въртележката-а-а-а...<br /><br />ГАФСИЧКА Купи ми сладко на клечка! Купи ми сладко на клечка! Купи ми сладко на клечка...купимикупимикупими-и-и...<br /><br />ПРОДАВАЧИ Семки-занимавки! Гимнастика на ушите, трамбовка на зъбите!<br />Памук! Захарен памук! Лапнеш нещо - глътнеш нищо!<br />Лимонада за наслада!<br /><br /><span style="font-style:italic;">Хемулът безучастно върти шарманката и щрака с перфоратора. После се отнася нанякъде и забравя и за двете. Музиката бавно замира... Идва един от другите хемули.</span><br /><br />ДР.ХЕМУЛ Ма каква е таз работа, бе братовчеде!? Ти май хич не се забавляваш, а!?<br /><br />ХЕМУЛЪТ Не, аз...<br /><br />ДР.ХЕМУЛ Бе, няма "не", няма "да", бе - работа сме ти дали като слънце - на,<br />по цял ден си сред общество, веселба - пък ти си се свил такъв един унил ...<br />Ха-ха-ха - има рима, видя ли!? Бе нали сме роднини - няма да те оставим сам да кукуваш като един таквоз я!? Завърти шарманката да видиш как ще се ободриш!<br /><br />ХЕМУЛЪТ Но аз никога не съм сам! Толкова много са тез, дето искат да ме ободряват, че просто не успявам да остана сам. Знаеш ли, бих искал да...<br /><br />ДР.ХЕМУЛ Тъй, тъй - никога сам - винаги зает с нещо! Да не искаш да те пенсионираме!?<br /><br />ХЕМУЛЪТ Какво значи да ме пенсионирате?<br /><br />ДР.ХЕМУЛ Да се пенсионираш - това значи най-спокойно да си правиш какво то си искаш, но когато си станал достатъчно стар.<br /><br />ХЕМУЛЪТ Аз скоро ли ще остарея?<br /><br />ДР.ХЕМУЛ Ти!? Остарял!? Дрън-дрън! Я се стягай! Всеки е на толкова години, на колкото се чувства.<br /><br />ХЕМУЛЪТ Но аз се чувствам ужасно стар! Пенсионирайте ме!<br /><br />ДР.ХЕМУЛ Ала-бала! Гледай - слънцето залязва - след малко ще си пуснем шарени ракети и оркестърът ще свири до зори!<br /><br /><span style="font-style:italic;">Оркестърът запердашва весел марш или каквото там пердашат парковите оркестри. Гръмва гръм, но вместо да избухнат фойерверки - притъмнява, гръмва пак и завалява дъжд. Шарената веселба отплува нанякъде и около старата латерна остават само Хемулът и Старецът.</span><br /><br />ХЕМУЛЪТ Ти пенсионер ли си?<br /><br />СТАРЕЦЪТ Да.<br /><br />ХЕМУЛЪТ Значи можеш да си правиш каквото си поискаш!?<br /><br />СТАРЕЦЪТ Да. Преди работех в една канцелария, където се чуваше само скърцането на перата по хартията - десет часа на ден само скръц-скръц-скръц и ш-ш-ш-шт! А вечер в квартирата ходех на пръсти заради хазяите...<br /><br />ХЕМУЛЪТ Обаче са те пенсионирали...<br /><br />СТАРЕЦЪТ Да! И веднага се преместих в един фургон тук на панаира!Поправям машините, когато се счупят. Край на тишината, братче! Е, понякога... ама само понякога, ми става малко... хъм... приисква ми се мъничко тишина... ама съвсем мъничко - колкото едно махване на крило на прилеп - и тогава идвам тук. Ти трол ли си?<br /><br />ХЕМУЛЪТ О, не! Аз съм хемул!<br /><br />СТАРЕЦЪТ За троли, банши и таласъми знаех, че има, но...<br /><br />ХЕМУЛЪТ О, не! Те са... а пък ние сме... Ние... имаме муминтроли в Муминската долина, филифйонки, гафси, мюмли, дрони, хомси и въобще...<br /><br />СТАРЕЦЪТ Ясно.<br /><br />ХЕМУЛЪТ Не, не е ясно. Облачно е и вали, вали - осем седмици вече. Всичко<br />се наводни. Увеселителният парк вече не работи и е тихо, тихо... само че аз не съм там на тишина, ами въртя латерната в къщата на роднините!<br /><span style="font-style:italic;"><br />Хемулът завърта латерната. Весела мелодия. Хемулите зяпат през прозорците поразиите на наводнението и с оживление коментират. Кикот. Купон.</span><br /><br /><br />ХЕМУЛИТЕ Гледайте - там плува завесата от "Тайните На Арабия" - голям майтап!<br />Ох, ще умра от смях - петте прилепа от Къщата На Ужасиите са виснали като пашкули на стрехата на филифйонката, пък тя ги пъди с метлата! Ха-ха-ха!<br />Не е ли страхотно - танцовата площадка плува като сал из парка - Леле-мале!<br />Ехей, вижте бе - книжните рози от Дома На Чудесата танцуват из локвите като испанки, олле!<br />Голямо забавление е това наводнение - опа! Чухте ли това - има рима! Ха-ха-ха!<br />На това му викам аз веселба!<br />Купон, купо-о-он!<br /><span style="font-style:italic;"><br />И пак Хемулът е като остров на унинието сред бурната веселба. Пак е спрял да върти ръчката на латерната и гледа в точка. Което привлича вниманието.</span><br /><br />ХЕМУЛИТЕ Ма братовчеде, ти какво се вкисна пак?!<br />Гледай бе, гледай дърветата как са накичени с мокри знаменца и спукани балони - направо празник на парцалите! Ха-ха-ха!<br />Чакайте бе! Може би му е тъжно за увеселителния парк!?<br />Глупости! Виж сега - когато водата замръзне ще открием пързалка и ти пак ще дупчиш билети.<br />Да бе, че кой друг ще дупчи билетите - ти ами!<br />Можем даже да наредим камбанки наоколо и ти да ги дрънкаш със свободната ръка!<br />Ами да!<br /><br />ХЕМУЛЪТ Да ама не! Не, не, НЕ! НЕ ИСКАМ!<br /><br />ХЕМУЛИТЕ А стига бе!<br /><br />ХЕМУЛЪТ Искам да ме пенсионирате. Искам да съм някъде съвсем сам,някъде, където има тишина... и да си правя каквото поискам!<br /><br />ХЕМУЛИТЕ Уау!<br />Не може да бъде!<br />Ама ти сериозно ли...<br /><br />ХЕМУЛЪТ Съвсем сериозно.<br /><br />ХЕМУЛИТЕ Чакай малко ... Ние си мислехме, че се забавляваш със страшна сила...<br />Да бе, ни си мислехме, че се забавляваш като един таквоз...<br />И що не ни каза по-рано?<br /><br />ХЕМУЛЪТ Нямах смелост...<br /><br />ДР.ХЕМУЛ И откога така? Дето не си искал, де ...<br /><br />ХЕМУЛЪТ От самото начало.<br /><br />ХЕМУЛИТЕ Ха-ха-а! О-хо-хо! Оле-оле-ле!<br />Чухте ли го бе? Той през цялото време правил това, което не обича! И си мълчал! <br />Голям майтап!<br />Не желае, пък си трае - я - ако няма рима, удари ма! Хо-о-хо-хо!<br />Чакайте, чакайте...тихо малко! Всъщност на теб КАКВО ТИ СЕ ПРАВИ?<br /><br />ХЕМУЛЪТ Искам... аз...то е...<br /><br />ХЕМУЛИТЕ Давай, давай!<br />Хайде, кажи де!<br />Какво ти се прави?<br /><br />ХЕМУЛЪТ Аз... Искам да построя една къща за ... кукли. Най-хубавата къща за<br />кукли в света... с много етажи, с много-много стаи и всичките до една - празни и... тихи.<br /><br />Как да си представи човек взрив от смях в къщата на и без това гръмогласни хемули...<br />И ако на думичката "кукли" хемулите са се облещили, но все пак са се сдържали, то на финала те просто изригват като... като едно таквоз значи изригват.<br /><br />ХЕМУЛИТЕ Уа-а-а-ха-ха-ха-а-а!<br />Дръжте ме, ще падна!<br />Къща за кукли - ще се побъркам!<br />Оле-ле! Тоя ще ме скъса! Оле-оле-оле-леле-е-е-е! А-а-а-а...не!<br />Къща за кукли ли каза! А!?<br />Той каза къща за кукли! Ку-ку! О-хо-хо-хо-оооо!<br />Къща за кукли без тухли - има рима, нали, а!? Ху-ху-ухуууу!<br />Шшт! Тихо, че куклите спят в празните стаи...Майчице-е-е-е-е...<br />Ох, не мога...сълзи ми потекоха... къщичка... за куклички..и-и-и...<br />Устата ми се разчекна... ей на - като жаба съм...<br />Добре, добре, добре...край! Ти-и-ихо! Значи, братовчеде, искаш да те пенсионираме, за да си играеш на кукли, така ли?<br /><br />ХЕМУЛЪТ Не... да ... аз...<br /><br />ХЕМУЛИТЕ Миличък, ние не знаехме... нали така!?<br />Да бе! Обаче от днес ще правиш само каквото ти харесва.<br />Вземи ключа от старата градина на баба - сега там е тихо като в миша дупка.<br />Можеш да си играеш на каквото си поискаш.<br />Весело прекарване. Ама кой да се сети...ха!<br />Къща за кукли, а?... Не, не мога...ха-ха-ха...<br /><br /><span style="font-style:italic;">Старецът и Хемулът пак са сами. Но този път пред врата на Градината На Баба.</span><br /><br />СТАРЕЦЪТ Ужасно опасно е споделиш най-тайните си мечти, преди да им е дошло времето.<br /><br />ХЕМУЛЪТ Те са си такива...Аз... не им се сърдя. Но и къща за кукли не искам вече.<br /><br />СТАРЕЦЪТ Аха. Сигурно ужасно биха се натъжили, ако можеха да разберат, че са те засегнали... че са разрушили нещо, на което ти много държиш<br /><br />ХЕМУЛЪТ Така си е. Освен това, в края на краищата, те ми дадоха възможност да си правя каквото ми харесва. Аз вече съм пенсиониран! Ще правя само това, което искам и толкоз.<br /><br />СТАРЕЦЪТ Човек трябва винаги да може да прави това, което иска, стига да не пречи на другите.<br /><br />ХЕМУЛЪТ Затова искам да съм сам. На никого да не преча... и на мен да не ми пречат.<br /><br />СТАРЕЦЪТ Другото е по-трудно.<br /><br />ХЕМУЛЪТ Кое - другото?<br /><br />СТАРЕЦЪТ Ами да живеем заедно, без да си пречим един на друг.<br /><br />ХЕМУЛЪТ А-а.. да... може... Виждаш ли, нямам търпение да вляза в МОЯТА градина... Опасявам се, че точно сега не мога да те поканя...<br /><br />СТАРЕЦЪТ Няма нищо. Ето - вземи латерната - подарявам ти я.<br /><br />ХЕМУЛЪТ О, не! Благодаря, но тя вдига шум! Довиждане.<br /><br /><br />ТИХА ПЕСЕН<br /><br />Тишина, тишина, тишина.<br />Само меки листа<br />се ветреят памучно<br />и прилягат беззвучно<br />на внимателната трева.<br />Тишина, тишина, тишина.<br /><br />Няма шум, няма смях.<br />Как уютно е, ах,<br />под червената шипка<br />до една маргаритка<br />да полегнеш без страх.<br />Няма шум, няма смях.<br /><br />Тишина, тишина, тишина.<br />Тук сред ласкавата мъгла<br />кротко малко поточе<br />приглушено клокочи<br />и допълва с това<br />съвършената тишина.<br /><br />ХЕМУЛЪТ Ах, колко много обичам роднините си. Сега дори няма нужда да мисля повече за тях.<br />Ах, колко е хубава моята градина, колко е голяма - даже мога да се загубя в нея - но какво от това!? Нали през цялото време съм си вкъщи! И съм сам. И е тихо и спокойно...<br /><br /><span style="font-style:italic;">Този монолог на Хемула е разпръснат между дънерите, под храстите, по полянките, прекъсван от сладко похапване на плодове, отъркалян в тревата и омотан сред диви цветя... Но след последната дума на това блажено откровение звънва камбанката на входната врата! Хемулът подскача от изненада и тайничко се промъква натам. Пред заключената врата стои едно унило хомсче.</span><br /><br />ХЕМУЛЪТ Махай се! Това е частна собственост! Отивай си! Тук вече живея само аз!<br /><br />ХОМСЧЕТО Знам. Хемулите ме изпратиха да ти донеса храна.<br /><br />ХЕМУЛЪТ А-а.. о!.. Хъм... Да, да, много мило. Остави я там... Е, хайде, довиждане... А-а..хм... ти... вие там как сте?<br /><br />ХОМСЧЕТО Зле.<br /><br />ХЕМУЛЪТ А!?<br /><br />ХОМСЧЕТО Всички ние сме много зле. Ние, малките...Нямаме си вече увеселителен парк. И ни е много мъчно.<br /><br />ХЕМУЛЪТ Аха... Да, да...ами жалко.<br /><br />ХОМСЧЕТО Сигурно и на тебе ти е много мъчно, а? Сам самичък тука...<br /><br />ХЕМУЛЪТ Ами...<br /><br />ХОМСЧЕТО Сигурно ти е тежко, дето вече няма да дупчиш билети...<br /><br />ХЕМУЛЪТ Е, не...<br /><br />ХОМСЧЕТО Когато дойдеше някой от нас - мъничък и дрипав - ти щракаше във въздуха и ни пускаше по два-три пъти с един и същ билет.<br /><br />ХЕМУЛЪТ Ами то е било, защото недовиждам. Хайде, няма ли вече да си вървиш вкъщи?<br /><br />ХОМСЧЕТО Чичко, пък ние си имаме една тайна!<br /><br />ХЕМУЛЪТ Така ли!?...Е, хайде, аз бързам...<br /><br />ХОМСЧЕТО Ние спасихме почти всичко! Сега е в бараката на филифйонката. Направо се изпотрепахме да спасяваме. Нощем се измъквахме тайно от къщи и вадехме нещата от водата, сваляхме ги от дърветата и се опитвахме да ги поправим, за да станат пак хубави.<br /><br />ХЕМУЛЪТ За какво говориш!?<br /><br />ХОМСЧЕТО За нещата от увеселителния парк, разбира се! Всичко, което можахме да намерим, всички останали парчета! Страхотно, нали!? Може би хемулите ще успеят да сглобят парчетата и тогава пак ще можеш да въртиш латерната и да дупчиш билети<br /><br />ХЕМУЛЪТ Ох!<br /><br />ХОМСЧЕТО Много ли се изненада, а!? Тичам да питам хемулите!<br /><br />ХЕМУЛЪТ Не, не, не и не! Спри! Аз съм пенсиониран! Край! Чакай...Ох, отиде. Ама не! Казана дума - хвърлен камък. Въобще да не си и помислят! Оставам си тук и това е. Да, да! Врата е заключена, ето сега ще отида да си направя колиба от листа в най-далечния ъгъл...Ох, той се връща!... Е!?<br /><br />ХОМСЧЕТО Не искат. Щели да правят пързалка...Че то повечето от долината спят зимен сън...пък и на нас малките кой ще ни подари кънки...<br /><br />ХЕМУЛЪТ Чудесно...ъ-ъ-ъ... Да, колко жалко... Бедните деца..ай-ай.. Е, благодаря, че ми донесе храна и довиждане! Тра-ла-ла...<br /><br /><span style="font-style:italic;">И тананикайки под нос Хемулът задълбава в избуялата градина за да избере място за колибата<br />Колибостроенето е работа твърде приятна - мъкнеш пръти, листа и мъх, режеш връзки от дива лоза... стига да не звъни камбанката на входа... Я, станало време за вечеря. Кошничката е пред вратата - та-ра-тата ... наоколо, слава Богу, няма досадни хомсчета... Каква е тази бележка?</span><br /><br />ХЕМУЛЪТ ( чете ) ... "Скъпи увеселителни чичко. Подаряваме ти всичко, защото си добричък и може би ще ни позволиш да идваме да си играем с теб, защото те обичаме..." <br />Ама за какво става дума!? О, не! Не-е-е-е... <br /><br /><span style="font-style:italic;">И Хемулът побягва навътре в градината от вида на цял един увеселителен парк в насипно състояние, струпан пред портата му. Бързо - при спасителната колиба!... Но когато ръцете са на едно място, а умът на съвсем друго... Колибата се срутва върху главата му.<br /></span><br />ХЕМУЛЪТ Не и толкоз! Няма пък! НЕ ИСКАМ. НЕ!...Тъкмо се научих да казвам не. Не! Не, не! Аз съм пенсиониран. Ще правя каквото си искам и нищо друго. Само каквото си искам и нищо друго! Без да преча на другите... Горките деца... Ама такъв е животът... А аз - само<br />каквото си искам...<br /><br /><span style="font-style:italic;">И Хемулът сумтейки и мърморейки отваря портата и започва да внася вехториите в своята крепост на тишината и спокойствието. На оградата цъфват дребосъци, хлапета и малчугани от всички разновидности.</span><br /><br />ДРЕБНИТЕ Той какво прави сега?<br />Ш-ш-ш-шт! Той не иска да говори.<br />Подрежда парчетата май...<br />Тихо, бе малката!<br /><br />ХЕМУЛЪТ Къща за кукли, а!? Ха-ха!...Отшелническа колиба - друг път! Ох. Исках тишина и спокойствие, а какво излезе....Какво излезе?.. Една камара боклуци и джин-джан, и врява, и писъци - както е било през целия ми живот...( вика ) <br />Не искам да се занимавам с това! Нищо няма да излезе! ... Ето - всичко е само трески и<br />старо желязо.<br /><br />ДРЕБНИТЕ Кончетата са здрави...<br />Лебедите могат да се...<br /><br />ХЕМУЛЪТ Не! Няма да идвате тука да ми помагате!<br /><span style="font-style:italic;"><br />И Хемулът се разработва като... като... като един таквоз значи се разработва! Дребните на оградата охкат и цъкат съчувствено.</span><br /><br />ХЕМУЛЪТ Хич не ме зяпайте, ами бягайте при хемулите и им кажете, че утре не искам никакво ядене! Да ми изпратят инструменти... и гвоздеи, и въжета, и... дим да ви няма!<br /><br /><span style="font-style:italic;">И докато се обърне Хемулът - ей ги роднините хемули - мъкнат всичко нужно и ненужно</span>.<br /><br />ХЕМУЛИТЕ Ехо-о!<br />Братовчеде, как е, как е!?<br />Абе знаехме си ние, ама хайде, викаме, от нас да мине...Ха-ха!<br />Хвана те съклета, нали! Охо-о!<br />Гледай, всичките партакеши примъкнал нашия!<br />Пък какви ги разправяше - къща за кукли - акъла ни взе. Тц-тц...<br />Скучно ти е сам май, а!? Аха-ха! Тъй си е!<br />Домъчняло му е за неговия увеселителен парк, бедничкият! Ех-ех!<br />Сам-самичък тука - пълна скука! Ей т'ва е - ако няма рима - удари ма! Юху-у-у!<br /><br />ХЕМУЛЪТ Да... не... аз...Ами благодаря...<br /><br />ХЕМУЛИТЕ Е, хайде холан! А!<br />Какво бе, щом душичката ти го иска - давай!<br />Тъй-тъй!<br />Давай, ако трябва нещо да помагаме!<br /><br />ХЕМУЛЪТ Не, не, не! Няма нужда! Благодаря!...Довиждане... Хайде, вече довиждане... <br />Ей, ей...чакайте! Вземете си латерната! Не ми трябва!... О,не! Вътре няма да влезе нищо, което вдига шум! Хей!<br /><br /><span style="font-style:italic;">Обаче шумната роднинска тълпа вече е далеч, а върху купчината кротко се кипри латерната. Хемулът я обикаля... и лекичко завърта дръжката!<br />Латерната прозвучава тихичко...</span><br /><br />САМОТНА ПЕСЕН<br /><br />Какво искаш? Какво можеш?<br />За какво ли се тревожиш?<br />Сам, от всички надалече<br />ще ли издържиш, човече?<br /><br />Без поне един приятел<br />все едно какво си патил<br />и какво си победил,<br />проумял или открил.<br /><br />За една усмивка само<br />и ръка на твойто рамо<br />струва си да нарушиш<br />самотата си. И виж -<br /><br />дадена на други радост<br />носи и на тебе сладост.<br />Виж - без твойта самота<br />стана по-добър света.<br /><br /><span style="font-style:italic;">И така - ето го специалния увеселителен парк на Хемула - увеселителен парк "Тишина". До латерната стои Старецът.</span><br /><br />СТАРЕЦЪТ Здравей, как си, приятел!? Донесох ти някои неща.<br /><br />ХЕМУЛЪТ Здравейте... аз бях малко... зает.<br /><br />СТАРЕЦЪТ Виждам. Не издържа, а?<br /><br />ХЕМУЛЪТ Кой, аз!? Не, не... Аз заради дечурлигите.<br /><br />СТАРЕЦЪТ Е, да де - заради другите. Пък тишината - наистина, когато се пенсионираш.<br /><br />ХЕМУЛЪТ О, не! Виж - това не е увеселителен парк, а Парк На Тишината. Няма да има никакъв шум. Ела да видиш.<br /><br />СТАРЕЦЪТ Това не е ли стрелбище?<br /><br />ХЕМУЛЪТ Да, ама със стрели. Това са Тунелите За Мълчаливо Провиране, а на пързалката могат да се пързалят само с бонбони в устата, за да не викат...Ох, ето ги - идват!<br /><br />СТАРЕЦЪТ Вземи - донесъл съм специално за откриването свещи, гирлянди и сироп.<br /><br />ХЕМУЛЪТ Благодаря. Сигурно ще се зарадват... Ех ...<br /><br />СТАРЕЦЪТ Какво има!?<br /><br />ХЕМУЛЪТ Ами...малко ми е тъжно.<br /><br />СТАРЕЦЪТ За самотата и спокойствието ли?<br /><br />ХЕМУЛЪТ Не. Че всичко е готово... хем ми е хубаво, хем...<br /><br />ХОМСЧЕТО Ето - измихме се и дойдохме!<br /><br />ХЕМУЛЪТ Ами влизайте... Но помнете какво се разбрахме - тихо. ТИХО! Нашата тайна - Паркът На Тишината.<br /><br />ДРЕБНИТЕ ( шепнат ) Да! Ни гък! По терлички. Мълчешката. Давай!<br /><br />ХОМСЧЕТО Чичко, наистина ли не ти е мъчно,че тук няма да дупчиш билети?<br /><br />ХЕМУЛЪТ Наистина. Аз така или иначе щях само да щракам във въздуха.<br /><span style="font-style:italic;"><br />И хлапетата тихомълком се юрват в градината, превърната в странен увеселителен парк. И той бляска, върти се, диша сред пълна тишина. Старецът и Хемулът се ослушват пред вратата.</span><br /><br />ХЕМУЛЪТ Дали се забавляват добре!?<br /><br />СТАРЕЦЪТ Не се притеснявай.<br /><br />ХЕМУЛЪТ Ама нищо не се чува...<br /><br />СТАРЕЦЪТ Ти им даде парка, който искаха. Те, от своя страна, ти дават тишината, която искаш.<br /><br />ХЕМУЛЪТ Аха...<br /><br /><span style="font-style:italic;">Двамата надничат. Какво виждат? Мълчаливо забавление на хомсчета, мюмли, гафсички и т.н. Как го правят ли? Ами... както си го представяте. Само да е тихо. И атрактивно, като за финал.</span><br /><br />ХЕМУЛЪТ Утре... утре ще им кажа, че бива да се смеят понякога и да си пеят тихичко, ако им се прииска. Но нищо повече. Абсолютно нищо повече!<br /><br />СТАРЕЦЪТ Ами латерната!?<br /><br />ХЕМУЛЪТ В никакъв случай! Тя вдига такава панаирджийска олелия!<br /><br />СТАРЕЦЪТ Е, аз ще ти я оставя тук... ако някога решиш...<br /><br />ХЕМУЛЪТ Никога!<br /><br />СТАРЕЦЪТ Аз я направих да свири само тихи и нежни мелодии.<br /><br />ХЕМУЛЪТ Не, благодаря! В градината - не!... Но някъде по-далеч...до оградата... и само ако наистина свири тихичко...и само през деня.<br /><br /><br /><span style="font-style:italic;">И той унесено врътва ръчката... и се разнася най-нежната мелодия от латерна, най-тихата и най-нежната ...</span><br /><br /><br />к р а йUnknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1316197682358220577.post-41599812515533878172010-07-09T01:28:00.000-07:002011-04-20T10:37:30.457-07:00караконджул в костюм<span style="font-style:italic;"><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgwRsC7uV1C5gH0QZ61COSEIcHM4Ecc0Mh8pSAXa6uJ0ElV5us21Q1k2njfWlO7hG5UJOxwzWeQdRE0hrPwAAXJ7RQBi6NPfW-aBFDYPbZJVwsfT-nBHUbC7yIGXAfj4WBkSFnP0FZ2wSk/s1600/3810768_large.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 287px; height: 320px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgwRsC7uV1C5gH0QZ61COSEIcHM4Ecc0Mh8pSAXa6uJ0ElV5us21Q1k2njfWlO7hG5UJOxwzWeQdRE0hrPwAAXJ7RQBi6NPfW-aBFDYPbZJVwsfT-nBHUbC7yIGXAfj4WBkSFnP0FZ2wSk/s320/3810768_large.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5491820666036356530" /></a><br />www.photosight.ru</span><br /><br /><br />Всички приказни истории започват така: Имало едно време в някакво царство, през девет планини в десета… <br />Обаче тази започва така: Има сега, в този град, в Дружба 3, блок 4, вход 5, етаж 6,<br />апартамент 7, едно дете.<br />Кое е това дете!? Ами Петето бе, не го ли познавате!? Петето има 205 книжки с приказки, има играчки с дистанционно и постоянно ги човърка... Има си видео и защото чичкото на видеотеката е на вуйчо му приятел, може да си взема по 6 сидита, ако поиска... понякога даже без пари! Има си компютър, и него човърка, ама той е от друга история.<br />Обаче от всичко най-много Петето обича да си фантазира. Ден и нощ фантазира. Ето, да речем мама вика от кухнята:<br />- Пете, ела да закусиш!<br />- Ей сега, бе мамо! - отговаря Петето - Само да превържа Баракандилавъра, че е ранен с бластер. Ще го настаня в панера.<br />Или татко му казва:<br />- Пете, моля те, донеси ми кафявата вратовръзка от гардероба!<br />- Не мога, татко.<br />- Защо? – пита таткото.<br />- Ами-и...Караконджулът ще избяга! – вика Петето - С елфите го осъдихме на пет часа затвор и аз го заключих там.<br />- Петьо! – мръщи се татко му - Хич не ми е до игри - закъснявам! Къде е ключът?<br />- Ами… Ключа Червеното чудовище го глътна и сега чакаме да го... изтакова.<br />- А, това вече не се трае! – наистина се ядосва татко му. - Като ти плесна един и ще се натаковаш! - После поема дълбоко въздух, преброява до 10 на немски и все пак се отказва да го плесне.<br />Ами в училище!? Мале-мила - в училище става страшно. Учителите уж са търпеливи хора, ама и на тях им писва:<br />- До кога ще ми закъсняваш бе, дете!? – викат те.<br />- Закъснях, защото… - смущава се първо Петето, ама като започне - Защото един змей си беше заплел опашката в жиците и аз отидох отзад да откача тирантите на тролея, защото от искрите змейовете ги е гъдел.<br />Абе страшна фантазия! На Петето дядо му, дето ги разбираше тези работи, сигурно щеше даже стихотворение да напише, ако беше още жив. Ето такова: <br />Тя, страната Фантазия не е в Африка, в Азия…<br />Няма я във атласите, не я хващат компасите,<br />ала все пак я има - необятна, незрима,<br />най-различна за всеки, с най-различни пътеки.<br />Всеки може да влиза без паспорт и без виза,<br />ако тайната знае в миг да си помечтае,<br />че открива планети и обяздва комети,<br />с гръм по лошите тресва и раздава вълшебства.<br />Ясно е, че я има - необятна, незрима...<br />вътре в себе си пазим я границата с Фантазия.<br /><br />Такива ми ти работи с Петето. Големите му се карат, малките му се смеят, мама и татко започват да се тревожат... Един ден те направиха сандвичи, купиха минерална вода и се метнаха в стария опел, та го заведоха в София при някакъв професор. Професорът седеше зад старо бюро. На него като неканен гост стърчеше монитор на компютър, ама професорът хич и не поглеждаше монитора. Само се пипаше по пожълтелия мустак и се усмихваше под този пожълтял мустак, и гледаше Петето дяволито като чичкото от видеотеката. Мама и татко нещо дълго разправяха, а Петето нищо не чуваше, щото зяпаше джунджуриите и шарените табла из кабинета, старателно избягваше скелета в ъгъла и си фантазираше, че е в замъка на стар магьосник с пожълтял мустак. Изведнъж разбра, че професорът за трети път го пита:<br />- Кажи ми, момченце, как прави котката?<br />- Котката прави мяу – каза намусено Петето, защото му прекъснаха фантазията.<br />- Добре - продължи професорът - кажи ми сега, котката лапички ли има или копитца?<br />- Лапички – отговори троснато Петето.<br />- Добре, добре – усмихна се професорът. - А колко лапички има котката?<br />- Четири - веднага отговори Петето.<br />- Добре, добре, добре! – Зарадва се професорът и потри ръце. - Ами колко ушички има котката?<br />Петето го погледна внимателно и дръпна татко си за сакото:<br />- Татко, този глупчо никога ли не е виждал котка?<br />И преди татко му да се разсърди и да му каже - ама аз сега като ти плесна един, ще видиш две котки на бърза ръка, професорът плесна с ръце и се засмя:<br />- Добре, добре, добре, добре! Хе-хе! – после се обрна към на Петето майка му и татко му. - Не се безпокойте! Момчето си е здраво. Малко му е развинтена фантазията, но не е страшно - може писател да стане.<br />И те пак се метнаха на стария опел, спряха на някакъв мотел да ядат пилешки шишчета с някакви пържени картофи, дето бяха като от дунапрен, и се прибраха в къщи, и нещата си тръгнаха както винаги – кога горе долу, кога долу горе.<br />Обаче снощи... Не, не... онзи ден... Глупости, това беше, когато Петето пълнеше мивката за да си играе на пирата Бернардито, акулата Бялата смърт и Краля на моретата! Тогава от крана се чу:<br />- Спри водата! Спри водата!<br />И стреснатото Петето щеше да я спре, обаче в този момент от гардероба се чу:<br />- Айде бе-е-й, кво става тука-а! Осъждат те на пет часа, значи, пък те държат пет дена. То и караконджул да не си на тез времена, значи-и-и!<br />Петето тъкмо щеше да се изплаши наистина, обаче точно тогава на вратата се почука. По инерция скочи от стола, който беше замъкнал пред мивката, отвори вратата и зяпна – на прага стоеше нещо червено, нещо чудовищно, нещо измислено. <br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEikVcpjhgXVBklA5CdU5C2tOI1MJp1XEk1CWn4gV9EGoyccdv7DsEseWwIeybi-2YoQTjPsXsVbDQEOjkFcKP437SxvwHxWWt3lokF1DE1MGDz7M9GsRchDU42IGD8KrRA5vVkBkzGErpA/s1600/KARAKONJOL+4+4udovi6te.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 372px; height: 400px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEikVcpjhgXVBklA5CdU5C2tOI1MJp1XEk1CWn4gV9EGoyccdv7DsEseWwIeybi-2YoQTjPsXsVbDQEOjkFcKP437SxvwHxWWt3lokF1DE1MGDz7M9GsRchDU42IGD8KrRA5vVkBkzGErpA/s400/KARAKONJOL+4+4udovi6te.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5595565208117187378" /></a><br /><span style="font-style:italic;">илюстрация Нели Друмева 18 г.</span><br /><br />И това червено чудовищно измислище каза кротко:<br />- Може ли да вляза?<br />- Мамо, мамичко! – викна Петето не на шега! - Червеното чудовище!<br />- Чудесно - спокойно отговори майка му някъде из апартамента - тъкмо като дойде и бялото чудовище, ще си направиш мартеничка.<br />Водата кротко шуртеше в мивката, Петето не можеше да се помръдне, а Червеното Чудовище смутено пристъпи от крак на крак:<br />- Аз... такова... съжалявам де... ама нали имах... кхъм... запек… и чак сега такова... нося ключа от гардероба, дето нали ... <br />за Караконджула де – Червеното чудовище усилено тъпчеше, като че се учи да марширува на място - Ето, вземи ключето, че татко ти нали си искаше таковата… кафявата вратовръзка. Хайде със здраве… Пък ако има нещо друго за гълтане, аз такова, нали... свиркай... Айде, чао.<br />И Червеното Чудовище се врътна и се стопи към антрето. Петето стисна ключето в ръка, постоя пред открехнатата врата и помълча с отворена уста. После се затътри към мивката, където водата продължаваше да си тече от крана:<br />- Тъ-тъ-тъ-трябва да си пийна водичка!<br />А на мивката седеше малка чудно красива Русалка, косите и се спускаха около нея като сияние чак до рибята опашка, преливаща в синьо-зелено. <br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhJXOR1BPoxCOdbr2l4TeoeZ7oGTrQVCaskQwsJernxwIp_rH1-AXJVpCELPanU0a4pXod3Hn2TXQA4EbJ2Y12KZbZBDwErxU_YzDCw3MjuGPwjKhxYfWObHE9dlZeOvEpLoW43a5vtUB4/s1600/Rusal.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 278px; height: 400px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhJXOR1BPoxCOdbr2l4TeoeZ7oGTrQVCaskQwsJernxwIp_rH1-AXJVpCELPanU0a4pXod3Hn2TXQA4EbJ2Y12KZbZBDwErxU_YzDCw3MjuGPwjKhxYfWObHE9dlZeOvEpLoW43a5vtUB4/s400/Rusal.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5597625676601167394" /></a><br /><span style="font-style:italic;">илюстрация Огнян Балканджиев</span><br /><br />Тя го гледаше с наклонена руса главица и се усмихваше… м-м-м… малко заплашително. Или по скоро подигравателно. После напълни чашата с покемоните и му я подаде:<br />- Моля, заповядай.<br />- Ей-ей! – отскочи от мивката Петето и я зяпна невъзпитано.<br />- Много кавалерско - ей-ей! – нацупи се Русалката - Приятно ми е, Соня, русалка. <br />Тя остави чашата на плота, щракна с полупрозрачните си пръсти и водата от крана спря.<br />- Уау! – успя да каже Петето.<br />- Уау, я! – изплези му се Соня - Аз нали ти казах да спреш водата!<br />- Да де...<br />- Да де, но не я спря.<br />- Ами той Караконджулът като се развика – оправда се Петето. Русалката сбърчи чипото си носле.<br />- И тебе да те държат толкова време затворен и ти ще се развикаш. Хайде, пускай го, какво чакаш?<br />Петето пак зяпна. Пак не много възпитано. Абе то кой ли може да зяпне възпитано, ама карай:<br />- Ама той гардеробът е отворен!<br />- Е, баща ти го отвори с отверката, обаче Караконджулът беше затворен с този ключ и само с него може да бъде освободен – важно каза Соня и плесна с опашка по вратичката на шкафчето под мивката.<br />- Да, ама ако... - Петето смутено погледна ключето, което Червеното Чудовище пъхна в ръката му.<br />- Няма ако, няма како, значи-и! – избоботи Караконджулът и гардеробът потрепери. - Отваряй, докато не съм подкарал копринените ризи!<br />Петето несигурно се приближи до гардероба. Гардеробът се наведе към него. Петето се протегна, пъхна ключето в издрасканата ключалка и го врътна. Вратата отхвръкна като издухана, тресна се в съседното крило и се върна обратно. Бум! - Ох! – изрева някой отвътре и една космата ръка хвана ръба на вратата.<br />- Майчице! – изхлипа Петето и зяпна кривата фигура, която се изсули от гардероба, облечена в костюма на татко. <br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhYHZlezPzfrXrPcjdnByZZpTL-ZZfRB-mhCbr2GQ9VBxZz1Qymzmmqwg5eF779o85e_qUc5YLTBeEZH34zaF9YcruiOUR1YDa9zhV6IeWdl1DfMP5L8bGm2sXQdDT5plgVRzLBg-3_G_0/s1600/Karakon+i+Pete.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 301px; height: 400px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhYHZlezPzfrXrPcjdnByZZpTL-ZZfRB-mhCbr2GQ9VBxZz1Qymzmmqwg5eF779o85e_qUc5YLTBeEZH34zaF9YcruiOUR1YDa9zhV6IeWdl1DfMP5L8bGm2sXQdDT5plgVRzLBg-3_G_0/s400/Karakon+i+Pete.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5597625083217261458" /></a><br /><span style="font-style:italic;">илюстрация Огнян Балканджиев</span><br /><br /><br />Копчетата на сакото бяха закопчани на криво. Панталонът се гърчеше като уморена хармоника около два къси крака. На рошава глава като лента беше нахлузена кафявата вратовръзка, острата й част се клатушкаше пред зъбата облещена муцуна. Муцуната каза:<br />- Кво ме зяпаш! Това намерих, значи, това облякох!<br />Ама-ха-а! Кажи на татко си, ако чуе стъпки в гардероба, да знае, че новият му костюм си отива от модата. С един караконджул вътре. Ха-ха-ха!<br />- Ама не може така! – окопити се Петето - Костюмът си е <br />на татко!<br />- А може ли да ме държиш толкова време в <br />гардероба, а!? – озъби се Караконджулът - Вмирисах се на нафталин, значи!<br />- А-а-ама аз си фантазирах – заекна Петето - Тебе те нямаше наистина... аз само си играех...<br />- Играел с-с-си той! – озъби се още повече Караконджулът.<br />- Наистина само си играех! – озъби се и Петето - И после Червеното Чудовище...<br />- Няма какво да ми се обясняваш, значи! – Караконджулът присви очи срещу прозореца – Айде, че нещо много се задържах на светло-о-о! Я! Русичката Русалка Соня! – направи се, че чак сега я забелязва Караконджулът - Що така ми се струва, че ще се видим скоро пак, а!? Чао-бау-мяу-у! И да си сложите щори! Ама ха-а! – и той дръпна розетката на комина - И комина да си почистите! Хора!<br />Караконджулът се изви неестествено, усука се като тирбушон и се всмука в комина. В черната дупка за миг се мярна крайчеца на кафявата вратовръзка. Розетката се завъртя из въздуха и пльок! хлътна на мястото си. Само няколко сажди се люшнаха след нея като негативи на снежинки, зачудиха се на къде да поемат и мазно се лепнаха на тапета с Астерикс. <br />Русалката Соня пак плесна с опашка:<br />- Ама че невъзпитаник!<br />И Петето тъкмо щеше да се съгласи, когато входната врата щракна и се чу гласът на баща му:<br />- Пете, вкъщи ли си?<br />- Татко!!! Бързо, крий се! – спусна се Петето към малката русалка.<br />- Къде? – дръпна се Соня.<br />- В панера!<br />- Заето! – обади се някой от панера.<br />- Ти пък кой си? – сепна се за кой ли път днес Петето.<br />- Баракандилавър. – отговори гласът от панера.<br />- Ох, ами да! – изпъшка Петето обречено.<br />- Какъв е този? – попита Соня, а сините й очи станаха като стъклени топчета.<br />- После, после! – засуети се Петето - Бързо в гардероба!<br />- Да-да! Там мирише на караконджул!<br />- Абе скрий се някъде бе!<br />- Петка, какво си мърмориш? – викна на Петето татко му.<br />- Играя си-и-и! – едва успя да отвърне Петето и баща му застана на прага. Водата в аквариума се клатеше подозрително, а от единия ъгъл висеше рус кичур. Но таткото гледаше зейналия гардероб.<br />- Ама аз казах ли ти да не си играеш с гардероба!? Ключето се намерило – това добре, ами костюмът ми къде е сега?<br />- Кой костюм? – направи се на тапа Петето.<br />- Новият. Ей, да не си го пъхнал в панера?<br />- Не, не! НЕ Е В ПАНЕРА!!! Аз... май... дадох го на химическо!<br />- Тъй! И защо?<br />- А-а-а... той малко се изцапа.<br />- Сам се изцапа!<br />- Не, един караконджул...<br />- Така! – На Петето татко му пое дълбоко въздух, преброи до 10 на немски и каза натъртено - Слушай ме добре, МОМЧЕНЦЕ! Всяко нещо си има ГРАНИЦИ. Няма да МРЪДНЕШ от тази стая, докато не кажеш КЪДЕ ми е костюмът. И ако не ПРЕСТАНЕШ с тези твои фантасмагории - КРАЙ на видеото, КРАЙ на книжките... МАХАМ игрите от компютъра и… И ще ти взема гледачка, ТАКА да знаеш! Ей такава ДЕБЕЛА! И с МУСТАЦИ! Само да започнеш да ФАНТАЗИРАШ - и те започва със задачи. СТО условни... с по ТРИ условия! – Той посегна да тресне вратата, спря се на прага, преброи до 10 на немски и каза строго - ФАНТАЗЬОР!<br />Петето прехапа устна и очите му решиха да си поплачат. Капакът на панера изскърца, една ръка с шест пръста легна на рамото му и се разнесе странен глас – хем гръмък, хем скърцащ, като от радиоуредбата на село:<br />- Хайде, хайде,приятелче... сълзите са за жените. Ще го пипнем оня разбойник! Ха! МАВЪР- КЕНТАВЪР- БАРАКАНДИЛАВЪР!<br />- Веднага да спреш видеото, че като дойда! – викна от някъде на Петето татко му. От към аквариума се чу тих плясък и Русалката Соня изсъска:<br />- Хей, новия, по-тихо не може ли!?<br />Петето обречено се обърна. Русалката беше заела мястото си на мивката и изстискваше косите си, а до него се извисяваше нещо космическо – Баракандилавър в пълно галактическо снаряжение – реактивни ботуши, блестящ скафандър с широк колан, от който висяха всевъзможни невъзможни оръжия – бластери-мластери, лазери-мазери, енергиен меч, гравитационен боздуган, силов щит и плазмена отварачка за консерви. Едната му ръка беше превързана върху скафандъра с цесекарското шалче на Петето. Самото Пете не успя и да се учуди. Само подсмръкна:<br />- Какво ще правя сега?<br />Баракандилавърът тактично замълча. Русалката се размърда на мивката и се сгуши в косите си:<br />- Ама и баща ти си го бива!<br />- Той не вярва – Петето стоеше обречено между двамата - Те не вярват... То и аз май чак толкова не вярвах... Ти наистина ли си русалка?<br />- О, не, просто отивам на бал!<br />Петето се сви обидено и Русалката побърза да се поправи:<br />- Чакай де! Шегувам се… Другите не ни виждат. Ти си чувствителен, чувстваш ни... вече само децата ни чувстват, <br />пък и те не винаги. Преди всички хора ни чувстваха, <br />даже ни виждаха...<br />- Аз сега нали те виждам!? – каза Петето и погледна Баракандилавъра. Той неутрално повдигна рамене. Соня продължи внимателно:<br />- Страхувам се, че е станала някаква беля.<br />- И на мене така ми се струва. – най-после се обади и Баракандилавърът - Много голяма беля!<br />Соня го огледа от главата до петите и попита Петето:<br />- Какво е това чудо, ще ми кажеш ли накрая?<br />- Аз си мислех... че-е-е – Петето млъкна и вяло махна с ръка.<br />- Той си мисли, че ме е измислил - допълни Баракандилавърът. Петето все пак реши да обясни<br />- Имаше в един фантастичен филм... <br />- Ясно! - Прекъсна го Соня – Значи е от Новите Приказки. <br />Само приказват. Облещят се от екрана и приказват, приказват – само устата им мърда. Май ще е най-добре да вървим при Старата Фея.<br />- Татко няма да ме пусне. – каза със съжаление Петето – Нали го чу – само да съм мръднел от стаята…<br />- Ха! – презрително вдигна русата си главица Русалката - Тука имате ли... как се казва... онова нещо, с което си говорите отдалече?<br />- Сателит? Спейском? Радиостанция!? – попита Баракандилавърът.<br />- Не питам тебе! – сопна му се Соня. Петето питам.<br />- Имам телефон! Мама и татко имат джиесеми, ама…<br />- Я да го видя тоя телефон! – прекъсна го Русалката.<br />Петето изрови слушалката изпод купчина лего, екшънмени, супермени и спайдърмени.<br />- Така-така... става! Набери м-м-м...150.<br />- Ама това е бърза помощ! – сети е Петето.<br />- Точно това ни трябва. Най-бързата помощ. Обади се и поръчай летящо килимче.<br />- Май са прави, дето разправят, че не съм в ред.- измърмори Петето и погледна Баракандилавъра. Баракандилавърът тактично се разсея. А Соня се сопна:<br />- Нещо друго да предложиш?<br />- Добре де - неохотно се съгласи Петето, внимателно набра 150 и проведе следния разговор:<br />- Ало, Бърза помощ!?<br />- Бърза помощ. Ало!?<br />- Добър ден, извинете...<br />- Летящо килимче!… Кажи да ти пратят летящо килимче! - изсуфлира Соня.<br />- Бе не мога бе... Ще ме помислят за луд!<br />- Бърза помощ, имате ли поръчка? – извикаха от слушалката. Петето пак въздъхна обречено и каза:<br />- Ами такова... Летящо килимче, бърза поръчка!<br />- Всички бързат. Кой ще пътува?<br />- А-а-а... Петето и русалката Соня.<br />- Адрес?<br />- Дружба 3, блок 4, вход 5, етаж 6, апартамент 7.<br />- Прозорец?<br />- Какво - прозорец? – загуби ритъма на разговора Петето.<br />- Прозорецът на коя стая? – поясниха от слушалката.<br />- А-а, на детската.<br />- Момент... – нещо в слушалката прещрака, дрънна камбанка като на асансьор и гласът завика на някого - Колеги, килимче около Дружба 3, 4, 5, 6, 7, детската...? Чакат.... – после нещо пак щракна и гласът каза на Петето - Ало, отваряйте прозореца – до две минути, персийски, синьо,бяло и малко лила, с дълги ресни.<br />- Мерси. – каза Петето.<br />- Моля. – казаха гласът и прекъсна. Петето остави слушалката и се обърна към Соня, но тя не му даде време за въпроси:<br />- Ето го килимчето! Отваряй!<br />Петето погледна към прозореца. Някакви дълги ресни се развяваха и тихичко шляпаха по стъклото. На синьо-бял килим с малко лила, по турски беше седнал някой с червени шалвари и бяла чалма и весело им махаше да се качват. Петето пак се обърна към Соня, но този път Баракандилавърът не му даде време за въпроси:<br />- Атака! Качваме се! Да му дадем да се разбере на<br />гадния Каракончо!<br />Соня бързо мина пред него и го закова с поглед:<br />- Леко! Къде се засили така!? Първо не е Каракончо, а Каракоджул! И второ - ти си от Новите Приказки. Нямаш работа с нас!<br />- Ама той Баракандилавърът... - застъпи се Петето.<br />- И името ти такова - объркано – не обърна внимание Соня - На нас и тези бъркотии ни стигат. Не те искам!<br />- Тя ли е командирът? – обърна се към Петето Баракандилавърът.<br />- Ами… май е тя.<br />- Добре, тогава… командире! – Поклони се на Соня Баракандилавърът - А аз какво да правя?<br />- Ще чакаш! – заповяда Соня и ловко се метна на килимчето.<br />- Къде? – пак попита Баракандилавърът.<br />- В панера. Хайде, Фантазьоре.<br />И Петето внимателно стъпи на перваза, а оня с шалварите и чалмата го повдигна като перце и го настани до Соня. Килимчето веднага се опъна, стрелна се над детската площадка и тенекиеното химическо, направи кръг над пилоните на платения паркинг и… се разтвори във въздуха.<br />Баракандилавърът намести шалчето-превръзка със здравата си ръка, после я прокара по оръжията. Подскочи на реактивните си ботуши и плавно се пъхна в панера. Тъкмо притвори капака, в стаята влезе на Петето татко му с голям пакет снакс в ръце.<br />- Пете!... Петьо... Ало, сърдитко-Петко! Не се крий, хайде да си поприказваме като мъже! – погледът му мина разсеяно през отворения прозорец - Предавам се! Хайде, обади се! – Остави снакса на бюрото и се наведе да погледне под леглото – Стига криеница, виж какво ти нося! – приближи се на пръсти до гардероба и рязко го отвори – Стига вече! Не ме карай да броя до десет! – пресегна се и повдигна капака на панера.<br />- Здрасти! – Каза Баракандилавърът. Таткото хлопна капака и се изопна:<br />- А така! И аз започнах да виждам духове!<br />Баракандилавърът повдигна капака:<br />- Кофти.<br />Таткото натисна капака:<br />- И гласове чувам... Много работя напоследък. Обаче още утре си вземам отпуска. Платена... Абе ако ще и неплатена!<br />Баракандилавърът пак повдигна капака:<br />- Най-добре по бащинство.<br />Таткото седна върху капака:<br />- Дявол да го вземе! Какъв е този цирк?<br />Баракандилавърът повдигна капака заедно с таткото: <br />- Хайде да не се обиждаме на цирк, защото и аз мога.<br />Таткото се търколи на килима облещи се, после присви очи и преброи до 10 на немски. Най накрая викна:<br />- Кой си ти бе?<br />- Петето ми вика Баракандилавър, обаче ако ще се запознаваме официално - приятно ми е - Бараламус Кандидат-Лавър Тиксолепкус - космически боец на свободна практика - хонорар без ДДС. По накратко - Баракандилавър от първа ръка.<br />Таткото изпълзя до мивката и се изправи:<br />- Аз май трябва да глътна един валериан.<br />Вратата на стаята се отвори и вътре надникна Червеното Чудовище:<br />- Нещо за гълтане ли има? Щото аз... ако такова, нали... съм насреща...<br />- Скрий се пък ти бе! – сопна се Баракандилавърът и Червеното чудовище тихичко затвори вратата отвън. Таткото отново седеше на килима:<br />- Кой... аз... той... А, не! Край на виното... и на видеото край!<br />- Ти и на Петето така каза – край на видеото! – не съвсем тактично отбеляза Баракандилавърът.<br />- Божичко, Петето! Къде е той? – изведнъж скочи на крака таткото.<br />- С една наперена русалка отпрашиха за Старите Приказки да ти върнат костюма.<br />- Виж какво, не те знам кой си, обаче хич няма и да ти броя до 10! Още сега – на минутката ще ми кажеш къде е синът ми! – настъпи таткото към космическия боец, а той тактично отстъпи към панера:<br />- Ма нали ти казах - в Старите Приказки отиде.<br />- Просто така - хоп - и в старите приказки!?<br />- Да - викнаха си килимче и литнаха през прозореца.<br />Таткото отиде до мивката, наля си чаша вода и я изпи. Дръпна жилетката си надолу, скръсти ръце и уж спокойно каза:<br />- Да приемем че не сънувам. И как го викнаха килимчето?<br />- По телефона.<br />- Лудница!<br />- Не бе, бърза помощ - 150.<br />Таткото намери слушалката. Погледна Баракандилавъра под вежди. Погледна слушалката. Вдигна я и заканително я разклати под носа на космическия войн. После набра:<br />- 1, 5, 0… Ало!?<br />- Ало!? – отговори слушалката.<br />- И сега какво? – попита таткото Баракандилавъра, като закри слушалката с ръка.<br />- Искай килимче.<br />- Ще се побъркам! – таткото пак сложи слушалката до ухото си <br />- Ало, бърза помощ?<br />- Бърза помощ. – отговори слушалката.<br />- Ако обичате... едно килимче за Дружба 3.<br />- Моля!?<br />- Летящо килимче.<br />- Вижте, ние тук спасяваме хора. Що не се обадите в лудницата да си правите шегички!??<br />- Така-а-а... - таткото бавно се обърна към подслушващия Баракандилавър - Нещо да ми кажеш?<br />- Нищо! Грешка! Първи опит! ... Просто русалката има магия, пък ти нямаш.<br />- Слушай, палячо! – викна таткото не на шега и хич даже не сети да преброи до 10 на немски! - Искам си сина!!! Ти знаеш нещо и на всяка цена ще ми помогнеш...<br />- Стоп! – прекъсна го Баракандилавърът и се изпъна във военна стойка - Значи ме наемаш!<br />- Как те наемам? – мигна неразбиращо таткото.<br />- Ти каза – на всяка цена. Пък аз нали ти казах, че съм на свободна практика. Наемаш ме, плащаш и аз съм твой. Само че ти няма да плащаш, защото Петето ми помогна когато трябва! Баракандилавърът пипна цесекарското шалче, което беше намотано на ръката му:<br />- Превърза ме, настани ме в панера...<br />- Значи той е казвал истината!… - Таткото премигна още веднъж и тръсна глава - Добре, и ако те наема - какво?<br />- Ще видиш!<br />- Да пукна, ако знам какво става, но добре - наемам те!<br />Баракандилавърът протегна ръка и таткото я стисна:<br />- Това е! Викай ми Бари. Да тръгваме за Старите Приказки.<br />- Само няма да ме караш пак да се обаждам за килимче!<br />- Забрави килимчето – тръгваме с моя космически изтребител!<br />- Хайде пак глупости! – Намръщи се Таткото. - До колкото съм гледал по филмите - има някакви правила. Обаче нещо се е объркало – отваря се врата към Приказния Свят, Петето минава и вратата се затваря. И край - той е в Старите Приказки, а ние с тебе сме тук - в реалния свят. И не можем да отидем там с космически кораб, защото в Старите Приказки космически кораби няма.<br />Бари се почеса по превръзката и изохка:<br />- И Русалката така каза.<br />- Виждаш ли... Там, в Старите Приказки има летящи килимчета, вълшебни лампи, огнени колесници …<br />- Стоп!<br />- Какво?<br />- Огнена колесница! – Бари подскочи на реактивните си ботуши и от радост увисна във въздуха - Ако ние с тебе си мислим, ако си представим, ако си повярваме, че това моето не е космически изтребител, ами огнена колесница - може и да стане!<br />- Да повярваме...?<br />- Да фантазираме! Като Петето!<br />Таткото махна с ръка и седна на леглото:<br />- Виж, аз приключих с тези работи още като бях на осем години. Дядо ми разправяше, че в една голяма дупка живеел змей, пък от там взе, че излезе бързият влак за София! – Таткото хвана главата си с ръце и започна да роши оредяващата си коса: <br />- Боже, какво ще правим сега!?<br />Бари седна до него и леглото жално изскърца:<br />- Шефе, ако искаш да намериш сина си, трябва пак да<br />повярваш.<br />Таткото плесна с длани по коленете си и скочи:<br />- Добре, боецо, къде е този твой космически...<br />- ОГНЕНА КОЛЕСНИЦА!!! – натърти Бари и също се изправи. Леглото въздъхна облекчено. Таткото тупна Бари по рамото:<br />- Дадено. Разбира се - огнена колесница.<br />- След мен, моля! Към покрива.<br /><br />А в това време в страната Фантазия...<br />В Приказния Свят...<br />На милион годинометри и на една ръка разстояние от света на хората килимчето се снишаваше над Омагьосаната Гора, оня с червените шалвари и бялата чалма късаше косми от брадата си и нещо тихичко си мърмореше, Петето зяпаше в захлас, а Соня се въртеше насам-натам и сочеше: <br />– Ето го Замъкът На Спящата Красавица, ето я Поляната На Бъбривите Маргаритки, ето я Злата Круша, ето я Пещерата На Али Баба, ето го Напишаният Камък На Тролите… <br />И килимчето все се спускаше.<br /><br />А по това време в Светлата Къща Със Сто Прозорци, <br />под Ходещия Дъб,<br />на брега на Наклоненото Езеро,<br />Старата Фея четеше в Голямата Приказна Книга и въздишаше тъжно,<br />отчаяно,<br />безнадеждно:<br />- Една по една магиите си отиват... А тук нищо не пише за такова бедствие… Ех… Ела тук, гърненце! – тя махна с ръка и едно гърненце се търкулна от лавицата в скута й. Старата Фея извади от безбройните дипли на пелерината си няколко мънички торбички. Започна да пощипва от всяка и да ръси в гърненцето, като припяваше:<br />Роза, мимоза и пойно пиле!<br />Да се забърка омайно биле!<br />Разбърка с почерняла дървена лъжица, перестите й ръкави по чудо не се топнаха в гърненцето, отпени, гребна отстрани, духна и кусна:<br />- Ето!!! Това не е никакво омайно биле! Чист сироп... асорти... Естествено! След като по цялата им земя не може да се намери и една чиста тревичка... Ех, отдавна е време да си вървим и отдавна да бяхме го направили...<br />Феята се изправи и се приближи към най-близкия прозорец. Завесата услужливо се дръпна настрана и се препаса в кръста с гиздава панделка. <br />- Но къде са огнените колесници? Въздухът вече е толкова мръсен, че Лунните Лъчи идват тънки като паяжина - елф не могат да издържат, да не говорим за дракон... Приказките умират, вълшебствата нямат сила...<br />Старата Фея приседна пак, наля си от сиропа, огледа чашата, остави я настрана и на някакъв стар език запя тъжна фейска песен. На Петето дядо му, дето ги разбираше тия работи, ако беше още жив, сигурно щеше да я преведе така:<br /><br />Ах, каква беда, беда!<br />Няма даже и следа<br />от предишната ни сила.<br />Вярват във автомобила,<br />вярват в своите машини,<br />танкове и карабини<br />хората на този век.<br />Няма време днес човек<br />за вълшебства и магия.<br />Казва - не на мене тия.<br />и остава глух и сляп<br />той за приказния свят!<br />Ах, беда,беда, беда<br />истинска ни сполетя.<br /><br />Зад гърба на Старата Фея, в тайнствен ъгъл, в който сянката се сгъстяваше и се проточваше като през маркуч към пълната тъмнина, нещо измрънка три несигурни тона и просветна с бледо сияние. Тя се обърна:<br />- Какво, Вълшебно Огледалце!? Ех, и ти не показваш като едно време – на, всичко е като в мъгла. И с мълчана вода те мих, <br />и с вълшебна кърпичка те трих - нищо не се вижда - само като че сняг вали и някакви силуети се движат... Кой ли иде насам? Дребнички ми се виждат...<br />На Вратата на Къщата Със Сто Прозорци се почука. Тя, Вратата, подскочи на пантите си, мигна сънено с кръгло прозорче, протегна се и перна камбанката си. Старата Фея мигом дотича и отвори:<br />- Влизайте, дребосъци. Я, русалката Соня. А!? О!? Виж ти – гостенче ми водиш, човече, пък то тука е толкова разхвърляно... Ох-ох-ох, аз ако знаех, че човек ще идва, щях да... <br />Старата Фея уж само грациозно отмяташе фееричните си ръкави в гостоприемни жестове, но където посочеше малката й ръка, стада шишенца се юрваха и скачаха по рафтовете, гърненцата се равняваха по височина като войници и припряно лъскаха етикетите си, ръкописите се търкаляха като пораснали макарони и се камареха по лавиците, а няколко столчета пъргаво се наметнаха с шарени покривчици и изтропкаха до масата.<br />Петето не знаеше накъде по напред да гледа. Русалката Соня се цопна в една голяма купа с вода на масата:<br />- Ама ти не ни ли видя във вълшебното огледало?<br />- Видях, видях! - Старата фея веднага изпрати няколко кърпи около нея - ама то, нали го знаеш Огледалцето, напоследък нещо се повреди и то, горкото – замъгли се, ни Вълшебството помага, ни в Приказната Книга нещо се казва за такъв инцидент...<br />Петето веднага се лепна за Огледалото:<br />- Я, такъв телевизор не съм виждал!<br />- Какво, какво...кое, кое? – недочу Старата Фея.<br />- Този екран, това монитор ли е или телевизор? – попита Петето.<br />- Ех, тези хора! – плесна с ръце Старата Фея - Малко от малко да разбираха от вълшебства, нещата сега нямаше да са на този хал. Това не е...как го каза?<br />- Телевизор.<br />- Хе-хе! Никакво теле не е видяло зор...Това е моето Вълшебно Огледало, но последните години нещо се размъти... не показва.<br />- Сигурно е от настройката... Обаче ако е кинескопа, кофти! – каза Петето и се навря зад Огледалото - Тука някъде трябва да има капак.<br />- Ау! Не пипай там! – сепна се Старата Фея.<br />- Ето го капакът... ама нищо не пише.<br />- Какво правиш, човече!? – затюхка се Старата Фея.<br />- Пете, недей! – надигна се Соня от купата и заля цялата маса с вода, но Старата фея не забеляза. А Петето вече се беше заровил зад Огледалото и човъркаше: <br />- Това е за цвета, това трябва да е настройката на канала...<br />- Я, избистри се! – плесна с опашка Соня и нова вълна заля масата, но Старата Фея пак не забеляза. Тя гледаше с умиление Огледалото:<br />- Ах, виж ти! Така и без очила всичко виждам!<br />- Много стар модел, обаче другото си е същото – скромно каза Петето и изтри длани в панталонките си. Старата Фея наведе укорително глава и една кърпичка направо се тикна в ръцете на Петето. Той се смути и започна де се бърше, а Феята плесна с ръце и закръжи из стаята като птица с прекалено много пера:<br />- Юначе, как да ти се отблагодаря? Как да ти се отблагодаря сега!?<br />Петето понечи да каже нещо, после погледна Соня с молба. Русалката като че изведнъж загуби всичката си напереност. Покри се цялата с косите си и каза уплашено:<br />- Госпожо фейо, мисля че се случи нещо много... абе, стана голяма каша.<br />- Каква каша миличка? Тя, нашата каша вече е на свършване – феята продължаваше да обикаля край високите прозорци - та какво казваш, било станало!?<br />- Направо не знам от къде да започна... – русалката не се показваше зад водопада на косите си. Феята спря да обикаля и пеперудените й ръкави се надиплиха около нея. Наведе се към притихналата русалка с вдигнат пръст, после се отказа:<br />- Чакай, огледалото нали вече работи... Аха... тъй-тъй... нашето юначе...<br />- Петето... - чу се от към купчината русалски коси.<br />- Петето има силна фантазия – продължи Старата Фея - направо като вълшебство… Така… и с тази силна Фантазия Петето отваря вратичка към нашия Приказен Свят, Караконджулът влиза в света на хората... Соня и тя влиза, после всички излизат...<br />- И на Петето на татко му костюмът излиза! - вметна Соня из зад косите си.<br />- С един Караконджул вътре! – додаде Петето.<br />- А на Петето татко му си иска костюма. – допълни Соня.<br />- И ето ти една хубава каша! – заключи Феята.<br />- Да! – потвърдиха Соня и Петето. И всички млъкнаха. Само от кърпите около русалката весело капеше вода. Тя подаде носле измежду кичурите си и двамата с Петето с очакване огледнаха Старата Фея. А тя пък гледаше Огледалото и нищо не казваше. Соня прошепна:<br />- Ако ти не ни помогнеш - край! На Петето татко му ще му вземе книжките, ще му вземе видеото...<br />- Направо ще ми вземе здравето! – прошепна на свой ред <br />Петето.<br />- Петето няма да има време да си фантазира. Фейо! – каза умолително Соня. Старата Фея наведе глава:<br />- И Приказният Свят ще стане още по-малък, а вълшебствата още по-слаби, защото още един човек ще забрави за нас…<br />- Няма да забравя! – викна ядосано Петето. Старата Фея го погали по главата, а пеперуденият й ръкав се спусна около него като есенна паяжина:<br />- Всички така казват. После порастват и забравят. Забравят да разказват на децата си старите приказки… Все по-малко хора си спомнят, че имало някаква фея, че имало някакви джуджета, някакви принцове, принцеси... и ние изчезваме... изчезваме...<br />С думите на Старата Фея стоте прозорци потъмняха, не, не точно потъмняха, а като че ли се покриха с прах и петна, Наклоненото Езеро навън потъна в омара, а Ходещият Дъб напъха жълъдите си по джобовете, готов всеки миг да се измъкне на пръсти. Соня се сви във вече почти празната купа и пак потъна в косите си. Петето се покашля:<br />- Фейо, Соня каза, че можеш да ни помогнеш!? <br />- Ех, миличък, де да беше едно време, с вълшебната пръчица сто костюма на секундата щях да ти направя... Но сега времената са други. И пак хората са виновни! Само да си помислиш да направиш нещо и се започва - данъци, акцизи, конкуренция, реклама… Накрая сила не й остава на вълшебната пръчица и аз искам костюм, пък тя ми дава етикет. – Старата Фея се сви на едно кресло под прозорците и се загледа навън.<br />- Не се натъжавай! – смотолеви неуверено Петето. - Аз и не искам други костюми – трябва ми точно татковият. Само ако можеш да ми кажеш къде да намеря оня Караконджул…<br />Навън подухна, един от прозорците изтрака и се отвори плавно, леката завеса се изду и докосна раменете на Старата Фея като завърнало се от някъде наметало. Тя сякаш се сепна и изведнъж се разшета. Метна ръка към масата и мокрите кърпи литнаха на пръчката над огнището:<br />- Не може така, човече! С нещо трябва да ти се отблагодаря... Феята простря ръкав към скрина и чекмеджетата започнаха да се отварят едно по едно като за преглед. <br />– То какво ли остана читаво… Мога да ти дам Шапка Невидимка. И тя работи когато си иска, но все е нещо. <br />От най-долното чекмедже в ръката й скочи обикновена дънкова шапка-идиотка. <br />- Заповядай. Ех, не са вече онези магии и вълшебства, <br />не са-а-а... – Тя закри очите си с ръкав, раменете й потръпнаха.<br />Приказната Гора и тя като че ли потръпна и някак си се умърлуши. Дърветата все така се точеха към небето, но май всеки момент бяха готови да наведат върхове. Листата пак си бяха зелени, ама с едно такова малко тъжно зелено, поглеждащо към съседните легенчета на палитрата с жълтото и кафявото…<br />А горе, високо над тази унила гора, невидимо и нечуто за обитателите й, нещо не можеше да реши какво е - Космически Изтребител или Огнена Колесница - и току се превръщаше от едното в другото, а от вътрешността му се чуваше как Бари и на Петето Татко Му си приказват:<br />- Огнена Колесница, не забравяй, Огнена Колесница!<br />- Уф, ами обърквам се, бе човек!<br />- Не съм човек.<br />- Да бе и това трябва да си повтарям – ти не си човек, ти си Баракандилавър!<br />- И Бари върши работа, нали ти казах.<br />- Да бе, извинявай.<br />- Нищо. Хайде пак – на какво се возим!?<br />- На летяща чиния!<br />Нещото във високите слоеве на атмосферата над Приказната гора неохотно започна да се превръща в зеленикав диск с кръгли прозорчета.<br />- Грешка! На какво се возим!?<br />- Да бе, да – на Колесница!<br />Нещото заби спирачки и набързо се трансформира в чудновата двуколка, която се защура из небето като маслина в празна чиния.<br />- Ох, ти си неспасяем, бе човек!<br />- Защо!?… А-а-а да-да-да! Огнена Колесница!<br />Нещото махна примирено с антени, прибави към двуколката дракон отпред, ауспух отзад, блъвна огън, издиша пушек и се понесе нанякъде.<br />Както вече казахме, всичките тези превръщаници оставаха нечути и невидяни от обитателите на Приказната Гора. За това имаше много просто обяснение – на Петето татко му още не можеше да повярва отново, не можеше още да пусне кончето на фантазията да препусне както си знае, пък да става каквото ще. Но това не означаваше, че те, обитателите де, си нямаха грижи!<br />Например Караконджулът облече костюма наопаки и тръгна да се перчи из Приказната Гора. Ама дългите крачоли постоянно го спъваха и вместо да му завиждат, всички му се смееха.<br />Червеното Чудовище си глътна граматиката и малките червени чудовищенца не можаха да си напишат домашното.<br />А на русалката Соня дядо й, Водният дух, много се беше загрижил! Направо боб хвърляше за нея. Креташе из храсталаците край брега на Пеещия Ручей и мърмореше:<br />- Четири изворчета затрупани! На Заспалата Вада - златотърсачи! На Сухата Река пък трактори вадят пясък... Вчера като задуха откъм румънско - падна жълта роса... А наша Соня кой я знае къде си вее прическата... Няма на кого да се метне тя! Майка й по цял ден кисне в заводските води да си боядисва косата! Само старият Воден дух се трепе за тоя дето духа. Ама като ще взема да духна и аз на някъде...<br />Старият Воден Дух ядно задърпа мократа си брада, заплетена в някаква безгрижна шипка.<br />- Брей, вятър ни вее нас на бял камък, ей! Духна ни под опашката пустото човешко племе, да им се не надяваш! Уж тромавички, глупавички, никаква магия си нямат, пък на - язовири ли не щеш, язове ли не щеш, бентове, каптажи, заводи, мръсотии! Изтровиха всичко... чак Приказките изтровиха! Старият излезе на някаква полянка и тръсна глава. Наоколо се разлетяха водни пръски. Отсреща изскочиха Петето и Соня, която викна радостно:<br />- Дядо!...Деденце!<br />- Ха, сети се най-после за дядо си!<br />- Дядо, случи се нещастие! – почти изхлипа Соня и се хвърли да го прегръща. Водният Дух я грабна във влажните си обятия, но бързо я отстрани от себе си и замърмори:<br />- Случи се я! Калпазанка! Колко време те няма – четири изворчета пресъхнаха! Само се вреш по водопроводите!<br />- Добър ден! – каза възпитано Петето. Водният Дух подскочи:<br />- Ха! И таз хубава! Човек! Не ви стига вашия си свят - и тука ли ми се домъкнахте да цапате! Добър ден ще ми вика. Хубостник! Сигурно цял ден е хвърлял умрели мишки в кладенците!<br />- Петето живее в град, ако искаш да знаеш! – застъпи се Соня.<br />- Все тая! - вирна глава Водният Дух - Тогава сигурно хаби чистата вода да си играе и да мие на татко си колата.<br />Соня увисна на ръката му<br />- Дядо...<br />- Няма дядо, няма бабо! Да си върви откъдето е дошъл, докато е цял!<br />- Ама ти не знаеш! – проплака русалката – Той Караконджулът...<br />- Караконджулът си е Караконджул! С него работа да си нямаш! И до довечера ако не си почистила изворчетата - от вира повече носа си няма да подадеш навън! Ясно ли е? Айде, че и мене<br />работа ме чака!<br />Старият се врътна ядно и пръскайки вода наляво и надясно, че и нагоре, се затътри към Пеещия Ручей, цопна във водата и се потопи. Соня се загърна в косите си:<br />- Ах... мислех, че Старата Фея ще ни помогне... че дядо ще ни помогне...<br />- Какво ще правим сега!? – попита делово Петето.<br />- Страхувам се, че и аз повече не мога да ти помогна. Нали чу...<br />- Чух. Е, щом е така...<br />- Най-добре е да се връщаш. – Соня беше готова всеки момент да се разплаче. Листата на храстите наоколо се покриха с роса, по паяжините блеснаха бисерни капки, а поточето плисна малка вълничка. - Сигурно така трябва... Нищо не може да се направи. Хората не ни искат, не вярват в нас...<br />- Аз вярвам! – викна самоотвержено Петето.<br />- Ех, все по-малко сте тези, дето вярвате. Слушай, върни се при Старата Фея, нали запомни пътечката!? Тя ще ти извика летящо килимче. А баща ти ще ти прости. Един костюм - голяма работа! Соня сложи ръка на рамото на Петето и на блузата му се появи голямо мокро петно. Но Петето не го забеляза:<br />- И моята вратичка ще се затвори...<br />- Да! – въздъхна Соня - Накрая всички врати ще се затворят... <br />И вие ще останете без приказки, защото нас няма да ни има.<br />- Соня, до кога ще те чакам, бе русалчице!? – извика някъде от водата Водният Дух и Пеещият Ручей се развълнува.<br />- И-идвам! – викна Соня, но не помръдна - Ами аз трябва... <br />Ето ти това калпаче от жълъд. Вълшебно е. Кажеш ли "Водичке, жаден съм" - ще потече най-чиста вода. Кажеш ли "Мий, водичке" - ще измие и най-мърлявото мързеливо дете. Сега дай да те целуна... Чао! И да си сложиш шапката-невидимка!<br />И докато Петето замижи, докато се изчерви... Защото русалка не те целува всеки ден... И Соня изчезна! Просто цамбурна в Ручея и чао! Пък Петето остана сам в Приказната Гора.<br />Много са интересни тези Приказни Гори – докато четеш за тях в книжките, докато ги гледаш на видео, проснат на килима вкъщи - хубаво, ама ако си наистина в Приказна гора и на всичкото отгоре си сам... И Петето бързо нахлузи шапката невидимка и хукна по пътеката към кулата на Старата Фея.<br />И докато Петето невидимо тичаше, из Приказната Гора невидимо за хората се случваха разни работи. А именно:<br />Там някъде из високите слоеве на атмосферата на Петето татко му викаше на Баракандилавъра, че не е никакъв космически вълк, щом един изтреби...<br />- ОГНЕНА КОЛЕСНИЦА!!!<br />Да де, щом една Огнена Колесница не може да Приземи в Приказния Свят.<br />Караконджулът пък скиташе из Приказната Гора и се чудеше на кого да се е похвалил с на Петето на татко му костюма.<br />Червеното Чудовище от нямане вече какво да гълта, си <br />глътна езика.<br />А на eдно усойно, мрачно място по пътечката към кулата на Старата Фея каца нещо странно.<br />Страшно!<br />Неидентифицирано!<br />Нещо на кокоши крак!<br />На Петето дядо му, дето ги разбираше тези работи, ако беше още жив, само като погледнеше, щеше направо в стихотворение да ги опише. И мястото и нещото. Ето така: <br /><br />В място диво, място криво,<br />с биле диво миризливо<br />и отровно и горчиво,<br />в място мрачно и злокобно<br />нещо в храсти кряка злобно<br />и зловещо и прокобно!<br /> Ето тука странна къща<br />с гръб към тебе се обръща,<br />но те мами и поглъща...<br /> Бягай, не бъди глупак<br /> да прекрачиш този праг!<br />Кой ли ще е мил и драг<br />в къща на кокоши крак!?<br /><br />С две приказки – това беше Къщичката На Баба Яга!<br />И Петето невидимо се бухна в кокошия крак, шапката - немидимка отхвръкна и... някой се изкиска.<br />- Я! Човече! Уха-а! Как те викат, бабиното? <br />На пътечката стоеше престаряла бабичка, от забраденото й лице надничаше нос като клюн на тропическа птица в заядливо настроение, а върху черните й поли се мъдреше весела престилка на точки. Петето даже не я погледна, очите му се щураха наоколо, но по инерция отвърна възпитано:<br />- Петьо.<br />- Петьо-Петльо-Петленце, бабино сладко момченце! – напевно изграка бабичката - Ух! Ма какво се щураш бе баби, търсиш ли нещо?<br />- Шапката си търся – каза Петето и продължи да шари с ръце из сухите треви.<br />- Аз, бабиното, малко недовиждам, ама ей тука нещо ми се мярна... – бабичката вдигна шапката на тояжката си - Ха! Шапка-невидимка!<br />- Дай ми я! Тя си е моя! – викна Петето и грабна шапката.<br />- Тъй като я гледам - съвсем изтощена ми се вижда – изхихика бабичката.<br />- Нищо, че е изтощена! – Петето я нахлузи на главата си и си отдъхна. Обаче бабичката не спираше да хихика:<br />- Ето, че пак те виждам... Аз като ти разправям, че е изтощена - баба ти ги разбира тези работи!<br />Петето понечи да кривне в гората но бабичката протегна към него чепатата си тояжка:<br />- Хей-хей, къде така? Нали ти казах, че те виждам!? Я да ми помогнеш да раздухам пещта, че съм стара вече, не мога да се навеждам, ох, на - кръст не ми остана... Ела де!<br />Петето чак сега разгледа събеседничката си. Разбира се, че видя всичко, но очите му залепнаха към кривия хищен нос и стиснатата уста под него. Дръпна се назад и каза:<br />- Ъ-ъ-ъ, не мога! Бързам!<br />- Ай-ай-ай, хич бива ли така!? –не спираше да препречва пътя му бабичката - Тъй ли ви учат в училище!? Ми на старите хора трябва да се помага... Ела, баби, да духнеш да се разпали огънят, че пещта, пущината, и тя като мене стара, не тегли, очите ми с пепел пълни!<br />Къщичката на кокоши крак се приближи, открехна врата и вътре се видя изстинало огнище. Състрадателното сърце на Петето го накара да каже:<br />- Нямаш ли си очила, че да не ти се прашат очите!?<br />- Бре, пък си хитро бе... Имам, баби, имам, ама на - пуста склероза да опустее - не помня де съм ги турила. Пък как ми напича на лицето, да не ти разправям...<br />- Защото духаш отблизо – обади се изобретателния ум на Петето.<br />- От близо, от близо, баби - то от близо трябва... Ела, влез, наведи се бре!<br />Петето се приближи до къщичката, надникна вътре и попита:<br />- Чакай малко, каква е онази тръба?<br />Бабата плесна с ръце и се затюхка:<br />- Оф, каква тръба пък сега!? Няма ли най-после да се наведеш, че да те…<br />- Не, не, чакай, каква е онази тръба!?<br />- Коя тръба бре!?<br />- Ей онази дългата – посочи навътре Петето. А бабата с досада каза:<br />- А, тази тръба ли!? Ми то... един царски тръбач мина тъдява преди време ... ех, преди доста време беше... – коремът на бабичката изкъркори - и аз му рекох вместо да надува тая пущина... хе-хе... да вземе да духне да разпали пещта, - бабичката се облиза нетърпеливо - че от него само тръбата... хе-хе... тъй де... от него ми остана тази тръба.<br />Петето заобиколи ловко дебнещата бабичка, пресегна се, извади дългата медна тръба от къщичката и отскочи преди тя да хлопне врата зад него. Погледна във фунията, завъртя я:<br />- Гледай сега - махаме й отпред това дето свири – мундщук се казва, и готово! Сега с тръбата ще можеш да си раздухваш огъня без да се навеждаш и пепел няма да ти влиза в очите, и на лицето няма да ти пари - щото ще духаш отдалече.<br />Бабичката подскочи неочаквано чевръсто за годините си, плесна се по престилката, бутна назад забрадката си и се завайка:<br />- Въх! Брей, че дяволче! А-а-а! Морска краставичка и крастава жаба! Надхитри ме ти, малко човече! А-а-ах! Трътка от кукумявка и синя пъпка-а-а-а!<br />Петето се стресна:<br />- Просто исках да помогна...<br />- Много ми помогна, няма що-о-о! - бабката се мяташе по пътечката и махаше с ръце като вентилатор – Вижте го вие помагача! Заради него пак ще сърбам постна копривена чорба, вместо младо месце да си кусна! – тя се чучна пред къщичката и метна тояжката в храстите - Ей, опасно племе се извъдихте това хората бе! Едно време докато им кажеш, навеждат се и духат. На мене ми оставаше само един шут да им тегля отзад - и скарата готова! Пък сега!? Страшна работа! – тя размаха гневно костеливия си пръст - Какво ли не измислихте бре! Домашните духове изсмукахте с прахосмукачки, самодивите оглушихте с чалга и хип-хоп, змейовете от пушеци ослепяха, от самолети крила няма къде да разперят! – пръстът заплашително се насочи към Петето - И туй малкото, и то тръба ми измисли, вместо само да скочи в пещта! Не, няма живот за нас вече!<br />Петето се дръпна, спъна се в някакъв корен, тупна по дупе на тревата и заекна:<br />- А-а-ама ти си б-б-баба Яга!<br />- А не бе - аз съм на баба ти Злата етървата от Петрич. Ха! Че ти за коя ме помисли?<br />- Н-н-не, аз такова... – Петето стоеше като циментиран и не можеше да повярва на ококорените си очи, а бабичката се успокои:<br />- Такова - онакова, няма да се плашиш - такава е<br />приказката, те чунким много приказки останаха, ами... Хайде, щом ме надхитри, искай нещо и се махай, че ми образуваш нерви.<br />- Искам да си отида вкъщи! – изтърси чистосърдечно Петето. Баба Яга се ухили:<br />- Не позна. Метлата ми я бракуваха. Килимче не ми<br />дават да ползвам, щото котаракът ми късал тапицерията... Чакай да видя какво ми е останало из джобовете... <br />Баба Яга започна да рови из безбройните си фусти. Извади някакво кокалче, стара ножичка с едно острие, костилка от праскова, тапа за мивка, омазана кърпичка с три възела и накрая един щърбав гребен с конски зъби.<br />- Ха, на Чорлавата принцеса вълшебния гребен! На! Ама да не вземеш да го хвърляш зад гърба си, гора няма да поникне. Виж - да разресва сплетени от самовили и бродници коси - еша си няма! И най-голямата рошла за минутка фризира... Хе-хе –<br />царски фризьор можеш да станеш с него.<br />- Нашият цар е плешив – измърмори Петето.<br />- Взимай като ти дават - на мен не ми трябва. - Баба Яга тикна гребена в ръцете на Пето - Ний двамата с Караконджула само като чуем за сресване и се изприщваме. Пък ти го вземи - все си е магийка.<br />Петето се пресегна предпазливо и взе гребена. Дръпна бързо ръка, но Баба Яга остана на мястото си.<br />- Ти не си била толкова лоша.<br />- Как пък не разбрахте бе! - отново се развика тя - Няма лоши, няма добри, такава е приказката, бе! Всички мило и драго дават Лошото да го няма. Ама тогава няма да има и приказка, бе! Щото Доброто кого ще побеждава, а!? Ама-ха! Те в живота не могат да оправят кое е добро и кое лошо, в приказките тръгнали да се бъркат... Хайде, махай се със здраве!<br />Баба Яга влезе в Къщичката На Кокоши Крак и тръшна ядно врата. Къщичката се завъртя на пета, вдигна вихрушка от листа и съчки и като свредел се заби в небето над Приказната Гора. Петето пъхна гребена в джоба при вълшебното калпаче от жълъд и каза след изчезналата къща:<br />- Довиждане.<br />- Доколкото съм чувал - чу се един познат глас - първо се казва “Здравей”, значи, пък чак накрая "Довиждане", за "Сбогом" да не говорим .<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjuKR2ATjyAFoIFTDOiSnX2xwslZhXsf9vFn5jlDuXafwDlf8JZQagud75cqvXYKmkmICiInmagEvE4_qtHqgTp2hQJqF7VeCw0CgaDSdYX0hTfCtnwY_fIndrf-NsNgku2dPiznBI8gS0/s1600/KARAKONJOL+karakon.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 239px; height: 400px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjuKR2ATjyAFoIFTDOiSnX2xwslZhXsf9vFn5jlDuXafwDlf8JZQagud75cqvXYKmkmICiInmagEvE4_qtHqgTp2hQJqF7VeCw0CgaDSdYX0hTfCtnwY_fIndrf-NsNgku2dPiznBI8gS0/s400/KARAKONJOL+karakon.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5595565078389265362" /></a><br /><span style="font-style:italic;">илюстрация Нели Друмева 18г.</span><br /><br />В средата на злополучната пътечка в манекенска поза стоеше Караконджулът. Беше в костюма на татко, но костюмът… <br />Петето не можеше да каже какво го плаши повече – Караконджулът или костюмът. Защото костюмът беше, меко казано, омърлян. Крачолите бяха кални до коленете и обсипани с репеи, осили и всякакви горски и полски лепки, джобовете бяха пълни с някакви неща, за които по добре да не говорим… На ревера беше затъкнат магарешки бодил… ох, наистина по добре да не говорим повече за костюма. А и Караконджулът имаше намерение да говори за друго:<br />- Ний с теб, значи, момченце, имаме да си приказваме<br />за един гардеро-о-об...<br />- Извинявай... ох, извинете - Петето разбра, че страхът от зъболекаря е нищо в сравнение с този, който изпитваше сега - аз тогава без да искам...<br />Караконджулът започна да се криви по пътечката като манекен, току що изритан от фешън тиви:<br />- Чували сме го и друг път това: ох, то ключето... ух, ама не знаех... ах, играйках си... Пък Караконджулът - сто часа в гардероба! – Караконджулът изведнъж се спря и обели зъбите си. Дълги, криви, остри, жълти зъби - Случайно да имаш кибрит или запалка?<br />- Нямам... обаче ако... – измънка Петето.<br />- А чесън? – сбърчи устни Караконджулът, сякаш изплю думата.<br />- Чесън!? Не, не знаех, че трябва...<br />- Ами босилек?<br />- Какво е това?<br />- Не знаеш, значи...<br />Този разговор между Петето и Караконджула мина като бърза размяна на удари в тенис на маса – пинг-понг-пинг-понг!<br />- Бравос! – викна накрая караконджулът, все едно спечели точка - Много ги мразим тия работи! Огньове, чесъни, босилеци... Бегам от тях като дявол от тамян, начи, нали...Ха-ха! – Каракоджолът запретна ръкавите на сакото на костюма на татко. Под тях се показаха къси възлести пръсти, които завършваха с впечатляващи, нерязани от години нокти – Значи, сега ние ст тебе на спокойствие можем да обсъдим това онова за гардроби и ключета...<br />- Чакай! – Петето помисли, че извика някой друг, но друг нямаше, значи той беше извикал - сетих се какво мога да ти дам! Виж какво имам! – бръкна в джоба си и извади жълъдовото калпаче и гребена - Водичка и гребен! Вълшебни са!<br />Караконджулът се дръпна гнусливо:<br />- Ей, леко с тези работи!<br />- Ето, взе ми ги, пък ми върни на татко костюма, моля ти се! – каза Петето и тикна вълшебните неща под носа на Караконджула. А той чак се навря в храстите край пътечката:<br />- Бе махай ги от тука тия глупости... Мразя да се мия, мразя гребени! От чесъна повече ги мразя, да знаеш!<br />Петето мина в атака:<br />- Аха, така значи! Тогава: Мий, водичке! Реши, гребенче!<br />От калпачето плисна струя вода и обля муцуната на Караконджула, а гребенът се впи стръвно в сплъстената му грива. Караконджулът се замята ужасен:<br />- Не! Не е честно! Ей, спри ги, чуваш ли? Да ги нямаме такива! Ау-у-у!<br />- Ще върнеш ли костюма на татко? – викна победоносно Петето.<br />- Няма пък! – заинати се Караконджулът.<br />- Добре тогава! Щом не щеш с добро... - Петето вдигна ръка като един малък вълшебник - Мий, водичке! Реши,гребенче!<br />- Гледай сега на какво заприличах! – заоплаква се Караконджулът - Оле-мале!...Ужас! Предавам се!<br />- Стоп! – Петето протегна ръка и калпачето и гребенът послушно скочиха в нея. - Хайде,събличай костюма!<br />Караконджулът опъна пешовете на сакото:<br />- Стига с тоз костюм бе! Как не ти омръзна? Ще взема да го глътна!<br />Тогава от другата страна на пътечката се подаде Червеното чудовище и се облиза:<br />- Извинете, чух май има нещо за гълтане!?<br />Караконджулът зяпна и вдигна сакото на главата си като качулка:<br />- Ма какво е туй чудо, бе значи!? Гледай ги какви ужасии си измислят, пък после ний сме били такива и онакива! Кошмар!<br />- Давай костюма или ще кажа на Чудовището да те глътне с парцалите! – Петето се почувства уверен за пръв път от как беше в Приказния свят. А Червеното Чудовище се зейна да покаже голямата си уста:<br />- Глътвам го на една хапка, колко му е.<br />И тъкмо Петето да си отмъсти, пътечката изведнъж се пренасели. От едната страна на Караконджула се показа на Петето татко му:<br />- Пете, не! Недей!<br />От другата страна БАРИ размаха всичките си оръжия: <br />- Ура! Пипанхме гадния Каракончо!<br />А Караконджулът се сви като вълнен пуловер в гореща вода:<br />- Уааа! Дяволите да ме вземат,още една ужасия! От как съм в Приказния свят за пръв път ми изкарват акъла така! При това два пъти подред!<br />- Чакай, Баракандилавър, чакай, Чудовище! - заповяда на Петето татко му и се наведе над проснатия в шумата Караконджул - Това е Караконджул, значи!?<br />- Ще се обиждаме, значи! – все пак се озъби Караконджулът.<br />- Караконджул в костюм … в моя костюм … не, ще се<br />пукна от смях … Ха-ха-ха-ха … – на Петето татко му се закиска така, както не се беше кискал на филм с мистър Бийн даже. <br />А наоколо изведнъж просветля и пътечката като че ли се изпълни с ръкави. Пристигна Старата Фея.<br />- Той повярва!<br />- Той още по пътя насам повярва – похвали се Бари.<br />- Обаче на мене никой няма да ми повярва! – каза на Петето татко му и съвсем непедагогично обърса носа си с ръкав.<br />- А на бас ,че ще ти повярват! – изведнъж се въодушеви Караконджулът.<br />- Ще повярват, друг път! – пак се закиска на Петето татко му - освен ако сам не занесеш костюма на химическо чистене.<br />- Не си казал, не съм го занесъл! - заинати се Караконджулът - И без това ми стяга в раменете и само ми пречи да караконджулствам като хората.<br />И небето над Приказната Гора засия, и на Петето татко му и Караконджолът, и Петето, и Русалката Соня, и … въобще всички видяха една голя-а-а-ама широка пътека между Приказния свят и нашия, пътека дето винаги си е била там, ама трябваше поне един невярващ възрастен да мине по нея, че да се види…<br />Еха-а-а-а!!!<br />Така свършва нашата приказка.<br /><br />Но не, всъщност не свършва, а продължава, защото е приказка<br />за днес и ние я дописваме всеки ден - аз, ти, и ти, и ти, <br />и Петето, и татко му...<br />Какво стана с костюма ли?<br />Помните ли тенекиеното химическо в големия двор между панелните блокове!? На другия ден там влезе нещо рошаво, зъбато и накуцващо, с костюм на закачалка в ръка.<br />- Добър ден. – каза Караконджулът, защото това беше именно той. Лелката зад гишето не му отговори. Лелката зад гишето решаваше кръстословица и много ги мразеше тези дето си мъкнат тука кирливите ризи и костюми. Само й пречат да намери мярка за скъпоценни камъни с пет букви. Затова не отговори на поздрава на Караконджула.<br />- Добър ден! – каза съвсем малко по-силно Караконджулът, защото беше обещал да се държи прилично. Пък и плакатът на Арнолд Шварценегер на стената малко го притесняваше. <br />Ама лелката се чудеше каква ще е тази малоазиатска богиня с две букви и пак не отговори. Караконджулът се покашля леко невъздържано и процеди през дългите си криви, остри, жълти зъби:<br />- Извинете, може ли ….<br />- Може за края на другия месец! – изсъска лелята без да го погледне, щото този крилат кон с пет букви дето започва с “П” не го знаеше.<br />- А-А-А-АУ-УГ-Р-ХЦ-Ъ-Ъ! – ревна изнервен Караконджулът. <br />А лелята за пръв път вдигна поглед от кръстословицата и запецна, както се канеше да попита “как може да ми ревете така”:<br />- Ка … Ка… Ка… Ка…<br />- Караконджул! – поясни вече по миролюбиво Караконджулът, защото докато онази се кокореше е успял да преброи до десет на немски.<br />- Ко… Ко… Ко… - закуткудяка лелята.<br />- Костюм! – поясни услужливо караконджулът - След половин час да е готов!<br />- Разбира се! Моля! Заповядайте пак! - успя все пак да изхърка лелята и притисна костюма до гърдите си като решена до край кръстословица.<br />От този ден в това химическо чистене имаше само усмихнати хора, защото то стана най-вежливото и най-услужливо химическо чистене в Североизточна България<br /><br />Същия ден на Петето татко му влезе в дебелия кабинет на директора. Всички така му викаха, защото този кабинет имаше дебела врата, дебел килим и дебел шеф.<br />- Господин директор, бих искал да поговорим за увеличение на заплатата ми …<br />- Не може, Петров! – измърмори директорът, без да вдига глава от документите - Кризата всички резерви глътна…<br />Из зад барчето в ъгъла се надигна Червеното Чудовище и млясна:<br />- Нещо за гълтане ли има?<br />Директорът подскочи, избелщи се и се хвана за сърцето:<br />- А! О!? Ъ-ъ-ъ… Петров, виждаш ли го?<br />- Кое, господин директор? – отговори на Петето татко му, който тук беше познат като Петров.<br />- Онова червеното чудовище!?<br />- Извинете, сигурно се шегувате, господин директор.<br />- Не го ли виждаш, бе!? До тебе, до тебе е!<br />- Трябва да глътнете нещо успокоително, господин директор.<br />- И за мене едно, щом е за гълтане! – пак млясна Червеното Чудвище.<br />- Чу ли го, чу ли го!? – викна директорът - Говори! Червено чудовище! Говори бе, Петров! Глух ли си!?<br />- Хайде, господин директор, пийнете това - билки от баба ми… Хайде! Ето водичка …<br />Господин директорът послушно засърба от чашата, а на Петето татко му махна скрито с ръка и Червеното Чудовище се потопи зад барчето. А директорът се ококори още повече, надникна в празната чаша и прошепна:<br />- Петров, онова изчезна!<br />- Много се уморявате, много работите, господин директор …<br />- Петров, ти ме спаси. Въпроса със заплатата го смятай уреден!<br />От този ден шефът на бащата на Петето започна да увеличава заплатата на всеки служител, който се сетеше да си поиска. Разбира се, скоро го уволниха, но той стана най-активният борец за големи заплати в Североизточна България.<br /><br />Пак в този ден във ВиК, което означава водоснабдяване и канализация (това са онези хора, които искат никой да не ходи на работа и всички да си седят в къщи за да им показват водомерите) влезе – кой мислите!? Точно така – на Русалката Соня дядо й – Водния дух.<br />- Добър ден. На семейство Петрови сте им надписали 20 кубика вода.<br />- Какво семейство, какви кубици, бе господине? – викна човекът зад гишето, без да спира да сърба с лъжица нещо от един мазен буркан – Леят вода като лейки, после сметките им били големи! Тарикати!<br />- Семейство Петрови, квартал Дружба 3, бл.4, вх. 5, ет.6, ап.7, ап.7. Измамили сте ги!<br />- Я не обиждай! Каквото показва водомерът, това се плаща! – лапаше човекът от буркана, без даже да погледне с кого говори. Водният дух се ядоса:<br />- Моят водомер друго показва. И сега аз надписаните кубици вода ви ги нося! – размаха ръце и от подгизналите му ръкави плиснаха цели потоци. Из тях весело подскачаха малки рибоци, виеха се водорасли, а водата не спираше да плющи. Старият Воден Дух се кискаше щастливо, между редките му зъби пръскаше като от задръстен с варовик душ, от време на време шляпаше с крака, та вълните заливаха стените чак до схемата с аварийните изходи и таблата с разрязани на две водомери... Най накрая той се умири, спря потопа и заджапа към предоволен към изхода:<br />- Обичам мокрите поръчки!<br />О тогава блокът на семейство Петрови може да се похвали с най-точните водомери в североизточна България!<br /><br />Е, едни от вас ще кажат, че другите все се уреждат.<br />Други ще кажат, че това са приказки и измислици.<br />Трети ще кажат - ние защо не ги виждаме Караконджула, Баракандилавъра и другите, а?<br />На първите и вторите няма смисъл да казваме каквото и да е. <br />А на третите отговаряме така - ами не ги виждате Караконджула, Баракандилавъра и другите, не защото ги няма, ами защото не вярвате в тях. <br />Обаче внимавайте! Може те да спрат да вярват във вас. И тогава… Но това е друга приказка, която дано да не ни се наложи да разказваме. <br />Чао!Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1316197682358220577.post-54998609475538042422010-04-15T00:57:00.000-07:002012-10-16T02:16:15.421-07:00безопасна приказка<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjpOune-Y8UD3evQbczXMGO5MlgOO2lMDWSGfb-bkqouoD2hUbqWCVePyrZMJQFOOjycIRfBEvFeH4PQDOi2cZano5CXMLZqk-qHTofz0the38UBPVTY_A2ldTNzwYW-tPwL32XWOsMkRU/s1600/svetof.jpeg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 203px; height: 320px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjpOune-Y8UD3evQbczXMGO5MlgOO2lMDWSGfb-bkqouoD2hUbqWCVePyrZMJQFOOjycIRfBEvFeH4PQDOi2cZano5CXMLZqk-qHTofz0the38UBPVTY_A2ldTNzwYW-tPwL32XWOsMkRU/s320/svetof.jpeg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5460275086561792578" /></a><br /><br /><br /><span style="font-style:italic;">……..в началото бе хаосът ……</span><br /><br /><br /><br />Хаос, дечица, това е когато<br />всичко край вас е нагоре с краката.<br />Хаосът значи липса на ред,<br />когато не знаеш кое по напред…<br />Оставиш си нещо, пък после го няма!<br />Искаш комедия – дават ти драма...<br />Ей за това от самото начало<br />човекът пътувал за щяло нещяло.<br /><br />Обаче преди самолета и влака<br />той се придвижвал на свойте два крака.<br />Като помислиш - направо чудесно!<br />Да пътуваш било лесно-по-лесно -<br />няма подкови, седла и самари,<br />няма билети, бензинови пари…<br />В най-първобитните няколко века<br />от човек до човека вървяла пътека.<br />Един бил проблемът в това време славно -<br />човекът се мъкнел от бавно по-бавно.<br />Пеш ако ходиш - сметката виж -<br />ако пътуваш от Трън за Париж<br />ще маршируваш цяла година<br />и пак ще си стигнал едва до половината.<br />За да не ходи пеша и самотно<br />човекът обяздил свойто първо животно.<br />Дали пръв е бил благородният кон<br />двугърба камила или някой слон,<br />за нас си остава пълен секрет.<br />По-важно било да препуска напред,<br />напред, все напред и напред, че защото<br />отзад се въртяло без спир колелото<br />и тръскали страшно, дивашки скрибуцали<br />колесници, каляски, дилижанси, каруци.<br /><br />Пътеките вече недостатъчни били<br />затова до една две по две се строили<br />и се превърнали в коловози<br />та колелото по-меко да вози.<br />Някои дори се покрили с настилка -<br />каменна твърда работна престилка.<br /><br />Тези транспортни артерии стройни<br />тогаз си живеели доста спокойно.<br /><br />Най-много каляска със шест вихрогона<br />да изтопурка чевръсто по склона<br />или пък конник да секне искри и<br />зад завоя в галоп да се скрие …<br /><br />Пътувал човекът със конската сила,<br />но тя не му стигала, малко му била<br />и нечия умна глава сътворила<br />негово величество автомобила.<br /><br />Ох, тази машина разби на половина<br />не много дружната човешка дружина -<br />тук Пешеходците,<br />тука - Шофьорите.<br />Вече такива два бяха отборите.<br />Шофьорите, яхнали своите хали<br />ревяха изправени на педали:<br />- Варда!<br />Дай път, бе!<br />Не чу ли!?<br />Би-би-и-ит!<br />Ако не бегаш, ще бъдеш затрит!<br />Ама и другите вдигаха пара<br />и им се плезеха от тротоара:<br />- Тука на равното всеки го може!<br />А в планината, господа и госпожи!?<br />Шофьорите дружно даваха газ<br />и отговаряха в рима завчас<br />- Друс - тръс - хлопа - хлоп!<br />Планина ли? Заден ход!<br />Само ями, само буци,<br />и дерета, и гюрлюци!<br />В планината горе, бръм,<br />няма даже калдаръм.<br />- Ах, нима без калдаръм<br />няма Газ! и няма Бръм!?<br /><br />Ей, толкоз ли тез Пешеходци не знаят<br />или пък знаят, ама си траят?<br /><br />- За да могат колите напред да вървят<br />е нужен поне третостепен път!<br />Щом ги наметнем с асфалт и павета<br />даже сокаците стават шосета.<br />Шофьор да си, братче, е цяла наука!<br />- Цял ден на седалка – каква страшна скука!<br />- Да, но шофьорът на пътя е царят!<br />- Ний пък ще ходиме по тротоара.<br /><br /><br /><br />Да, тротоарът е хубаво нещо,<br />но ако искаш да минеш отсреща -<br />на срещуположния тротоар,<br />през царството на Автомобилния цар?<br />Рейсове, бусове, лекотоварни,<br />тролеи, коли, линейки, пожарни<br />движат се плътно един подир друг<br />просто безспирно сякаш на пук<br />на тоз пешеходец, който рече<br />отсреща за кифла да пресече...<br /><br />Един ден обаче от цирков фургон,<br />който за малко намали на наклона<br />скочи сред облак пясък и слама<br />нещо като магаре с пижама!<br />Фургонът замина, а то си отана<br />невъзмутимо като на поляна<br />сякаш не чуваше клаксони сто<br />как се оплакват и как на место<br />със писък изнервен забиват спирачки<br />колите от ужас да не го смачкат!<br /><br />- Скръ-ъ-ъц!<br /> Скръ-ъ-ъц!<br /> Я по-полека!<br /><br />Това тук да не е африканска пътека, <br />та зебра сред конските сили да тича!?<br />Ама на нищо това не прилича!<br />Нищо ли!? Хей, не спряхме залудо -<br />хора, това си е улично чудо -<br />зебра най-истинска – черно на бяло -<br />пресече ни пътя – знамение цяло!<br />Знак е, повярвайте, братя шофьори,<br />местенце по улици да се отвори -<br />та хората, дето не карат кола<br />пътя да преминават пеша ...<br /><br />И всичко наоколо кротко затихна,<br />зебрата пък като че ли се усмихна,<br />мръдна с ушета, тропна с краче,<br />което на зебренски ще рече:<br /><br /> - Моля, момчета, момиче, альо,<br /> когато тръгвальо да пресичальо<br />на шумното улица страшното дебри<br />спόмни за мен – безопасното зебри!<br />За да бъдеш здраво, цяльо<br /> черно-бяльо, черно-бяльо<br /> на асфалта потърси<br /> <br />гледа внимательно всички страни -<br /> гледа наляво и гледа надясно<br /> коли като няма - минавальо! <br />Ясно!?<br /><br />И живата зебра гордо изпръхтя,<br />тракна с копитца и се не видя!<br />Но вижте - през улица, път, магистрала<br />сякаш своята кожа за нас е постлала....<br />Ето така си намери човекът<br />черно-бялата пешеходна пътека.<br />Пътя където ще преминаваме<br />с бели черти ей така означаваме,<br />та всички шофьори да разберат -<br />за хора на два крака тук има път.<br /><br />И-и-и… всеки път взе пешеходна пътека,<br />и пак запътува спокойночовекът. <br />Пътищата и те запътуваха,<br />с уста си подсвиркваха, даже танцуваха<br />и всичко вървеше като по вода<br />до среща внезапна на пътища два:<br />- Ох! – рече единият, другият – Ах!<br />Един срещу други издишаха прах<br />и си заблъскаха автомобилите,<br />и си усукаха на жиците жилите,<br />взеха да си настъпват банкетите<br />докато си объркаха преките<br />и се забърка една бъркотия -<br />пътно-транспортна неразбория.<br /><br />Да разреши междупътния спор<br />бе назначен полицай със мотор<br />и получавайки звание "Пътен"<br />той цъфна всред пътната битка със тътен.<br />- Кой тука дойде първи от вас?<br />И двата пътя ревнаха - Аз!<br />- А! Тука май някой плаче за бой!<br />Двамата се посочиха - Той!<br />Полицаят пътен се озадачи<br />и тутакси почна да ги брои:<br />- Мантинела, знаци, палка,<br />бариера, показалака,<br />синя лампа врът-поврът -<br />ТИ си значи Главен Път!<br />И за по-ясно - ето ти знак,<br />за да се знае, че си Път-юнак<br />за да се вижда, че си По-Главен<br />По-Първостепенен или По-Славен!<br />А на другия път, за да има единство<br />ето му знак "Край На Пътя С Предимство".<br />Ей му и знак означаващ "Внимание!",<br />а за да няма концерт по желание<br />и всички да знаят, че трябва да спрат -<br />знак "Стоп!" му давам на втория Път!<br /><br />Вторият със завой си замина потресен,<br />а Главният път го изпрати със песен:<br />- Ето ми знака - гледайте тука<br />и си вземете веднага поука<br />аз винаги пръв съм, а вие сте втори -<br />друг Път не може със мене да спори!<br />Аз съм активен борец за реда<br />и съм с предимство пред всички в града!<br />От милион пътища колко са станали<br />Път Със Предимство Пред Всички Останали!?<br />Тъй тананикаше Главният Път<br />и наближи до един кръстопът,<br />където без оглед на главния знак<br />направо го блъсна един Път-близнак.<br />Веднага избухна кръстосана свада:<br />- Не виждаш ли знака, бе росна ливада!?<br />- Ако става въпрос, то и аз имам знак!<br />- А стига си лъгал, бе кьорсокак!<br />- Ето го!<br />- Я, той съвсем като моя!<br /><br />И двата Пътя прекъснаха боя.<br />И дълго умуваха кой е по-главен -<br />който по-чист е или по-равен?<br />Или коли който повече носи?<br />Но бяха еднакви по всички въпроси!<br />Като загубен моряк без компас<br />ревнаха равните пътища с глас:<br />- О, коварен за нашия правилник час!<br />- Кой съдия ще ни бъде на нас?<br /><br />И от сълзите им на тротоара<br />блесна трицветието на светофара!<br />Светофарът има цветни три очички<br />светлините сменя - гледайте ги всички!<br />Светне ли Червено - стой на тротоара!<br />"Стоп!" и "Забранено!" казва Светофарът.<br />Жълто е "Внимавай" - дръж се за ръчичка<br />той предупреждава - "Стой готов за всичко!".<br />На Зелено ти си! Тръгвай, заминавай!<br />На Зелено тичай! Бързо преминавай!<br /><br />Стоп на Червено!<br />На Жълто помисли!<br />На Зелено преминавай!<br />На Зелено, запомни!<br />Хайде да повторите всички тук на глас<br />светлините трички заедно със нас<br />Стоп на Червено!<br />На Жълто помисли!<br />На Зелено преминавай!<br />На Зелено, запомни!<br /><br />- Така вече може! - единият път рече.<br />А другият каза - Така може вече!<br />И на кръстопътя никой не се кара -<br />Тук за реда е на пост Светофарът.<br />А подир няколко дни триумфално,<br />за пешеходците най-специално<br />две нови секции светнаха на стража.<br />Всъщност това беше къща с два етажа<br />на едно малко човече, което<br />сновеше ту горе, ту долу. Ето<br />във горната стая си светва червено<br />и мигом застива мирно-смутено<br />на пешеходците пример да дава,<br />че да се мине не се разрешава.<br />След малко във долната стая то скача,<br />зелено си светва и почва да крачи -<br />за пешеходците туй означава<br />всеки по пътя си да продължава.<br /><br />Ето сами виждате как е спокойно.<br />Ред цари тука и движение стройно.<br />Ала една вечер, точно в часа пик…<br />… Час пик е, детенце, когато так-тик -<br />на татко му свършва работното време<br />и тръгва след работа той да те вземе.<br />Но в туй време тръгва и всеки друг татко,<br />и майки, и баби, и лели … накратко<br />потоци коли като луднали рукват.<br />В това време всички на някъде хукват.<br />Виж автобусите, пълни до броните<br />как са разпънали свойте хармоники -<br />аха да се пръснат … но тежко въздишат<br />и тръгват. Димят и миришат<br />безкрайни колони автомобили.<br />Навярно цял ден са набирали сили<br />за този момент и със клаксонен вик<br />проправят си път.<br />Ей това е час пик!<br />Но даже при този висок пътен градус,<br />когато на пътя е истински хаос<br />( от него започнахме, помниш, нали,<br />че хаосът ражда всички бели )<br />и всичко прилича на страшен кошмар,<br />Реда отстоява господин Светофар!<br />И си представете какъв беше шокът,<br />когато в час пик изгасна там токът!<br />Тринадесет дами за миг колабираха<br />( припаднаха значи )! И се нервираха.<br />Всички да минат по-първи напираха.<br />Свиреха, светкаха, мощно форсираха…<br />И точно когато аха да почне цирка<br />писна като луда една малка свирка.<br />Сред бясното диво ламаринено стадо<br />върху капака на полицейска Лада<br />щръкна човече с бели ръкавели<br />и от свирката издуха страшни децибели!<br /><br />- Я внимавай всички! - свирката не спира.<br />- Този хаос тука взе да ме нервира!<br />Има нужда хаосът да се дирижира<br />или ако щете - да се регулира!<br />Почва регулирането. Слушай моя глас!<br />Тук регулировчик ще се казвам аз.<br /><br />И регулировчикът с палка във ръка<br />бързо демонстрира прости правила:<br />- Щом с лице те срещна - стой на място значи!<br />Чакай да преминат другите водачи.<br />Също ако с гръб съм - няма да помръдваш!<br />С рамо щом застана - време е да тръгваш!<br />Ха сега да видя какво сте разбрали.<br />Я готови всички! Всички на педали!<br />И засвири свирката като че за трима<br />и започна катаджията с песен пантомима:<br />- Не че тази техника не е много стока,<br />просто тъй понякога някой спира тока,<br />но нали с шофьорите ние сме другари -<br />по кръстовища им светим като светофари.<br />А сега внимание - вдигнал съм ръка<br />значи ще променяме посоката така<br />с рамо щом застанал съм - значи давам път -<br />хайде, хора, тръгвайте, на добър ви път!<br />Хайде, бе госпожо, давай малко газ!<br />Какво му се молиш - Зазът си е Заз!<br />Чакай с Мерцедеса - да няма щрак-щрак!<br />Бързо, пешеходците - тука не е парк!<br />С рамо щом застанал съм - значи давам път -<br />хайде, хора, тръгвайте, на добър ви път!<br /><br />Ето всички тръгнаха като на парад<br />и Редът се върна на шумния площад.<br />После дойде токът и както преди<br />весело засвяткаха трите светлини:<br />Жълтото - внимавай! Зелено - премини!<br />На Червено спирай! На място замръзни!<br />Ред добър когато има - тръгва по вода.<br />Мирно е щом всички спазват общи правила.<br />Но дали по пътя всички мирно си вървят?<br />Или има и такива, дето пакостят?<br /><br />Дали правят го нарочно или ей така<br />от разсеяност... или пък просто на игра?<br />Ако днес по тоз въпрос питате шофьорите<br />мисля, че беля голяма в миг ще си отворите.<br />Шофьорите имат особено мнение<br />относно подрастващото поколение.<br />Простичките думи ролер, скейт и кънки<br />опъват до скъсване нервите им тънки.<br />А пък ако искате да останат кротки<br />хич не споменавайте в разговора топки.<br />Защо точно топки ли? … Как да ви кажа …<br />Вий не сте ли ритали топки по паважа?<br />О, простете! … Ясно. Вие сте послушни.<br />Само в къщи .. в двора!? Ей, че сте хитруши!<br />Знаем - топките са обли и си нямат ръб -<br />вечно се търкалят, не подбират път.<br />Те на всяка улица от зори до мрак<br />на Реда и Парвилника вечно слагат крак.<br />Ето - кротко си минава някаква кола<br />и дори не подозира страшната беда.<br /><br />Дебне топката обаче и от тротоара<br />като дива котка скача право върху фара!<br />И настава олелия! И пищят спирачки!<br />Пребледнели скачат всичките водачи<br />и на бързо пипват топката виновна.<br />Но дали е топката главният виновник?!<br />Всички знаят - тя сама не може да литне!<br />Трябва и едно краче дето да я ритне…<br />Мисля, същото краче, което<br />невнимателно след нея скача на шосето<br />и изправя на спирачки всичките шофьори.<br />И ако ги питате - ще ви отговорят -<br />спират не заради топката, а заради оня<br />дето без да се оглежда тича да я гони …<br />Не, че улицата забранена е строго за деца -<br />просто трябва да научите тези правила.<br />А че за шофьорите страшна сте беля<br />си личи от този знак - "Внимание деца!"<br /><br />Нашата история нека спрем сега,<br />че май се натрупаха много правила,<br />които надуват детската глава...<br />Пък и чувам – има вън весела игра....<br /><br /><br />Завърши нашето сказание<br />завърши нашето предание<br />и веселото упражнение<br />за пешеходното движение.<br />Разбрахте, вярвам аз, самички<br />как някога започна всичко<br />от някаква си конска сила<br />до супер-свръх автомобила!<br />Навън - навън, на пътешествия<br />и нека няма произшествия<br />по улици и тротоари,<br />където мигат светофари.<br /><br /><br /><br /><br /><br /><br />Илия Деведжиев<br />1990Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1316197682358220577.post-9559406190900816562010-02-22T21:48:00.001-08:002011-03-15T01:47:50.474-07:00приказка за зодиака<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjIYzW-2CrThROEKQ82vY3-taQ9SZu-h7rQDFLF6mhruq5gWMchcu18zsrVvlvAXrDYIuVlNFgPjMafyxKJsSnp_Md3yzuiVAp3Stf59I1U7HCx-4kZWOCPwegCtIxlynF_F6biA_M4AfE/s1600-h/zo.jpeg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 306px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjIYzW-2CrThROEKQ82vY3-taQ9SZu-h7rQDFLF6mhruq5gWMchcu18zsrVvlvAXrDYIuVlNFgPjMafyxKJsSnp_Md3yzuiVAp3Stf59I1U7HCx-4kZWOCPwegCtIxlynF_F6biA_M4AfE/s320/zo.jpeg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5441311882992845154" /></a><br /><br />Едно време, когато Космосът бил още млад, Звездите често се събирали в някой мотел край Млечния път и се взирали надолу към света на хората. Гледали и се забавлявали – то си било направо космическо риалити шоу. Най-интересни им били сцените с човешки проблеми. И като всички зрители, Звездите коментирали:<br />- Гледай ги колко са интересни тези хора - като имат проблем, чакат небето да им даде знак.<br />- Пък то им дава озонови дупки!<br />- Ех, едно време не беше така - небето беше щедро – въздъхнала една супер-стар-а звезда - Е, не даваше салам, за луканка да не говорим, обаче знаци даваше колкото щеш.<br />- Пък сега ги дават по вестниците! – изхилила се една нова звезда.<br />- Кое бе!? – недочула една залязваща звезда.<br />- Ами знаците.<br />- Кои знаци?<br />- Знаците на Зодиака, кои!<br />- А! Знаем ги ние тия знаци - казала една свръх-нова звезда - Мен друго ми е интересно - кой стои най-отгоре на Небето да ги дава тия знаци от Зодиака точно на ОНЕЗИ звезди? Щото небето е пълно с какво ли не – метеорити, ангели, сателити, НЛО, прогнози за времето, Слънце, Луна, други звезди като нас….<br />- Кто НАС!?!?!? – потръпнала супер-стар-ата звезда – Още не им дошъл протуберансът и вече звезди! Пфу!<br />- Мене ако питаш, - казала една още безименна звезда - живот си живеят там в истинското Небе истинските звезди - Космос широк, дълбок … пък ние се тъпчем из мъглявините като сардели!<br />- Ти пък! – оптимистично се опълчила свръх-новата звезда - Представяш ли си каква къща му трябва на едно истинско Слънце, например!?<br />- Слънчева, каква!? – казала старата залязваща звезда.<br />- Не бе, огнеупорна! – развикали се разните звезди:<br />- Облаконепропускаща!<br />- Прозрачна!<br />- Противослънчевоударна!<br />- Със зайчарници за слънчевите зайчета!<br />- С триста шейсет и пет стаи за всеки ден от годината!<br />- И една високосна!<br />- Щото на Слънцето му висят косите! Ха-ха!<br />- Глупости! Във високосната стая живее Олимпиадата!<br />- Олимпиадата не живее - тя гори!<br />- Да-да! Гори ти на тебе …<br />- Кой бе! На мене ли!? Аз да не съм комета…<br />Ей така се препирали звездите. Препирали се, значи те, препирали се… Звездите са много шантаво племе, да знаете! Ако не вярвате, идете в Холивуд да проверите. Ако една звезда каже: "Така", то 1500 ще кажат … “Онака”! За останалите да не говорим. Независимо за какво става въпрос!<br />А тогава, когато Космосът бил млад, ставало въпрос каква да бъде къщата на Слънцето, което другите звездите даже не познавали лично, но ужасно му завиждали, че си има фен-клуб от планети, които неотлъчно се въртели около него. Пък били много чувствителни на тема кой къде живее … и защото всяка що годе успяла звезда се била уредила в някоя от приличните звездни кооперации …<br />- Казва се Съзвездия, моля! – веднага щяха да се развикат звездите, ако ни чуят… та звездите много се дразнели от този блестящ скитник Слънцето.<br />- Свети, значи, като златен долар, пък си няма къща и хайманосва по цял ден из небето като някой просяк! – казвали. Затова звездите от най-престижните звездни кооперации … добре де, Съзвездия... особено пристрастени към земята - Дева, Козирог и Телец, твърдели, че след като на Слънцето работата му е да огрява Земята, там и трябва да живее - на Земята!<br />- Най-добре е да го настаним на Огнена земя. – казали звездите от Дева.<br />- Мене, ако питате - по-добре на Слънчев ден – опонирали онези от Козирог.<br />- Слънчев ДЕН!? Ами през нощта? – контрирали от Дева.<br />- Е, тогава - на Слънчев бряг – компромисно предложили от Козирог.<br />- Като сте почнали с курортите - може би в Акапулко?! – включили се звездите от съзвездие Телец.<br />- Ох! – с досада реагирали от Дева.<br />- Да бе, на Мачу Пикчу у царевицата не щеш ли!? – изгаврили се от Козирог.<br />- Може! Те и в Перу Слънцето си го почитат като Бог, нали се сещате - обяснили от Телец - инките …<br />- Аха, инките! И буболечките и калинките … - изхилили се звездите от Козирог - Слънцето и на Слънчев бряг си го почитат като … като … Абе като спонсор го почитат направо!<br />- Да го почитат, та да го почитат! Все пак не говорим за храм, а за дом. – рекли звездите от Дева – Дом, това е там, където се чувстваш най-добре и всичко е подредено по твой вкус. Затова на огненото Слънце ако ще му е добре някъде на Земята, това ще да е в Огнена Земя.<br />- Тъй! – озъбили се накрая звездите от Телец - Ами тогава защо не в Сахара или Каракум?<br />- О, но в пустинята няма общество!<br />- Ех, това е то - да си имаш работа с Деви и Телци! – смръщили се звездите на Козирога.<br />- Ах, колко мило … И кой ни го казва – някакви си от Козирог!<br />- В Акапулко, и това е!<br />- Бре!<br />- Моля, моля!<br /><br />Какво да слушаме по-нататък? Скандалът и звезден да е, си остава скандал като този, който се чува всеки ден през панела и на най-обикновеното земно жилище. И докато звездите от съзвездията Дева, Телец и Козирог прекроявали със зъби и нокти атласа в търсене на място за Слънчовата къща, звездите от три други съзвездия обединени от водата - Рак, Риби и Скорпион зяпали отраженията си във водната повърхност и въобще не се съмнявали, че след жаркия работен ден Слънцето трябва да отморява на хладно. Къде ли? Ами естествено – във водата! Да де, обаче по Земята вода мно-ого!<br />- Ще ви кажа как ще стане, уважаеми. - Най-добре е наш Слънчо да живее в някой огромен язовир с ТЕЦ - хем да си спи, хем да дава ток и топла вода. – предложили практично звездите от Рака.<br />- Разрешавам си да ви попитам - вмъкнали се дипломатичните Скорпиони - къде според вашия идеен проект ще живее Слънцето, ако хората още не са открили топлата вода !?<br />- Освен това в дома работят само … е-е … у дома по принцип не<br />се работи – сетили се звездите на Рака - У дома се почива. А за да си почива като бяла звезда, Слънцето трябва да живее в морето покрай Хавайските острови!<br />- Ще ми позволите ли, уважаеми Риби, да се разгранича от вашето предложение. На Хаваите след време ще се напълни с досадни туристи, които гуляят по цели нощи, пък и водата е прекалено солена …<br />- Супер! Значи можем да отворим солници! Ще ви кажа как ще стане - нощем Слънцето докато спи, изпарява водата, сутрин като излезе ние изгребваме солта, след обед пускаме нова <br />вода …<br /><br />М-да-а! И тези трите съзвездия - Рак, Риби и Скорпион не успели да се справят с въпроса за Слънчовия дом … А може би решението витаело някъде из въздуха - третата природна стихия? С нея са свързани Везни, Близнаци и Водолей. Познайте до три пъти къде са решили те да настанят небесния пътник - Слънцето!? Тъй, тъ-ъй … във въздуха-ха-ха-ха-ха ….<br />- Както е известно, от една страна Слънцето има много пламенен характер - огън момче! – заколебали се звездите от Везни - От друга страна обаче на всеки огън, за да гори му трябва въздух, нали така, Водолейчета и Близначета!?<br />- Точно така! - рекли звездните Близнаци. - Най-добре ще е на Слънчо да му построим една въздушна кула и готово!<br />- Ха! Въздушна кула - въздух под налягане! Близнаците пак не са разбрали! Не къща ОТ въздух, а къща ВЪВ въздуха – сопнали се онези от Водолея - Схващате ли разликата или да повторим? Из главата ни се върти едно гнездо от перата на Жар-птица, закрепено над най-големия вулкан …<br />- Ах, колко приказно! Обаче - от една страна добре - хем във въздуха, хем над огъня, но от друга страна - приказно, приказно, ама приказките са в книжки, нали!? А книжките са от хартия, нали… Пък ние, доколкото разбираме, книжки и огън на едно място си е жива беля!?<br /><br />Ох, И тези са ясни … Обаче, забелязахте ли, всички съзвездия<br />споменавали огъня!? И ето .. в огнена колесница препуснали съзвездията на огъня - Овен, Лъв и Стрелец. Препускали и не си играели на "Дай, бабо, огънче", ами чертаели огнени планове за Слънчовия дом и тутакси ги изгаряли.<br />- Огнена къща звучи добре – викнали звездите от съзвездието Лъв.<br />- Не можем да не се подпалим от тази идея - въодушевили се звездите от Стрелец - но огнен дворец звучи още по добре!<br />- Скромността краси звездите! – викнали скромните звезди от Овен - Стига му и малка огнена къщурка с две свещи отпред!<br />- Две свещи!? Това да не е торта, бе !? За Слънцето става въпрос, ей!<br />- Ами да! Значи трябва да има размах - огнен дворец с огнен<br />фонтан в централната зала, огнени кортове и ….<br />- Огнени глупости!<br />- Сетихме се! Много е просто - хващаме десетина комети и му<br />изплитаме на Слънцето един огнен хамак, най-добре в някоя черна дупка, че да си почива на спокойствие!<br />- Ха! Спокойствие! Слънцето какъвто е Пантелей Пътник … Да вземем вместо мляко да пуснем по Млечния път нафта и да я запалим! Така Слънцето навсякъде ще се чувства у дома си!<br /><br />Видяхте ли!? Чухте ли!? Разправях ви аз какви са звездите … пък за съзвездията по-добре да не говорим… И от много галактически проекти, астрални предложения, мъглявинни мнения, кометни реплики и черни дуплики... Слънцето останало без покрив над главата!<br />Тогава-а-а… Тогава Небесният Мъдрец, когото някои наричат Великия Дух, други Кецалкоатл, трети Усмипули-Ули-Мазинга-У, четвърти Маниту, пети Йехова или просто Дядо Боже, та на Небесния Мъдрец Му дошло до гуша, където и да се намира гушата на един Небесен Мъдрец, защото от караниците на съзвездията вече пропищяла цялата Галактика! И Той излязъл от хиперсуперсвръх незнайните си покои и казал<br />- АБЕ, ГОЛЕМИ СТЕ ЗОДИИ, ЗНАЧИ!<br />На малките звездни кооперации… съзвездия де, чак им прекъснал токът от страх, та и до днес, ако погледнете небето, ще видите, че примигват на габарити. А големите съзвездия направо замръзнали по местата си в Небето и от тогава насам почти не са мръднали!<br /><br />Небесният Мъдрец взел един крайпътен камък от Млечния път и<br />начертал един голя-а-а-м Небесен Кръг около къщите на замръзналите по местата си големи съзвездия, които най-много напирали да задомят Слънцето. После разделил този Небесен Кръг на дванадесет равни части и защотопонежеобаче бил много мъдър, станало така, че във всяка част имало точно по един Звезден Дом! И казал<br />- Нека бъде така - ще живеете в този Кръг. И понежезащотообаче за хората ще бъдат много актуални зодиите, ще го наречем Зодиак. Вие сте дванадесет. Дванадесет зодии от Зодиака. И годината има дванадесет месеца. Щом толкова сте загрижени за бездомното Слънце - то ще гостува по един месец в годината на всеки от вас! Коя дата сме днес?<br />- 23 март … - прошепнали респектирани звездите.<br />- Какво пък … - почесал се Небесният Мъдрец по космическата брада - няма да чакаме края на месеца, та Слънчо да остане още цяла седмица без подслон. Започваме още днес! Нека да гостува най-напред на Овена! КАЗАХ.<br />Ето така било. Ако не вярвате, питайте. Кого да питате ли? Ами Небесния Мъдрец питайте. С питане, нали знаете … <br />Така или иначе, и до днес около седмица преди края на всеки месец Слънцето си събира багажа и се мести от съзвездие в съзвездие, или като ги знаете вече звездите какви са зодии – може спокойно да се каже - от зодия в зодия. И през годината по поръка на Небесния Мъдрец Слънцето редува гостоприемството на четирите природни стихии - Земята, Водата, Въздуха и Огъня …<br />От Овена у Телеца, от Телеца у Близнаците, после Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и накрая Риби. Е, при кого ден повече, при кого ден по-малко - знаете как е по гости. Важното е, че от Тогава, когато на Земята се роди бебе, мама и татко веднага поглеждат при кое съзвездие е на гости Слънцето в този момент и по неговото име определят зодията на човечето. И тази зодия залепва за всеки по-здраво от собственото име дори! И чрез нейния знак Човекът къде успешно, къде не, гадае криволиците на този живот … а кой знае, може би и на другия …Unknownnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-1316197682358220577.post-91625249430202354342010-02-19T03:16:00.000-08:002010-02-19T03:47:19.216-08:00приключения чудати с фигури познатигрупа за плосък театър КАМИЛА представя<br /><br />ПРИКЛЮЧЕНИЯ ЧУДАТИ С ФИГУРИ ПОЗНАТИ<br />от Росица Миновска-Деведжиева <br /><br />Куклена пиеса за деца от детската градина и малки ученици <br /><br /><br /><br />едно рисувано човече – “точка-точка-запетайка, тире-минус-обиколка” ...<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiQg6X7XT6hvKl2MJA1el3CPHFjNK0nGoNawxhptoDBLOuoGVPzgn5esoJU8RR21mmh4ofobRSh9jJds6b8gy_4AqIlimQA27GHGKohyphenhyphenKT1vmRqXMKsf0hflIX5AFjomW2c6iP7Uv_kh4E/s1600-h/001+4ove4e.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 193px; height: 320px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiQg6X7XT6hvKl2MJA1el3CPHFjNK0nGoNawxhptoDBLOuoGVPzgn5esoJU8RR21mmh4ofobRSh9jJds6b8gy_4AqIlimQA27GHGKohyphenhyphenKT1vmRqXMKsf0hflIX5AFjomW2c6iP7Uv_kh4E/s320/001+4ove4e.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5439916724698125442" /></a><br /> <br />... тръгва на пътешествие в страната Геометрия по поръка на професор Матю – владетел и пазител на планетата Математика.<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjMIs8hydRwRO7n5FzAm5sYC5e4VAekc3oJYtdCNL7753kDpoHI_mo2nYKjnADza4iXi9lr6UQ2eiEmJI2Rt9TwYYsBeuhPymMdV29sYaIQf0vwYIVE4UPaX4lwiDpLBsOjmEuQWGvP0A0/s1600-h/002+prof+Matyu.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 250px; height: 272px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjMIs8hydRwRO7n5FzAm5sYC5e4VAekc3oJYtdCNL7753kDpoHI_mo2nYKjnADza4iXi9lr6UQ2eiEmJI2Rt9TwYYsBeuhPymMdV29sYaIQf0vwYIVE4UPaX4lwiDpLBsOjmEuQWGvP0A0/s320/002+prof+Matyu.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5439917001845816066" /></a><br /><br /><br />Най-напред Рисуваното Човече попада в Кръглия град и среща Кръгчо.<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj4dSVedZHJnnxkBOsv1CAlO26xQUthNai41cUw4J5V3efXZQlWNI-QA47nBH-aj3A06jO4hrOtgysigEdgqSSeycFUceblzBUF9crqHdBtj0bnM2tSpCOWDoBzLxrVCNoxZqGM9Iwkr0s/s1600-h/003+s+Kryg4o.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 174px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj4dSVedZHJnnxkBOsv1CAlO26xQUthNai41cUw4J5V3efXZQlWNI-QA47nBH-aj3A06jO4hrOtgysigEdgqSSeycFUceblzBUF9crqHdBtj0bnM2tSpCOWDoBzLxrVCNoxZqGM9Iwkr0s/s320/003+s+Kryg4o.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5439917167831260994" /></a> <br /><br />После двамата стигат до Квадратния град, където към тях се присъединява Квадратко.<br /> <br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhV0wvDAEWyBwYNF3Peynb56Sfzqxikdwu8WRE5k6ifXqH79e4xB93TW9_PhF_Sqh_9qxgrAiygNubjUlDnuWfCqk0yGruDoDs9KU1EqwKPy-7fiil6k6z4WLjhBjk2fdI8j0XDHI4mTog/s1600-h/004+s+Kvadratko.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 114px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhV0wvDAEWyBwYNF3Peynb56Sfzqxikdwu8WRE5k6ifXqH79e4xB93TW9_PhF_Sqh_9qxgrAiygNubjUlDnuWfCqk0yGruDoDs9KU1EqwKPy-7fiil6k6z4WLjhBjk2fdI8j0XDHI4mTog/s320/004+s+Kvadratko.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5439917555327714994" /></a><br /><br />В Триъгълния град пътешествениците срещат Триъгълчо и неговия динозавър.<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEibG9Jumb78gBsQ3tCorloGW0L4YWZrBXQ90nZ_u__zEOUhUEkxQrwjYwc8G_k2mWO5YgzYEkjZKiA8MLJptEq1tZxcqOoFsAEKeNeSjD7T-aVtZiL1LiTNO_TfEJhrZVSzZbe6K2sQbH4/s1600-h/005+Triygyl4o.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 187px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEibG9Jumb78gBsQ3tCorloGW0L4YWZrBXQ90nZ_u__zEOUhUEkxQrwjYwc8G_k2mWO5YgzYEkjZKiA8MLJptEq1tZxcqOoFsAEKeNeSjD7T-aVtZiL1LiTNO_TfEJhrZVSzZbe6K2sQbH4/s320/005+Triygyl4o.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5439917703222316018" /></a><br /><br />А в Правоъгълния град ги чака Правоъгълчо със своя верен кон-вихрогон.<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjorOJNwiVgjiDlNDOgjnUvaKdP6GAl2gHRH71ryqnDZyDe3InO4cx9h2cJkF9b7xz7vEHii_eq083UFWAPgGL18M_Y0ZyGrjDgcMiH2HuU6icfW_y6sNUiOgY7a6Hxl6CUNrKya6kDojM/s1600-h/006+Pravoygyl4o.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 139px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjorOJNwiVgjiDlNDOgjnUvaKdP6GAl2gHRH71ryqnDZyDe3InO4cx9h2cJkF9b7xz7vEHii_eq083UFWAPgGL18M_Y0ZyGrjDgcMiH2HuU6icfW_y6sNUiOgY7a6Hxl6CUNrKya6kDojM/s320/006+Pravoygyl4o.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5439917977113709474" /></a> <br /><br />По време на пътешествието, в поредица от приключения, Човечето намира верни приятели. Заедно с малките зрители те откриват многообразието на страната Геометрия.<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEivymknlyKe6to77SL9IlT4N-0y2rpwmDE_1oL2OYhV7SBcsCQ2sw-ssIYqpfG8E7pdII1MBTkKE3EAQ9ycyCuhbGz2b5HNxI_62BxwkvMkVrlq_gdE_kPS0hcrZrdMTv0wUUD_WfNZZ7Q/s1600-h/007+vlak.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 103px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEivymknlyKe6to77SL9IlT4N-0y2rpwmDE_1oL2OYhV7SBcsCQ2sw-ssIYqpfG8E7pdII1MBTkKE3EAQ9ycyCuhbGz2b5HNxI_62BxwkvMkVrlq_gdE_kPS0hcrZrdMTv0wUUD_WfNZZ7Q/s320/007+vlak.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5439918134498386034" /></a><br /><br /><br /><br /><br />Представлението е мобилно – групата пътува и играе на място – в детските градини, във физкултурни салони или аули в училищата.<br /><br />продължителност 45 минути<br />адрес детска градина<br /> І – ІV клас<br /><br /><br />Режисьор Росица Миновска-Девежиева<br />Композитор Пламен Мирчев – Мирона<br />Художник Огнян Балканджиев<br /><br />Участват <br />Илия Деведжиев<br />Анелия Пейчева<br />Росица Миновска-Девежиева<br /><br /><br />за контакти<br />Илия Деведжиев <br />0889225319, <br />0894603005<br />kamila_id@abv.bgUnknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1316197682358220577.post-33709689334870751992010-02-18T22:42:00.001-08:002010-02-18T22:49:49.719-08:00солена приказка<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjonSEfbhUvJjU0osrv1is3Zdf9vtkKfAq8g5kifYg1vHUO1UXRdGGm0WtPi7mqJQlr9OHuuvQHNTcpiw285Nz-2GuFsOqJX9Z6ehK2aeEOux-koRnRoYphkTi6q88OqA2L0Isr_jRx36I/s1600-h/note-po1.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 320px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjonSEfbhUvJjU0osrv1is3Zdf9vtkKfAq8g5kifYg1vHUO1UXRdGGm0WtPi7mqJQlr9OHuuvQHNTcpiw285Nz-2GuFsOqJX9Z6ehK2aeEOux-koRnRoYphkTi6q88OqA2L0Isr_jRx36I/s320/note-po1.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5439841330545439890" /></a><br /><br /><br />В един кротък следобед с дъх на крокан две кресливи ноти изскочиха от носа на дремещия в креслото Татко, кривнаха край Масата и важно-влажно заключиха Солницата с ключ сол. После заминаха на солфеж и забравиха да се върнат.<br />Солницата обичаше да соли соло и за това не се надяваше на солидарност нито от Мелничката за Черен Пипер, нито от Захарницата, а за Оцетницата и Оливерницата да не говорим! Щом дойдеше време за вечеря, те спокойно щяха изпълнят задълженията си, без въобще да ги е грижа, че Солницата е заключена с ключ сол от някакви си палави ноти и не може да изръси нито зрънце сол.<br />- Трябва да уловя звук със същия тон и да се отключа! – трескаво си мислеше Солницата. – Или да хвана солариума!<br />Да, една слънчева баня можеше да направи ключалката на нотите толкова крехка, че две три тръсвания лесно да я счупят, но беше два без пет и Слънцето вече грееше в Другия Прозорец.<br />На всичкото отгоре Татко се събуди. Издуха носа си и затвори останалите сънливи ноти в салфетка на безгрижни оражеви цветя. И замина на работа. Трагедия! На Печката тихо вреше вечерята без прашинка сол. А за солта, ако искате да знаете, са се водили войни! Дори семейни! Всяка Майка знае, че една безсолна манджа може да й излезе солено!<br />- Солени Боже! – молеше се Солницата. – Изпрати ми една единствена нотичка!<br />Но в Кухнята цареше необичайна тишина. Солницата усети, че от притеснение ще се изпоти отвътре, но си стегна капачката – само вътрешна влага и липсваше сега – запушена Солница с влажна сол – представяте ли си!?<br />- Влезте ми в положението, изсвирете нота две! – молеше се безгласно Солницата, но Канарчето спеше, пъхнало глава под крилото си, Радиото мълчеше, все едно си е глътнало батериите, колите като никога минаваха под прозореца без нито веднъж да надуят клаксона, а всички аларми сякаш нарочно бяха изключени. Не звънваше ни телефон, ни gsm, никой не си подсвиркваше ... и нито нотичка не се вясваше наоколо, та да врътне обратно проклетия ключ сол! Само Часовникът на стената безучастно потракваше и придърпваше към Кухнята времето за вечеря.<br />Необичайната кухненска тишина бавно се превръщаше в обичайна и Солницата съвсем се отчая.<br />И точно тогава на Мама случайно й се припи чай, а не кафе! Тя влезе в кухнята и сложи Малкия Пеещ Чайник на най-малкия Котлон с червената точка.<br />- Ча-кай! Ча-кай! – отчетливо зачатка Часовникът и Солницата затаи дъх ... Но Мама сякаш не го чуваше! Тя вдигна капака на задрямалата Тенджера, взе Дървената Лъжица, гребна, духна, опита, намръщи се и взе заключената Солница.<br />Край! Срам и позор! Толкова години вярна служба без нито едно запушване и овлажняване на солта, а сега ...<br />Мама наведе Солницата над Тендежерата и тръсна ... Ах!<br />И в този миг от чучура на Малкия Пеещ Чайник се понесе весел чист тон, направи закачлив пирует над печката и небрежно врътна ключ сол в дупките на Солницата!<br />-Сол-сол-сол! – понесоха се над Тенджерата малките<br />бели кристали. Честта на Солницата беше спасена!<br />- Йе-йе-йе! – танцуваше тя в ръката на Мама и въпреки че беше с главата надолу, крещеше на всички в Кухнята – Хей, разбрахте ли? Музиката е солта на Живота!<br /><br /><br />http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=34929Unknownnoreply@blogger.com0