четвъртък, 15 април 2010 г.

безопасна приказка




……..в началото бе хаосът ……



Хаос, дечица, това е когато
всичко край вас е нагоре с краката.
Хаосът значи липса на ред,
когато не знаеш кое по напред…
Оставиш си нещо, пък после го няма!
Искаш комедия – дават ти драма...
Ей за това от самото начало
човекът пътувал за щяло нещяло.

Обаче преди самолета и влака
той се придвижвал на свойте два крака.
Като помислиш - направо чудесно!
Да пътуваш било лесно-по-лесно -
няма подкови, седла и самари,
няма билети, бензинови пари…
В най-първобитните няколко века
от човек до човека вървяла пътека.
Един бил проблемът в това време славно -
човекът се мъкнел от бавно по-бавно.
Пеш ако ходиш - сметката виж -
ако пътуваш от Трън за Париж
ще маршируваш цяла година
и пак ще си стигнал едва до половината.
За да не ходи пеша и самотно
човекът обяздил свойто първо животно.
Дали пръв е бил благородният кон
двугърба камила или някой слон,
за нас си остава пълен секрет.
По-важно било да препуска напред,
напред, все напред и напред, че защото
отзад се въртяло без спир колелото
и тръскали страшно, дивашки скрибуцали
колесници, каляски, дилижанси, каруци.

Пътеките вече недостатъчни били
затова до една две по две се строили
и се превърнали в коловози
та колелото по-меко да вози.
Някои дори се покрили с настилка -
каменна твърда работна престилка.

Тези транспортни артерии стройни
тогаз си живеели доста спокойно.

Най-много каляска със шест вихрогона
да изтопурка чевръсто по склона
или пък конник да секне искри и
зад завоя в галоп да се скрие …

Пътувал човекът със конската сила,
но тя не му стигала, малко му била
и нечия умна глава сътворила
негово величество автомобила.

Ох, тази машина разби на половина
не много дружната човешка дружина -
тук Пешеходците,
тука - Шофьорите.
Вече такива два бяха отборите.
Шофьорите, яхнали своите хали
ревяха изправени на педали:
- Варда!
Дай път, бе!
Не чу ли!?
Би-би-и-ит!
Ако не бегаш, ще бъдеш затрит!
Ама и другите вдигаха пара
и им се плезеха от тротоара:
- Тука на равното всеки го може!
А в планината, господа и госпожи!?
Шофьорите дружно даваха газ
и отговаряха в рима завчас
- Друс - тръс - хлопа - хлоп!
Планина ли? Заден ход!
Само ями, само буци,
и дерета, и гюрлюци!
В планината горе, бръм,
няма даже калдаръм.
- Ах, нима без калдаръм
няма Газ! и няма Бръм!?

Ей, толкоз ли тез Пешеходци не знаят
или пък знаят, ама си траят?

- За да могат колите напред да вървят
е нужен поне третостепен път!
Щом ги наметнем с асфалт и павета
даже сокаците стават шосета.
Шофьор да си, братче, е цяла наука!
- Цял ден на седалка – каква страшна скука!
- Да, но шофьорът на пътя е царят!
- Ний пък ще ходиме по тротоара.



Да, тротоарът е хубаво нещо,
но ако искаш да минеш отсреща -
на срещуположния тротоар,
през царството на Автомобилния цар?
Рейсове, бусове, лекотоварни,
тролеи, коли, линейки, пожарни
движат се плътно един подир друг
просто безспирно сякаш на пук
на тоз пешеходец, който рече
отсреща за кифла да пресече...

Един ден обаче от цирков фургон,
който за малко намали на наклона
скочи сред облак пясък и слама
нещо като магаре с пижама!
Фургонът замина, а то си отана
невъзмутимо като на поляна
сякаш не чуваше клаксони сто
как се оплакват и как на место
със писък изнервен забиват спирачки
колите от ужас да не го смачкат!

- Скръ-ъ-ъц!
Скръ-ъ-ъц!
Я по-полека!

Това тук да не е африканска пътека,
та зебра сред конските сили да тича!?
Ама на нищо това не прилича!
Нищо ли!? Хей, не спряхме залудо -
хора, това си е улично чудо -
зебра най-истинска – черно на бяло -
пресече ни пътя – знамение цяло!
Знак е, повярвайте, братя шофьори,
местенце по улици да се отвори -
та хората, дето не карат кола
пътя да преминават пеша ...

И всичко наоколо кротко затихна,
зебрата пък като че ли се усмихна,
мръдна с ушета, тропна с краче,
което на зебренски ще рече:

- Моля, момчета, момиче, альо,
когато тръгвальо да пресичальо
на шумното улица страшното дебри
спόмни за мен – безопасното зебри!
За да бъдеш здраво, цяльо
черно-бяльо, черно-бяльо
на асфалта потърси

гледа внимательно всички страни -
гледа наляво и гледа надясно
коли като няма - минавальо!
Ясно!?

И живата зебра гордо изпръхтя,
тракна с копитца и се не видя!
Но вижте - през улица, път, магистрала
сякаш своята кожа за нас е постлала....
Ето така си намери човекът
черно-бялата пешеходна пътека.
Пътя където ще преминаваме
с бели черти ей така означаваме,
та всички шофьори да разберат -
за хора на два крака тук има път.

И-и-и… всеки път взе пешеходна пътека,
и пак запътува спокойночовекът.
Пътищата и те запътуваха,
с уста си подсвиркваха, даже танцуваха
и всичко вървеше като по вода
до среща внезапна на пътища два:
- Ох! – рече единият, другият – Ах!
Един срещу други издишаха прах
и си заблъскаха автомобилите,
и си усукаха на жиците жилите,
взеха да си настъпват банкетите
докато си объркаха преките
и се забърка една бъркотия -
пътно-транспортна неразбория.

Да разреши междупътния спор
бе назначен полицай със мотор
и получавайки звание "Пътен"
той цъфна всред пътната битка със тътен.
- Кой тука дойде първи от вас?
И двата пътя ревнаха - Аз!
- А! Тука май някой плаче за бой!
Двамата се посочиха - Той!
Полицаят пътен се озадачи
и тутакси почна да ги брои:
- Мантинела, знаци, палка,
бариера, показалака,
синя лампа врът-поврът -
ТИ си значи Главен Път!
И за по-ясно - ето ти знак,
за да се знае, че си Път-юнак
за да се вижда, че си По-Главен
По-Първостепенен или По-Славен!
А на другия път, за да има единство
ето му знак "Край На Пътя С Предимство".
Ей му и знак означаващ "Внимание!",
а за да няма концерт по желание
и всички да знаят, че трябва да спрат -
знак "Стоп!" му давам на втория Път!

Вторият със завой си замина потресен,
а Главният път го изпрати със песен:
- Ето ми знака - гледайте тука
и си вземете веднага поука
аз винаги пръв съм, а вие сте втори -
друг Път не може със мене да спори!
Аз съм активен борец за реда
и съм с предимство пред всички в града!
От милион пътища колко са станали
Път Със Предимство Пред Всички Останали!?
Тъй тананикаше Главният Път
и наближи до един кръстопът,
където без оглед на главния знак
направо го блъсна един Път-близнак.
Веднага избухна кръстосана свада:
- Не виждаш ли знака, бе росна ливада!?
- Ако става въпрос, то и аз имам знак!
- А стига си лъгал, бе кьорсокак!
- Ето го!
- Я, той съвсем като моя!

И двата Пътя прекъснаха боя.
И дълго умуваха кой е по-главен -
който по-чист е или по-равен?
Или коли който повече носи?
Но бяха еднакви по всички въпроси!
Като загубен моряк без компас
ревнаха равните пътища с глас:
- О, коварен за нашия правилник час!
- Кой съдия ще ни бъде на нас?

И от сълзите им на тротоара
блесна трицветието на светофара!
Светофарът има цветни три очички
светлините сменя - гледайте ги всички!
Светне ли Червено - стой на тротоара!
"Стоп!" и "Забранено!" казва Светофарът.
Жълто е "Внимавай" - дръж се за ръчичка
той предупреждава - "Стой готов за всичко!".
На Зелено ти си! Тръгвай, заминавай!
На Зелено тичай! Бързо преминавай!

Стоп на Червено!
На Жълто помисли!
На Зелено преминавай!
На Зелено, запомни!
Хайде да повторите всички тук на глас
светлините трички заедно със нас
Стоп на Червено!
На Жълто помисли!
На Зелено преминавай!
На Зелено, запомни!

- Така вече може! - единият път рече.
А другият каза - Така може вече!
И на кръстопътя никой не се кара -
Тук за реда е на пост Светофарът.
А подир няколко дни триумфално,
за пешеходците най-специално
две нови секции светнаха на стража.
Всъщност това беше къща с два етажа
на едно малко човече, което
сновеше ту горе, ту долу. Ето
във горната стая си светва червено
и мигом застива мирно-смутено
на пешеходците пример да дава,
че да се мине не се разрешава.
След малко във долната стая то скача,
зелено си светва и почва да крачи -
за пешеходците туй означава
всеки по пътя си да продължава.

Ето сами виждате как е спокойно.
Ред цари тука и движение стройно.
Ала една вечер, точно в часа пик…
… Час пик е, детенце, когато так-тик -
на татко му свършва работното време
и тръгва след работа той да те вземе.
Но в туй време тръгва и всеки друг татко,
и майки, и баби, и лели … накратко
потоци коли като луднали рукват.
В това време всички на някъде хукват.
Виж автобусите, пълни до броните
как са разпънали свойте хармоники -
аха да се пръснат … но тежко въздишат
и тръгват. Димят и миришат
безкрайни колони автомобили.
Навярно цял ден са набирали сили
за този момент и със клаксонен вик
проправят си път.
Ей това е час пик!
Но даже при този висок пътен градус,
когато на пътя е истински хаос
( от него започнахме, помниш, нали,
че хаосът ражда всички бели )
и всичко прилича на страшен кошмар,
Реда отстоява господин Светофар!
И си представете какъв беше шокът,
когато в час пик изгасна там токът!
Тринадесет дами за миг колабираха
( припаднаха значи )! И се нервираха.
Всички да минат по-първи напираха.
Свиреха, светкаха, мощно форсираха…
И точно когато аха да почне цирка
писна като луда една малка свирка.
Сред бясното диво ламаринено стадо
върху капака на полицейска Лада
щръкна човече с бели ръкавели
и от свирката издуха страшни децибели!

- Я внимавай всички! - свирката не спира.
- Този хаос тука взе да ме нервира!
Има нужда хаосът да се дирижира
или ако щете - да се регулира!
Почва регулирането. Слушай моя глас!
Тук регулировчик ще се казвам аз.

И регулировчикът с палка във ръка
бързо демонстрира прости правила:
- Щом с лице те срещна - стой на място значи!
Чакай да преминат другите водачи.
Също ако с гръб съм - няма да помръдваш!
С рамо щом застана - време е да тръгваш!
Ха сега да видя какво сте разбрали.
Я готови всички! Всички на педали!
И засвири свирката като че за трима
и започна катаджията с песен пантомима:
- Не че тази техника не е много стока,
просто тъй понякога някой спира тока,
но нали с шофьорите ние сме другари -
по кръстовища им светим като светофари.
А сега внимание - вдигнал съм ръка
значи ще променяме посоката така
с рамо щом застанал съм - значи давам път -
хайде, хора, тръгвайте, на добър ви път!
Хайде, бе госпожо, давай малко газ!
Какво му се молиш - Зазът си е Заз!
Чакай с Мерцедеса - да няма щрак-щрак!
Бързо, пешеходците - тука не е парк!
С рамо щом застанал съм - значи давам път -
хайде, хора, тръгвайте, на добър ви път!

Ето всички тръгнаха като на парад
и Редът се върна на шумния площад.
После дойде токът и както преди
весело засвяткаха трите светлини:
Жълтото - внимавай! Зелено - премини!
На Червено спирай! На място замръзни!
Ред добър когато има - тръгва по вода.
Мирно е щом всички спазват общи правила.
Но дали по пътя всички мирно си вървят?
Или има и такива, дето пакостят?

Дали правят го нарочно или ей така
от разсеяност... или пък просто на игра?
Ако днес по тоз въпрос питате шофьорите
мисля, че беля голяма в миг ще си отворите.
Шофьорите имат особено мнение
относно подрастващото поколение.
Простичките думи ролер, скейт и кънки
опъват до скъсване нервите им тънки.
А пък ако искате да останат кротки
хич не споменавайте в разговора топки.
Защо точно топки ли? … Как да ви кажа …
Вий не сте ли ритали топки по паважа?
О, простете! … Ясно. Вие сте послушни.
Само в къщи .. в двора!? Ей, че сте хитруши!
Знаем - топките са обли и си нямат ръб -
вечно се търкалят, не подбират път.
Те на всяка улица от зори до мрак
на Реда и Парвилника вечно слагат крак.
Ето - кротко си минава някаква кола
и дори не подозира страшната беда.

Дебне топката обаче и от тротоара
като дива котка скача право върху фара!
И настава олелия! И пищят спирачки!
Пребледнели скачат всичките водачи
и на бързо пипват топката виновна.
Но дали е топката главният виновник?!
Всички знаят - тя сама не може да литне!
Трябва и едно краче дето да я ритне…
Мисля, същото краче, което
невнимателно след нея скача на шосето
и изправя на спирачки всичките шофьори.
И ако ги питате - ще ви отговорят -
спират не заради топката, а заради оня
дето без да се оглежда тича да я гони …
Не, че улицата забранена е строго за деца -
просто трябва да научите тези правила.
А че за шофьорите страшна сте беля
си личи от този знак - "Внимание деца!"

Нашата история нека спрем сега,
че май се натрупаха много правила,
които надуват детската глава...
Пък и чувам – има вън весела игра....


Завърши нашето сказание
завърши нашето предание
и веселото упражнение
за пешеходното движение.
Разбрахте, вярвам аз, самички
как някога започна всичко
от някаква си конска сила
до супер-свръх автомобила!
Навън - навън, на пътешествия
и нека няма произшествия
по улици и тротоари,
където мигат светофари.






Илия Деведжиев
1990

Няма коментари:

Публикуване на коментар