тъкстът има награда от конкурса за детски пиеси в Ямбол, не е поставян досега
Странична алея на увеселителен парк. Чува се панаирджийска гълчава, шетат отблясъци от светлини. На една пейка старец човърка стара латерна. Към него бавно, предпазливо, плахо и на пръсти, от сянка в сянка, се приближава нещо свито и готово всеки момент да драсне. Това е Хемулът Който Обича Тишината
СТАРЕЦЪТ Днес е по-смел от всякога. Надявам се, че няма да си отиде...
/ по-високо /
Обикновено най-малкото колелеце е най-капризно... Май е почти
готова... Но ако децата не ми бяха намерили отнякъде тази
стара пружина... Децата и старите самотни хора добре се
погаждат, не мислиш ли? Само някакси да можеше едните да са
малко по-тихи, а другите да си мърморят само насаме...Готово!
ХЕМУЛЪТ Извинете...може ли... аз... ъ-ъ-ъ, сигурно вие... но много бих
искал...
СТАРЕЦЪТ Хайде, приятелче, ти през цялото време беше наоколо като
верен помощник и търпелив слушател на скучните ми приказки.
Спечели си правото пръв да завъртиш ръчката.
Хемулът завърта ръчката, от латерната се разнася музика, която се влива в панаирния фон и го усилва, усилва... и увеселителният парк идва, идва - ето я Въртележкавата Къща и Лудото Влакче, и Къщата на Ужасиите, и кебапчетата, и захарните петлета... и тълпите от странни същества - гафси, мюмли, хомси троли и... хемули, разбира се! Нашият Хемул е като кръпка сред забавляващото се множество, с едната ръка върти латерната, а с другата перфорира билетчета .
ПАНАИРНА ПЕСЕН
Кой ли ще се откаже
във един тъжен ден даже
да отиде във парка,
гдето шарена, ярка,
пискаща въртележка
се върти като смешка,
гдето влакче полита
сред възторг и възхита
и стрелбището тряска,
фойерверк гдето бляска
и сиропи се леят,
и фонтаните пеят,
свирят луди тромбони,
кукли черпят с бонбони
и нали, въобще,
си прекарваш добре!?
ХЕМУЛИТЕ Как си, братовчеде!? Ха-ха-ха!
Щракаш ли, щракаш ли!? Хо-хо-хо!
Голям купон, нали братовчеде!? Ху-ху-ху!
Ти братовчеде, защо въртиш тая латерна само от ляво на дясно, ми завърти я малко от дясно наляво да не й се завие свят...
Хи-хи-хи! Ха-ха-ха!
Давай по живо, братовчеде, гледай да пробиеш всичките билетчета, че довечера да ти ги нанижем на герданче ... Майтап, бе...
ХО-ХО-ХО!
МЮМЛА Вижте го, вижте го колко е смешен оня хемул с латерната! Хе!
ГАФСА Ма не ме гледай така тъпо, моля ти се, че ми се разваля настроението, де-е...
ХОМСЧЕ У-а-а-а-а! Искам на въртележката-а-а-а...
ГАФСИЧКА Купи ми сладко на клечка! Купи ми сладко на клечка! Купи ми сладко на клечка...купимикупимикупими-и-и...
ПРОДАВАЧИ Семки-занимавки! Гимнастика на ушите, трамбовка на зъбите!
Памук! Захарен памук! Лапнеш нещо - глътнеш нищо!
Лимонада за наслада!
Хемулът безучастно върти шарманката и щрака с перфоратора. После се отнася нанякъде и забравя и за двете. Музиката бавно замира... Идва един от другите хемули.
ДР.ХЕМУЛ Ма каква е таз работа, бе братовчеде!? Ти май хич не се забавляваш, а!?
ХЕМУЛЪТ Не, аз...
ДР.ХЕМУЛ Бе, няма "не", няма "да", бе - работа сме ти дали като слънце - на,
по цял ден си сред общество, веселба - пък ти си се свил такъв един унил ...
Ха-ха-ха - има рима, видя ли!? Бе нали сме роднини - няма да те оставим сам да кукуваш като един таквоз я!? Завърти шарманката да видиш как ще се ободриш!
ХЕМУЛЪТ Но аз никога не съм сам! Толкова много са тез, дето искат да ме ободряват, че просто не успявам да остана сам. Знаеш ли, бих искал да...
ДР.ХЕМУЛ Тъй, тъй - никога сам - винаги зает с нещо! Да не искаш да те пенсионираме!?
ХЕМУЛЪТ Какво значи да ме пенсионирате?
ДР.ХЕМУЛ Да се пенсионираш - това значи най-спокойно да си правиш какво то си искаш, но когато си станал достатъчно стар.
ХЕМУЛЪТ Аз скоро ли ще остарея?
ДР.ХЕМУЛ Ти!? Остарял!? Дрън-дрън! Я се стягай! Всеки е на толкова години, на колкото се чувства.
ХЕМУЛЪТ Но аз се чувствам ужасно стар! Пенсионирайте ме!
ДР.ХЕМУЛ Ала-бала! Гледай - слънцето залязва - след малко ще си пуснем шарени ракети и оркестърът ще свири до зори!
Оркестърът запердашва весел марш или каквото там пердашат парковите оркестри. Гръмва гръм, но вместо да избухнат фойерверки - притъмнява, гръмва пак и завалява дъжд. Шарената веселба отплува нанякъде и около старата латерна остават само Хемулът и Старецът.
ХЕМУЛЪТ Ти пенсионер ли си?
СТАРЕЦЪТ Да.
ХЕМУЛЪТ Значи можеш да си правиш каквото си поискаш!?
СТАРЕЦЪТ Да. Преди работех в една канцелария, където се чуваше само скърцането на перата по хартията - десет часа на ден само скръц-скръц-скръц и ш-ш-ш-шт! А вечер в квартирата ходех на пръсти заради хазяите...
ХЕМУЛЪТ Обаче са те пенсионирали...
СТАРЕЦЪТ Да! И веднага се преместих в един фургон тук на панаира!Поправям машините, когато се счупят. Край на тишината, братче! Е, понякога... ама само понякога, ми става малко... хъм... приисква ми се мъничко тишина... ама съвсем мъничко - колкото едно махване на крило на прилеп - и тогава идвам тук. Ти трол ли си?
ХЕМУЛЪТ О, не! Аз съм хемул!
СТАРЕЦЪТ За троли, банши и таласъми знаех, че има, но...
ХЕМУЛЪТ О, не! Те са... а пък ние сме... Ние... имаме муминтроли в Муминската долина, филифйонки, гафси, мюмли, дрони, хомси и въобще...
СТАРЕЦЪТ Ясно.
ХЕМУЛЪТ Не, не е ясно. Облачно е и вали, вали - осем седмици вече. Всичко
се наводни. Увеселителният парк вече не работи и е тихо, тихо... само че аз не съм там на тишина, ами въртя латерната в къщата на роднините!
Хемулът завърта латерната. Весела мелодия. Хемулите зяпат през прозорците поразиите на наводнението и с оживление коментират. Кикот. Купон.
ХЕМУЛИТЕ Гледайте - там плува завесата от "Тайните На Арабия" - голям майтап!
Ох, ще умра от смях - петте прилепа от Къщата На Ужасиите са виснали като пашкули на стрехата на филифйонката, пък тя ги пъди с метлата! Ха-ха-ха!
Не е ли страхотно - танцовата площадка плува като сал из парка - Леле-мале!
Ехей, вижте бе - книжните рози от Дома На Чудесата танцуват из локвите като испанки, олле!
Голямо забавление е това наводнение - опа! Чухте ли това - има рима! Ха-ха-ха!
На това му викам аз веселба!
Купон, купо-о-он!
И пак Хемулът е като остров на унинието сред бурната веселба. Пак е спрял да върти ръчката на латерната и гледа в точка. Което привлича вниманието.
ХЕМУЛИТЕ Ма братовчеде, ти какво се вкисна пак?!
Гледай бе, гледай дърветата как са накичени с мокри знаменца и спукани балони - направо празник на парцалите! Ха-ха-ха!
Чакайте бе! Може би му е тъжно за увеселителния парк!?
Глупости! Виж сега - когато водата замръзне ще открием пързалка и ти пак ще дупчиш билети.
Да бе, че кой друг ще дупчи билетите - ти ами!
Можем даже да наредим камбанки наоколо и ти да ги дрънкаш със свободната ръка!
Ами да!
ХЕМУЛЪТ Да ама не! Не, не, НЕ! НЕ ИСКАМ!
ХЕМУЛИТЕ А стига бе!
ХЕМУЛЪТ Искам да ме пенсионирате. Искам да съм някъде съвсем сам,някъде, където има тишина... и да си правя каквото поискам!
ХЕМУЛИТЕ Уау!
Не може да бъде!
Ама ти сериозно ли...
ХЕМУЛЪТ Съвсем сериозно.
ХЕМУЛИТЕ Чакай малко ... Ние си мислехме, че се забавляваш със страшна сила...
Да бе, ни си мислехме, че се забавляваш като един таквоз...
И що не ни каза по-рано?
ХЕМУЛЪТ Нямах смелост...
ДР.ХЕМУЛ И откога така? Дето не си искал, де ...
ХЕМУЛЪТ От самото начало.
ХЕМУЛИТЕ Ха-ха-а! О-хо-хо! Оле-оле-ле!
Чухте ли го бе? Той през цялото време правил това, което не обича! И си мълчал!
Голям майтап!
Не желае, пък си трае - я - ако няма рима, удари ма! Хо-о-хо-хо!
Чакайте, чакайте...тихо малко! Всъщност на теб КАКВО ТИ СЕ ПРАВИ?
ХЕМУЛЪТ Искам... аз...то е...
ХЕМУЛИТЕ Давай, давай!
Хайде, кажи де!
Какво ти се прави?
ХЕМУЛЪТ Аз... Искам да построя една къща за ... кукли. Най-хубавата къща за
кукли в света... с много етажи, с много-много стаи и всичките до една - празни и... тихи.
Как да си представи човек взрив от смях в къщата на и без това гръмогласни хемули...
И ако на думичката "кукли" хемулите са се облещили, но все пак са се сдържали, то на финала те просто изригват като... като едно таквоз значи изригват.
ХЕМУЛИТЕ Уа-а-а-ха-ха-ха-а-а!
Дръжте ме, ще падна!
Къща за кукли - ще се побъркам!
Оле-ле! Тоя ще ме скъса! Оле-оле-оле-леле-е-е-е! А-а-а-а...не!
Къща за кукли ли каза! А!?
Той каза къща за кукли! Ку-ку! О-хо-хо-хо-оооо!
Къща за кукли без тухли - има рима, нали, а!? Ху-ху-ухуууу!
Шшт! Тихо, че куклите спят в празните стаи...Майчице-е-е-е-е...
Ох, не мога...сълзи ми потекоха... къщичка... за куклички..и-и-и...
Устата ми се разчекна... ей на - като жаба съм...
Добре, добре, добре...край! Ти-и-ихо! Значи, братовчеде, искаш да те пенсионираме, за да си играеш на кукли, така ли?
ХЕМУЛЪТ Не... да ... аз...
ХЕМУЛИТЕ Миличък, ние не знаехме... нали така!?
Да бе! Обаче от днес ще правиш само каквото ти харесва.
Вземи ключа от старата градина на баба - сега там е тихо като в миша дупка.
Можеш да си играеш на каквото си поискаш.
Весело прекарване. Ама кой да се сети...ха!
Къща за кукли, а?... Не, не мога...ха-ха-ха...
Старецът и Хемулът пак са сами. Но този път пред врата на Градината На Баба.
СТАРЕЦЪТ Ужасно опасно е споделиш най-тайните си мечти, преди да им е дошло времето.
ХЕМУЛЪТ Те са си такива...Аз... не им се сърдя. Но и къща за кукли не искам вече.
СТАРЕЦЪТ Аха. Сигурно ужасно биха се натъжили, ако можеха да разберат, че са те засегнали... че са разрушили нещо, на което ти много държиш
ХЕМУЛЪТ Така си е. Освен това, в края на краищата, те ми дадоха възможност да си правя каквото ми харесва. Аз вече съм пенсиониран! Ще правя само това, което искам и толкоз.
СТАРЕЦЪТ Човек трябва винаги да може да прави това, което иска, стига да не пречи на другите.
ХЕМУЛЪТ Затова искам да съм сам. На никого да не преча... и на мен да не ми пречат.
СТАРЕЦЪТ Другото е по-трудно.
ХЕМУЛЪТ Кое - другото?
СТАРЕЦЪТ Ами да живеем заедно, без да си пречим един на друг.
ХЕМУЛЪТ А-а.. да... може... Виждаш ли, нямам търпение да вляза в МОЯТА градина... Опасявам се, че точно сега не мога да те поканя...
СТАРЕЦЪТ Няма нищо. Ето - вземи латерната - подарявам ти я.
ХЕМУЛЪТ О, не! Благодаря, но тя вдига шум! Довиждане.
ТИХА ПЕСЕН
Тишина, тишина, тишина.
Само меки листа
се ветреят памучно
и прилягат беззвучно
на внимателната трева.
Тишина, тишина, тишина.
Няма шум, няма смях.
Как уютно е, ах,
под червената шипка
до една маргаритка
да полегнеш без страх.
Няма шум, няма смях.
Тишина, тишина, тишина.
Тук сред ласкавата мъгла
кротко малко поточе
приглушено клокочи
и допълва с това
съвършената тишина.
ХЕМУЛЪТ Ах, колко много обичам роднините си. Сега дори няма нужда да мисля повече за тях.
Ах, колко е хубава моята градина, колко е голяма - даже мога да се загубя в нея - но какво от това!? Нали през цялото време съм си вкъщи! И съм сам. И е тихо и спокойно...
Този монолог на Хемула е разпръснат между дънерите, под храстите, по полянките, прекъсван от сладко похапване на плодове, отъркалян в тревата и омотан сред диви цветя... Но след последната дума на това блажено откровение звънва камбанката на входната врата! Хемулът подскача от изненада и тайничко се промъква натам. Пред заключената врата стои едно унило хомсче.
ХЕМУЛЪТ Махай се! Това е частна собственост! Отивай си! Тук вече живея само аз!
ХОМСЧЕТО Знам. Хемулите ме изпратиха да ти донеса храна.
ХЕМУЛЪТ А-а.. о!.. Хъм... Да, да, много мило. Остави я там... Е, хайде, довиждане... А-а..хм... ти... вие там как сте?
ХОМСЧЕТО Зле.
ХЕМУЛЪТ А!?
ХОМСЧЕТО Всички ние сме много зле. Ние, малките...Нямаме си вече увеселителен парк. И ни е много мъчно.
ХЕМУЛЪТ Аха... Да, да...ами жалко.
ХОМСЧЕТО Сигурно и на тебе ти е много мъчно, а? Сам самичък тука...
ХЕМУЛЪТ Ами...
ХОМСЧЕТО Сигурно ти е тежко, дето вече няма да дупчиш билети...
ХЕМУЛЪТ Е, не...
ХОМСЧЕТО Когато дойдеше някой от нас - мъничък и дрипав - ти щракаше във въздуха и ни пускаше по два-три пъти с един и същ билет.
ХЕМУЛЪТ Ами то е било, защото недовиждам. Хайде, няма ли вече да си вървиш вкъщи?
ХОМСЧЕТО Чичко, пък ние си имаме една тайна!
ХЕМУЛЪТ Така ли!?...Е, хайде, аз бързам...
ХОМСЧЕТО Ние спасихме почти всичко! Сега е в бараката на филифйонката. Направо се изпотрепахме да спасяваме. Нощем се измъквахме тайно от къщи и вадехме нещата от водата, сваляхме ги от дърветата и се опитвахме да ги поправим, за да станат пак хубави.
ХЕМУЛЪТ За какво говориш!?
ХОМСЧЕТО За нещата от увеселителния парк, разбира се! Всичко, което можахме да намерим, всички останали парчета! Страхотно, нали!? Може би хемулите ще успеят да сглобят парчетата и тогава пак ще можеш да въртиш латерната и да дупчиш билети
ХЕМУЛЪТ Ох!
ХОМСЧЕТО Много ли се изненада, а!? Тичам да питам хемулите!
ХЕМУЛЪТ Не, не, не и не! Спри! Аз съм пенсиониран! Край! Чакай...Ох, отиде. Ама не! Казана дума - хвърлен камък. Въобще да не си и помислят! Оставам си тук и това е. Да, да! Врата е заключена, ето сега ще отида да си направя колиба от листа в най-далечния ъгъл...Ох, той се връща!... Е!?
ХОМСЧЕТО Не искат. Щели да правят пързалка...Че то повечето от долината спят зимен сън...пък и на нас малките кой ще ни подари кънки...
ХЕМУЛЪТ Чудесно...ъ-ъ-ъ... Да, колко жалко... Бедните деца..ай-ай.. Е, благодаря, че ми донесе храна и довиждане! Тра-ла-ла...
И тананикайки под нос Хемулът задълбава в избуялата градина за да избере място за колибата
Колибостроенето е работа твърде приятна - мъкнеш пръти, листа и мъх, режеш връзки от дива лоза... стига да не звъни камбанката на входа... Я, станало време за вечеря. Кошничката е пред вратата - та-ра-тата ... наоколо, слава Богу, няма досадни хомсчета... Каква е тази бележка?
ХЕМУЛЪТ ( чете ) ... "Скъпи увеселителни чичко. Подаряваме ти всичко, защото си добричък и може би ще ни позволиш да идваме да си играем с теб, защото те обичаме..."
Ама за какво става дума!? О, не! Не-е-е-е...
И Хемулът побягва навътре в градината от вида на цял един увеселителен парк в насипно състояние, струпан пред портата му. Бързо - при спасителната колиба!... Но когато ръцете са на едно място, а умът на съвсем друго... Колибата се срутва върху главата му.
ХЕМУЛЪТ Не и толкоз! Няма пък! НЕ ИСКАМ. НЕ!...Тъкмо се научих да казвам не. Не! Не, не! Аз съм пенсиониран. Ще правя каквото си искам и нищо друго. Само каквото си искам и нищо друго! Без да преча на другите... Горките деца... Ама такъв е животът... А аз - само
каквото си искам...
И Хемулът сумтейки и мърморейки отваря портата и започва да внася вехториите в своята крепост на тишината и спокойствието. На оградата цъфват дребосъци, хлапета и малчугани от всички разновидности.
ДРЕБНИТЕ Той какво прави сега?
Ш-ш-ш-шт! Той не иска да говори.
Подрежда парчетата май...
Тихо, бе малката!
ХЕМУЛЪТ Къща за кукли, а!? Ха-ха!...Отшелническа колиба - друг път! Ох. Исках тишина и спокойствие, а какво излезе....Какво излезе?.. Една камара боклуци и джин-джан, и врява, и писъци - както е било през целия ми живот...( вика )
Не искам да се занимавам с това! Нищо няма да излезе! ... Ето - всичко е само трески и
старо желязо.
ДРЕБНИТЕ Кончетата са здрави...
Лебедите могат да се...
ХЕМУЛЪТ Не! Няма да идвате тука да ми помагате!
И Хемулът се разработва като... като... като един таквоз значи се разработва! Дребните на оградата охкат и цъкат съчувствено.
ХЕМУЛЪТ Хич не ме зяпайте, ами бягайте при хемулите и им кажете, че утре не искам никакво ядене! Да ми изпратят инструменти... и гвоздеи, и въжета, и... дим да ви няма!
И докато се обърне Хемулът - ей ги роднините хемули - мъкнат всичко нужно и ненужно.
ХЕМУЛИТЕ Ехо-о!
Братовчеде, как е, как е!?
Абе знаехме си ние, ама хайде, викаме, от нас да мине...Ха-ха!
Хвана те съклета, нали! Охо-о!
Гледай, всичките партакеши примъкнал нашия!
Пък какви ги разправяше - къща за кукли - акъла ни взе. Тц-тц...
Скучно ти е сам май, а!? Аха-ха! Тъй си е!
Домъчняло му е за неговия увеселителен парк, бедничкият! Ех-ех!
Сам-самичък тука - пълна скука! Ей т'ва е - ако няма рима - удари ма! Юху-у-у!
ХЕМУЛЪТ Да... не... аз...Ами благодаря...
ХЕМУЛИТЕ Е, хайде холан! А!
Какво бе, щом душичката ти го иска - давай!
Тъй-тъй!
Давай, ако трябва нещо да помагаме!
ХЕМУЛЪТ Не, не, не! Няма нужда! Благодаря!...Довиждане... Хайде, вече довиждане...
Ей, ей...чакайте! Вземете си латерната! Не ми трябва!... О,не! Вътре няма да влезе нищо, което вдига шум! Хей!
Обаче шумната роднинска тълпа вече е далеч, а върху купчината кротко се кипри латерната. Хемулът я обикаля... и лекичко завърта дръжката!
Латерната прозвучава тихичко...
САМОТНА ПЕСЕН
Какво искаш? Какво можеш?
За какво ли се тревожиш?
Сам, от всички надалече
ще ли издържиш, човече?
Без поне един приятел
все едно какво си патил
и какво си победил,
проумял или открил.
За една усмивка само
и ръка на твойто рамо
струва си да нарушиш
самотата си. И виж -
дадена на други радост
носи и на тебе сладост.
Виж - без твойта самота
стана по-добър света.
И така - ето го специалния увеселителен парк на Хемула - увеселителен парк "Тишина". До латерната стои Старецът.
СТАРЕЦЪТ Здравей, как си, приятел!? Донесох ти някои неща.
ХЕМУЛЪТ Здравейте... аз бях малко... зает.
СТАРЕЦЪТ Виждам. Не издържа, а?
ХЕМУЛЪТ Кой, аз!? Не, не... Аз заради дечурлигите.
СТАРЕЦЪТ Е, да де - заради другите. Пък тишината - наистина, когато се пенсионираш.
ХЕМУЛЪТ О, не! Виж - това не е увеселителен парк, а Парк На Тишината. Няма да има никакъв шум. Ела да видиш.
СТАРЕЦЪТ Това не е ли стрелбище?
ХЕМУЛЪТ Да, ама със стрели. Това са Тунелите За Мълчаливо Провиране, а на пързалката могат да се пързалят само с бонбони в устата, за да не викат...Ох, ето ги - идват!
СТАРЕЦЪТ Вземи - донесъл съм специално за откриването свещи, гирлянди и сироп.
ХЕМУЛЪТ Благодаря. Сигурно ще се зарадват... Ех ...
СТАРЕЦЪТ Какво има!?
ХЕМУЛЪТ Ами...малко ми е тъжно.
СТАРЕЦЪТ За самотата и спокойствието ли?
ХЕМУЛЪТ Не. Че всичко е готово... хем ми е хубаво, хем...
ХОМСЧЕТО Ето - измихме се и дойдохме!
ХЕМУЛЪТ Ами влизайте... Но помнете какво се разбрахме - тихо. ТИХО! Нашата тайна - Паркът На Тишината.
ДРЕБНИТЕ ( шепнат ) Да! Ни гък! По терлички. Мълчешката. Давай!
ХОМСЧЕТО Чичко, наистина ли не ти е мъчно,че тук няма да дупчиш билети?
ХЕМУЛЪТ Наистина. Аз така или иначе щях само да щракам във въздуха.
И хлапетата тихомълком се юрват в градината, превърната в странен увеселителен парк. И той бляска, върти се, диша сред пълна тишина. Старецът и Хемулът се ослушват пред вратата.
ХЕМУЛЪТ Дали се забавляват добре!?
СТАРЕЦЪТ Не се притеснявай.
ХЕМУЛЪТ Ама нищо не се чува...
СТАРЕЦЪТ Ти им даде парка, който искаха. Те, от своя страна, ти дават тишината, която искаш.
ХЕМУЛЪТ Аха...
Двамата надничат. Какво виждат? Мълчаливо забавление на хомсчета, мюмли, гафсички и т.н. Как го правят ли? Ами... както си го представяте. Само да е тихо. И атрактивно, като за финал.
ХЕМУЛЪТ Утре... утре ще им кажа, че бива да се смеят понякога и да си пеят тихичко, ако им се прииска. Но нищо повече. Абсолютно нищо повече!
СТАРЕЦЪТ Ами латерната!?
ХЕМУЛЪТ В никакъв случай! Тя вдига такава панаирджийска олелия!
СТАРЕЦЪТ Е, аз ще ти я оставя тук... ако някога решиш...
ХЕМУЛЪТ Никога!
СТАРЕЦЪТ Аз я направих да свири само тихи и нежни мелодии.
ХЕМУЛЪТ Не, благодаря! В градината - не!... Но някъде по-далеч...до оградата... и само ако наистина свири тихичко...и само през деня.
И той унесено врътва ръчката... и се разнася най-нежната мелодия от латерна, най-тихата и най-нежната ...
к р а й
Няма коментари:
Публикуване на коментар