неделя, 10 декември 2017 г.

малката елхичка

Приказка, създадена по проекта МАРГАРИТКА – ПРИКАЗКИ БЕЗ КРАЙ на 22 ноември с дечицата и родителите в детското отделение на Клиника по Педиатрия, Пловдив .................................................... В една далечна гора живеела една прекрасна малка елхичка. С първия сняг тя получила писмо от Дядо Коледа, в което той я определил за Първата Коледна Елха. Трябвало да се накичи с най-красивите едновремешни играчки и първа да се яви пред децата за празника. Това било нещо прекрасно, нещо за което мечтаела всяка малка елхичка, но точно тя, избраната, не се зарадвала. Защото красивите стари играчки били стъклени, а никой не знаел, че тя има алергия към стъклото. Достатъчно било до клончетата ѝ да се докосне и най-малкото стъклено кристалче и тя започвала да киха. От това прекрасните сребърно-зелени иглици започвали да се ронят, а кой би се зарадвал на една проскубана елха? Малката Елхичка дълго криела своята тайна, но един ден нейната баба Мура решила да я нагизди с най-скъпоценните си старинни стъклени украшения. Още с първото докосване на семейните съкровища Елхичката се разкихала и свежите ѝ иглици се посипали по пода. Баба Мура веднага записала час в горската елхова клиника и на другия ден двете иглолистни дървета – старото и младото - се отправили на път. Но старата гора била населена с най-различни същества – някои от тях ги обичали, други само мислели как да им навредят. Точно по средата на пътя към клиниката, двете дървета били пресрещнати от най-злия си враг – Боромор. На очите си той имал тенекиени очила, за да не вижда красотата на дърветата. Едната му ръка била остра брадва, а другата – ужасна горелка, която можела да изпепели дори най-големия бор само с един дъх. Боромор усетил приближаването им само по мириса на смола, замахнал с ръката-брадва и посякъл едно огромно дърво. Дебелото му стебло затворило пътя, а в добавка чудовището пуснало в действие и другата си ръка, та подпалило клоните му. Малката елхичка и баба Мура ужасени се дръпнали назад и се зачудили как да достигнат до горската елхова клиника. В този напрегнат момент от таен подземен проход се показало едно от джуджетата на дядо Коледа и им разкрило тайната на Боромор – той не можел да помръдне от мястото си - преди години бил прикован там от Горската Фея, за да не може да унищожи всички борове в гората. Баба Мура се замислила и си припомнила всички тайни пътечки, по които като деца се промъквали към света на хората, за да надничат там и преди Коледа. Повела малката елхичка по една от тях, стигнали благополучно до клиниката и там добрият доктор Боромир написал специална рецепта – малката елхичка трябвало да бъде украсена с играчки, които не са от стъкло. По тайните пътечки баба Мура върнала внучката си вкъщи, отворила старите ракли и извадила коледната украса. Бързо отделила всички стъклени играчи и оставила само чудни коледни украшения от вълна, дърво, пуканки, конци, перца, сухи цветя и орехови черупки. И започнало Голямото Коледно Украсяване. Най-добрата им семейна приятелка била една чудна звезда, която всяка Коледа грейвала на върха на елхата. Но никой не подозирал, че тя всъщност ужасно завиждала на иглолистното семейство задето те цяла година се радвали на летните слънчеви ласки, есенната песен на вятъра, зимната феерия на снежинките и пролетния танц на клоните, докато тя имала само десетина празнични дни, след което за цяла година потъвала в тъмата на кутията за коледни играчки. Тази звезда тайничко скътала в кухината си едно дребно стъклено мънисто и когато баба Мура я взела с треперещи от вълнение клончета и я поставила на върха на нашата малка Елхичка, алергията я нападнала свирепо, тя потръпнала и кихнала толкова силно, че игличките ѝ се стреснали, вместо да паднат, се вопчили по силно в клончетата, а коварната звезда и скритото в нея стъклено манисто отхвръкнали и се разбили в един камък на малки късчета. Домашната метла веднага се разшетала, насмела ги върху старата лопатка и тя ги изхвърлила навън, където вече се чувала веселата глъчка на децата. В този момент нещо в комина изтрополило, вдигнал се облак пепел и... ето ти го дядо Коледа! - Каква прекрасна елха! – извикали децата. - Така е! – усмихнал се дядо Коледа – Хо-хо-хо!

Няма коментари:

Публикуване на коментар