Забравената четка

Веднъж един турист, който прекарал нощта в палатка край гората, се спуснал до потока да си измие зъбите и се захласнал по красивия изгрев, ех... защото:

небето се пропукало, прободено от масленозелените триони на боровете,

изпод копринената му завивка се подала първо портокаловата петичка на слънцето,

после розови пръстенца повдигнали дантелката на полуздрача,

в пролуката надникнало едно златно слънчево оченце,

после над поръбената с росни бисери гора се сипнала широка слъчева усмивка и извикала на утрото

-         Ойларипииии...

... та както казахме – туристът се захласнал, омаял се...  и забравил четката си за зъби на един объл камък край потока.

И тананикайки сгънал палатката, метнал раницата на гръб и хукнал да търси нови красви места. А четката за зъби така си и останала на облия камък край поточето.

От водата се подала Любопитна рибка:

-         Хей, ти какво си?

-         Четка за зъби – отговорила Четката за зъби. – А от няколко минути – Ничия четка за зъби.

-         О, наистина ли? – зяпнала Рибката – А искаш ли да станеш моя!

-         Ако имаш зъби – защо не?

-         О, аз... май нямам. Да не съм щука?

-         Ако щуката има, можеш да ме подариш на нея.

-         На щуката от Долния вир? Шегуваш ли се? – ужасила се Рибката – за нищо в потока не бих се приближила до нея! Ха, сама си я търси! – рибката плеснала с опашка и се гмурнала, та се не видела.

Тогава до Четката изпълзяла една Стоножка:

-         Яааа, четка! Хей, не искаш ли чистиш обувките ми? Аз имам 50 чифта обувки, а си нямам четка да ги лъска.

-         Ха, да чистя обувки? За нищо в банята! – сопнала се Четката – Аз съм четка за зъби!

-         Няма какво да ми се зъбиш! – сопнала се и Стоножката, но точно в този момент на облия камък кацнало едно Птиче и безцеремонно я клъвнало. Четата за зъби се сепнала, но все пак попитала:

-         Закуси ли? Значи е време да си измиеш зъбите!

Птичето килнало главица и я стрелнало заядливо с лъскаво черно оче. После най-неочаквано я клъвнало, но косъмчетата на Четката го погъделичкали под човката и то сърдито хвръкнало нанякъде.

-         Глупаво хвъркато! – казал един Охлюв, който се спускал тържествено по листа на близкия репей – Клъв и хврък, а после –цвък. А аз, уважаема, съм сериозен биднесмен. Разправят че само се лигавя, но аз всъщност поставям пързалки за калинките. Понякога обаче се увличам и разхищавам доста материал. Ти би могла да събираш излишната слуз за рециклиране. Ще бъдем супер успешни съдружници.

-         Благодаря за предложението, но аз съм... ммм... специалист в друга област – миене на зъби. Имам договор с Пастата. – отговорила Четката.

-         Жалко, жалко... – свил антенки Охлювът – Е, какво пък, весело прекарване в Гората. Само имай предвид, уважаема – тук повечето притежатели на зъби не са много приятна компания.

И Охлювът се заел да изчислява сложен вираж, с който да избегне една твърде изпъкнала жила на репеевия лист. А над Четката за зъби паднала нечия сянка.

-         Ау, каква изненада! Ама точно това ми трябваше! – над Четката се надвесила лисича муцунка – Чудна четчица за разресване на връхчета на лисичи опашки и четкане на бели лапички – това си ти, нали миличка? О, трябва да си моя!

-         Да, аз съм четка, но служа за друго. Ако искате да си миете зъбите, с удоволствие ще стана Ваша.

-         – От какво да си мия зъбите, скъпа? – зачудила се Лисицата.

-        – О това, което ядете. Вие с какво се храните?

-         – С месо, душичко.

-         Ето, значи с мен ще си чистите зъбите от месото, което е останало по тях.

-         Шегуваш ли се, миличка? – изкискала се Лисицата – Месото по зъбите се чисти най-добре със следващото месо!

-         Точно така, рижа ми приятелко! – изръмжал от близките сенките Вълкът – Искаш ли да обсъдим тази терапия в храсталака?

Лисицата изпищяла и хукнала, Вълкът заръмжал и затракал със съби:

-         Давам ти преднина, защото са ти къси крачката! Едно... две... трииии! Лисицата хваниииии! Аууууууу...

И гората запращяла от тяхната гоненица, а виковете им се заудряли в околните хълмове в страшно ехо. Тогава една кафява купчина в коренищата голямо сухо дърво се раздвижила и започнала да расте, все едно някой я надува, от нея се посипали сухи листа и накрая тя се превърнала в... Мечка.

-         Каква е тази олелия? Една кротка и почтена Мечка не може да си доспи зимния сън от кресливи досадници!... А ти какво си?

-         Четка за зъби. – малко стреснато отговорила Четката за зъби.

-         За зъби? – озъбила се Мечката – и какво им правиш на зъбите? Четкаш ги?

-         Д-да... хората си изплакват устата с вода, после слагат на космите ми Паста за зъби, лапват ме и започват да търкат зъбите си нагоре-надолу – първо от външната страна, после от вътрешната.

-         Защо? – зяпнала Мечката.

-         Защото след ядене между зъбите остават мънички парченца храна. Докато спиш, те започват да се развалят точно както се разваля храната, ако не я поставим в хладилника. И тогава се появяват лошите микроби. И зъбите ти се разболяват, а в устата ти се появява неприятен дъх.

-         Така ли? – попитала плахо Мечката и закрила муцуната си с лапа – Олеле, аз както спя по няколко месеца, някой път ще се събудя без зъби... Искаш ли... да станеш моя Четка?

-         Ако наистина искаш да имаш чисти зъби – с удоволствие. Ще бъда първата Мечешка четка зъби!

-         А аз – първата Мечка, която си мие зъбите. – казала Мечката и внимателно вдигнала Четка от облия камък, но изведнъж се сетила

-         Ей, ами Паста за зъби?

-         О, ако помолиш правилно някой турист, не вярвам да ти откаже. – усмихнала се четката.

И Мечката и Четката за зъби поели по една горска пътечка, която със сигурност не водела към зъболекарски кабинет.

по идея на дечицата от детското отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив (7.12.2018) по време на коледната кампания на МАРГАРИТКА и ПРИКАЗКИ БЕЗ КРАЙ

преразказа Илия Деведжиев