събота, 10 март 2018 г.

бялата мечка и пеперудата (ММ)

Приказка, създадена на 25 април 2012 с децата от училище АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ, пресъздадена с Оги Балканджиев и децата от Ателие ММ в МОЛ Русе на 10 март 2018. , , Веднъж на северния полюс попаднала една пеперуда. Циклон ли я завлякъл там, зъл магьосник ли я телепортирал – не се знае. Знаем само, че: над прозрачни диамантни ледове и равнини смразени с векове, над щърбави като триони диви зъбери с наточени като ками пиратски ръбове, където в сивата камбана на небето единствен северният вятър шета, където на пръсти (дори без кутрето) броят се вяло избелели цветовете, се случило неслучвало се чудо – във полет шарен затрептяла пеперуда! Но вместо в миг да се превърне в леден пашкул, пеперудата полетяла над смразената бяла пустиня, като безгрижно махала с обагрените си с разноцветни точки крилца. И дали от свирепия студ или от проклетия, точките й започнали да се отлепят и да се реят с поривите на северния вятър като оцветени снежинки. Момент, снежинки ли? О не, ярките пеперудени точки съвсем не били безопасни за полярния пейзаж като снежинки! Където попаднели – ледът започвал да се топи. Навсякъде, където преминела пеперудата, задимявали малки ледени кратери, които постепенно се разширявали, допирали се един до друг и превръщали цели айсберги в парчета швейцарско сирене. Един бял мечок, който цял ден преследвал тюлени под дебелите ледове на северното море, изскочил през една от тези пеперудени дупки, точно когато си мислел, че въздухът няма да му стигне. Като си поел дъх, се огледал наоколо и ахнал - навсякъде виждал големи езера от разтопени ледове. Заплувал към къщи, но съвсем се изтощил – с труд намирал по някое парче лед, на което да си почине. Едвам стигнал до двореца на Ледената Кралица. А там два тюлена ловко улавяли върху носовете си шарените пеперудени точки и пазели двореца от разтопяване, без да знаят откъде се е появило това бедствие. Ах каква беда на точки гадни полюса ни бял нападна! Като циркови артисти пазим бели, хладни, чисти на двореца бреговете. Но кажете ни, кажете, докога да продължаваме? Взехме да се изморяваме! Белият мечок се втурнал в двореца и се поклонил на Ледената кралица: - Ваше превъзходителство, какво става? Цял живот съм ви пазил от какви ли не беди, но сега не знам кого да захапят зъбите ми, кого да разкъсат ноктите ми! - Мили мой мечо, Магьосникът със снежната брада разбра откъде идва бедата. Пеперудата, чиито точки топят ледовете ни, е въздушна магия, създадена за да погуби Северната земя. Могат да я спрат само останалите два елемента – лед и огън. Трябва да се допре Вледененият Камък на полюса до Огнения Камък на топлите страни. - Кралице моя, Вледененият Камък на полюса е на дъното на Ледовития океан, дори аз не мога да стигна до там и да се върна жив. А за Огнения Камък на топлите страни за първи път чувам. В този момент лавина разтопени ледени късове от покрива на двореца се изсипала върху мечока и го понесла към дълбините на Ледовития океан. На дъното му той видяла да блести Вледененият камък на полюса. Грабнал го и докато се чудел как ще изплува обратно, околните скали се раздвижили, подели го, от заоблените им гърбове бликнали струи спасителен въздух и докато се усети, мечокът изплувал на повърхността. Скалите се оказали два прастари кита – пазители на Вледенения камък. Те запели Великата песен на китовете и от всички страни към тях заплували кашалоти, сини китове, бели китове, косатки, нарвали и белуги. Белият мечок се почувствал като пинчер на събор на санбернари. Към тях се приближил един огромен кит, целият обрасъл с раковини и водорасли, под които прозирали безброй белези. Той издухал в ледения въздух такъв гейзер, че над тях се образувал чадър, който ги пазил от падащите пеперудени точки, докато той говорел: - Към Екватора с градус висок плувай смело, ти славен мечок! Мисия имаш страшна, опасна. Чака те битка със напаст ужасна, но ти си надеждата наша последна -иначе край със страната ни ледна! И всички китове издухали грандиозни фонтани. Те издигнали Белия мечок високо над пеперудата, която продължавала да ръси полюса със своите размразяващи точки. Пренесли го заедно с Вледенения камък чак до Нюфаундленд, където течението Гълфстрийм започва своя път на юг. Белият мечок се понесъл с мощните му струи към топлите страни да търси Огнения Камък. Дълго плувал, водите ставали все по-топли, из тях щъкали морски създания, каквито той никога не бил виждал, но определено ставали за похапване, та не умрял от глад. Най-после наближил Екватора. Разбира се, във водата нямало червена панделка, която да показва къде минава той, но всички морски създания много добре знаят кога преминават през невидимите линии на земята, наречени Полярна окръжност, Гринуички меридиан или Екватор. Тъкмо започнал Белият мечок да се чуди как ли ще разбере къде да търси Огнения камък и някой се нахвърлил върху него. Ах, какво страшилище бил неочакваният нападател - лапите му били от топки лава, главата му била огнедишащ сешоар, а опашката му – шнурът на сешоара. Това било Ужасното Топлолюбиво Чудовище! - Я, каква е таз къделя от изпрана бяла вълна? Като торта от “Неделя” ей сега ще я погълна. Нищо, че вместо черешка носи нещо ледно, тежко! И Ужасното Топлолюбиво Чудовище посегнало с огнените си лапи към Вледенения камък. Мечокът се замятал, като че ли играе ръгби и успял да го опази, но тогава Чудовището започнало да нагрява и без това топлата за Белия мечок вода с главата си – сешоар. Мечокът се гмурнал за да потърси прохладата на дълбочините и забелязал, че опашката-шнур на Топлолюбивото Чудовище се проточва до един подводен вулкан и е включена в кратера му. Той хванал щепсела и го изтеглил! В този миг главата на Топлолюбивото Чудовище се изключила. Мечокът изплувал и насочил Вледедения камък към огнените му лапи. От камъка излезли струи лед и ги угасили. Топлолюбивото чудовище издъхнало и от него изскочило сърцето му – това бил Огнения камък на топлите страни! Белият мечок го грабнал и в този миг водата около него се завихрила в торнадо! То го засмукало и го завъртяло! И вихри водни и въздушни като пелерини плюшени Белия мечок обвили! Чудните стихийни сили като полудял циклон, като луднал тирбушон на възбог го завъртяли, песни елфски му запяли и докато разбере кой, какво и накъде, двата камъка подбрал, в Арктика се озовал! Ах, а на полюса бил останал лед само около двореца на Ледената Кралица! Тюлените с последни сили, като уморени жонгльори от цирка, отбивали цял облак от пеперудени точки. А над тях пеперудата махала неуморно с криле. - О, мой Мечо, ти се връщаш! – извикала Ледената кралица, точно когато една червена пеперудена точка кацнала като испанска роза на прекрасната й рокля от скрежни дантели. Белият мечок захвърлил двата камъка и хукнал да ѝ помага. Огнения камък на топлите страни и Вледененият камък на полюса се търкулнали в един леден улей и се допрели един до друг. В този миг Пеперудата замряла и цопнала във водата. Около нея започнало да се образува ледено поле, а тя се превърнала във пингвин. - Олеле! – викнал пингвинът. – Какво правя на северния полюс!? Та пингвините живеят на южния! Метнал се пингвинът към двата вълшебни камъка и ги сложила под крилете си. И за първи път в света се появил летящ пингвин. Полетял той и казват, че скоро го видели чак на Южния полюс. А какво станало с Белия Мечок? Ами щом вълшебните камъни се докоснали, Белият мечок се превърнал в хубав леден момък. И той се оженил за Ледената Кралица, и двамата царували над ледената пустиня на Северния Полюс чааак до глобалното затопляне.

Няма коментари:

Публикуване на коментар