събота, 14 април 2018 г.

защо морето е солено

Стара магьосница с кърпена шапка прочела в опърпана стара тетрадка, че няма по-вкусен от морския чай изпит не на бряг, а сред морски безкрай. Веднага замислила чайна разходка сред водната шир със чайник и лодка. Здраво излъскала стария чайник, на морския бряг сбрала биле-омайник, после от рафтчето смъкнала тя чаша на ярки засмени цветя, лодка избрала удобна и лека и по сребристата лунна пътека стигнала чак до открито море. Край мачтата се настанила добре, запарила чая и в чаша отляла, мириса вдъхнала тръпнеща цяла и тъкмо да сръбне от топлата сладост глътка ухаеща билкова радост, съдбата по свой неочакван каприз ѝ пратила палав предутринен бриз. Той грабнал ѝ островърхата шапка, кърпена като панаирджийска палатка, високо над лодката я завъртял, на пумпал със нея си поиграл, после надул я като фуния, носил я като летяща чиния първо наблизо, после далече, така че почти не се виждала вече. Магьосницата се видяла във чудо – дали да преследва ветрището лудо или все пак да си пийне от чая? Мигала, мислила ама накрая ядосана грабнала свойта метла и под облещена пълна луна в нощта се понесла героинята наша, зарязала в лодката чайник и чаша, своята кърпена шапка да гони – по скъпа била ѝ от шапки милиони. Пък бризът със шапката спрял да лудува, духнал далече платна да надува и шапката взела да пада сама към морската синя студена вода. Първо си гребнала мъничко пяна от гребена на вълничка засмяна, глътка по-дълга после отпила, накрая, останала сякаш без сила, се потопила на бърза ръка в тъмната бездна без вест и следа! Онази магьосница се разбесняла, викала плакала, страшно крещяла, обаче уви – и с магична метла не може да се лети под вода. Но тя тъй си искала старата шапка с кръпки като катунарска палатка, която ѝ носела черен късмет, че свикала мигом магичен съвет. На него дошли черна котка и бухал и чули от нея как бризът задухал, как шапката грабнал и как на игра я потопил във дълбока вода. Бухалът мигнал с големи очища, позавъртял се като пате в кълчища, но полезен съвет така и не дал. Магьосницата се потопила в печал, ала тогава черната котка се поразтъпкала с черна походка, извила пред бухала котешки гръб, сиреч – Приятелю, много си тъп! И мигом предложила просто решение за отмъщение и шапкоспасение: - С магия в гърне, търкулено по склона да се извикат сто хиляди слона, които да топнат хоботи в морето и да засмучат от него додето там не остане и капка вода и всичко пресъхне. Така на магьосницата ни ще остане на дъното своята шапка да хване. Речено-сторено! Абра кадабра, миши мустачки, стъклена брадва, кравешка торта, пух от соколи, пуешка човка, лъвски сополи, семки от диня, ръждива корона – елате при мене сто хиляди слона! Докато мигнали – ето ги, ето – слоновете обградили морето, смукали жадно и ето на – морето останало без вода – слоновете я изпили до капка. Магьосницата грабнала своята шапка и на метлата си отлетяла. А морската менажерия цяла на сухо запляскала – Ще се мре, без вода щом остана наш’то мило море! О, ужас, катастрофа, мор! Спасение не види взор! Какъв трагичен жален край заради малка чаша чай.... Ах, чакайте, каква находка! Забравихме онази лодка, в която чайникът изстина, магьосницата щом замина! Когато морският покой бил нарушен от слонопой, надолу заедно с водата потъвала и тя, горката и най накрай с последен плясък, полегнала на мокър пясък, се наклонила настрана. В тоз миг от чайника вода започнала да се излива на струйка тънка, слаба, крива, но непрекъсната. - Магия! – би казал някой достелия и няма да сгреши ни грам, защото онзи чайник там магьоснически бил все пак! Той текъл от зори до мрак дорде напълнил пак морето чак до ръба на бреговете. Ах, радост, рибешки възторг! И рибите запели в хор – акули, попчета, хамсии, делфини, скатове, скумрии, калкани, златоперки, раци, и карагьози и лавраци, змиорки, мрени и мерлузи, и октоподи и медузи, и морски кончета и миди – възторг окото ти да види! Ще питате – Как риби пеят? Та всички знаят – те немеят! Но вижте – ноти те издишат – с мехурчетата песен пишат! А всеки музикален ред с какво започват най отпред? С ключ сол започват – то се знае! Солта в морето от това е.

Няма коментари:

Публикуване на коментар